Доц. Явор Корновски, началник на Клиниката по онкогинекология към варненската многопрофилна болница „Света Анна”, в интервю за профилактиката, диагностиката и лечението на рака на маточната шийка.

Доц. Корновски, как оценявате здравната култура на жените към днешна дата с оглед постоянните лекарски призиви за профилактични прегледи и лошата статистика?
Все повече жени на различна възраст проявяват интерес към здравето си и наистина идват на профилактичен преглед. Въпреки че във всекидневието си се сблъскваме и с доста пациентки, които споделят, че в продължение на години не са посещавали гинеколог и точно при тях впоследствие се налагат сериозни хирургични решения.

Нелепо е, че маточната шийка е единственият орган, където може да се открие рак в съвсем ранна форма и да се излекува напълно, а имаме толкова висока заболеваемост.

Основният метод за установяване е цитонамазката, която е достъпна като цена, извършва се от всички гинеколози, дори и от общопрактикуващите лекари. Това изследване не ни дава конкретни диагнози, а при проблем сигнализира, че трябва да се търси специализирана помощ.

Може да се наложат допълнителни изследвания като колпоскопия, да се извърши кюртаж, биопсия или конизация.

И така, ако се устави ранна форма на предраково изменение, наречена дисплазия, могат да се направят съвсем леки операции като конизация на маточната шийка, която има и лечебен, и диагностичен ефект. Манипулацията е еднократна и представлява изрязване на поразената част от шийката и канала, като се доставя тъкан за хистологично изследване, което всъщност е единственият сериозен тест.

 Интервенцията се извършва със скалпел, електронож или с електрическа бримка. След два месеца тъканта се възстановява напълно, а забременяването и износването на плода са безпроблемни.

След конизацията жената може да се ваксинира срещу човешки папиломен вирус (основен причинител на цервикален рак). Най-добре е имунизацият да се прави на млади момичета, след конизация или след като HPV тест докаже отсъствие на вируса.

Колко процента от хората носят човешкия папиломен вирус?
Ако направим масово изследване, ще установим, че с него са заразени 40-50% от жените. Но не това е страшно. Наличието му в организма не означава задължително, че на по-късен етап ще се развие до рак на маточната шийка. Страшно е, когато жените години наред не посещават гинеколог. Това, че няма симптоми и оплаквания, не означава, че в организма всичко е наред.

Защо за да бъде по-прецизен резултатът от годишния преглед, HPV-тестът и цитонамазката трябва да се правят успоредно? Възможно ли е жената да е получила ракови изменения, а същевременно да не носи вируса?
Ако има някакво отклонение при цитонамазката, това не означава, че става въпрос за рак. Възможно е измененията да са в резултат от различни възпаления, хормонален недостиг и други.

След като сме наясно, че нещо не е наред, се прави колпоскопия – микроскопски оглед на външната част на шийката и канала й. Ако се установят изменения, те се отстраняват с електрическа бримка, а изрязаният материал се изследва. Ако не се установят никакви аномалии, се провежда противовъзпалително лечение или се взема материал за микробиологично изследване. След известно време цитонамазката се повтаря и ако отново има аномалии, може да се направи кюртаж – да се вземат клетки в дълбочина.

Какво сочи равносметката от извършените операции в Клиниката по онкогинекология през изминалата година?
Клиниката по онкогинекология към болница „Света Анна” вече се е утвърдила не само във Варна, но в цяла Източна България, тъй като резултатите ни са сходни с тези на водещи онкологични центрове в Европа.

 За 2009 г. имаме 116 радикални операции. От тях 52 са за лечение на рак на маточната шийка, 35 - за карцином на тялото на матката, 25 - за тумор на яйчника, 3 - на вулвата, и един за лечение на рядък карцином на матката.

За сравнение през 2008 г. в клиниката са извършени 87 тежки интервенции.
Ръстът обаче не означава, че се е увеличила заболеваемостта.

Освен радикални операции, клиниката осигурява спешната гинекология на територията на цяла Североизточна България. За 2009 г. тук са направени 1096 операции, от които 211 спешни, а 493 са сложните.

Един от изводите, които могат да се изведат е, че от 52 случая на операции за рак на маточната шийка само 13 са хванати в ранен стадий. Затова е важна диагностиката, защото началните форми предполагат органосъхраняващо лечение.
Най-драстично в тези по-леки случаи е безкръвно изваждане на матката и запазване на яйчниците. При жените, които не са раждали, органът може да се запази до завършване на детеродните функции, но с изключително строг лекарски надзор.

С колко може да се отложи отстраняването на матката?
С тази диагноза жената  се диспансеризира и се следи стриктно. Първите две години прегледите са на всеки 3 месеца, до петата година - на всеки 6 месеца, а след това - веднъж годишно.

Отстраняването на матката може да се отложи и с 10 години, но това е строго индивидуално. Всяко едно изменение на статуса може да доведе до по-драстична намеса.

Затова е важна ранната диагностика, защото в някои случаи матката може да се запази, а може да се отстрани само шийката, но тогава е по-проблемно забременяването и износването на бебето.

Знам, че хората си мислят най-лошото, когато казваме всички тези данни. С тях показваме, че патология има, но ние не сме безсилни, стига жените да идват на преглед.

Къде е България по отношение рака на маточната шийка в сравнение с други страни?
В развитите държави заболеваемостта е сведена почти до нула. У нас всяка година се регистрират около 1200 нови случая.

Куца ни скринингът и сериозното отношение. Понякога идват пациентки, при които положението е толкова напреднало, че трябва да се правят радикални операции, при които се налага да извадим всички детеродни органи на жената, както и част от прилежащите тъкани. Или пък се е стигнало до положение, в което е късно дори за такава интервенция.