Публикация

Проф. Татяна Червенякова: Трябва да се приеме, че инфекционистите работят със спешни случаи и дейността ни да бъде финансово обезпечена

На тридневния конгрес на специалистите ще бъдат обсъдени и належащите промени в медицинския стандарт по инфекциозните болести


Инфекционисти от цялата страна се събраха на X-ия национален конгрес по инфекциозни болести, който се провежда в НДК от 6 до 8 октомври. Разговаряме с проф. Татяна Червенякова, председател на Българското дружество по инфекциозни болести.

 -          Проф. Червенякова, какви са акцентите на форума?

Това е X-ият национален конгрес по инфекциозни болести. Вече 10  години Българското дружество по инфекциозни болести обединява инфекционистите от цялата страна. Много сме  щастливи, че можем веднъж годишно да се виждаме и да дискутираме важни проблеми. През изтеклата година се появиха много нови моменти, които ще обсъждаме Един от тях е вирусът Зика, който за първи път беше свързан с определени малформации на плода, независимо, че този вирус е изолиран в далечната 1947 година и близо 70 години стои в тъмнина.  Освен това, навлязоха изключително много нови препарати за лечението на такива инфекции като хепатит С и синдрома на придобитата имунна недостатъчност. Малария, ентеровируси, менингити, ваксини и ваксинопрофилактика са отделни акценти в програмата.

-          В конгреса участват ли чуждестранни специалисти?

Да,  Елс  Холандер от Белгия,  Медицински директор на компанията ViiV за Северна, Централна и Източна Европа,   която специално ще изнесе презентация за новите препарати и новите режими, които се използват при СПИН и при коинфекциите с хепатит С. Това е чест за нас, тя пристига от един симпозиум по вирусология, който се провежда тези дни в Румъния, и се надявам, че информацията и обмена но нови терапевтични и диагностични режими ще са полезни за нашите лекари и пациенти. Нашите въпроси към нея са почти готови, защото ежедневието ни сблъсква с трудни задачи за решаване. Както виждате – един лектор би могъл да бъде мост между специалистите в отделни страни.

-          Кои са темите в предвидените дискусии, които са интересни лично за вас?

За мен е изключително интересно това, което се случи в страната и Европа през последната година. Ще обобщим резултатите от грипния сезон 2015/2016 година с етиологичната разшифровка на острите респираторни заболявания, особеностите в клиничното протичане при съответния агент, рискове и усложнения, довели до хоспитализация. От опита ще преминем към предстоящия зимен сезон с препоръката за по-широко ваксинално покритие на населението. Епидемичният взрив сред ученици от гастроентерит с норовирусна етиология допълва необходимостта от доказване и на нетрадиционни патогени. Важен акцент са научните разработки и проекти  на младите колеги, например  съобщението за кампилобактериозата, проведено на голям брой пациенти и др. Трансмисивни инфекции, вирусни хепатити, диагностицирани случаи на лепра, денга, коремен тиф и др. в нашата страна. Казуистиката се случва, а инфекционистите са част от опазване на общественото здраве. Ето защо и заплащането на труда на тези хора трябва да бъде адекватно, тези специалисти осъществяват дейност  с неделим ефект за обществото.   

-          Ще бъде ли дискутиран предстоящият грипен сезон?

По отношение на грипа сега сме в началото на сезона, когато грипът върви паралелно с  останалите респираторни агенти. Дори вече започнахме с общопрактикуващите лекари да участваме заедно в  дейности по профилактиката за тази година. Грипът е много сериозно заболяване. Аз лично бих се обърнала към всички ръководители на лечебни заведения и различни предприятия да ваксинират хората. Особено хората в рисковите групи – с подлежащи хронични заболявания, децата, които са основния разпространител на инфекцията, възрастта над 60 години, а и всички останали. Ние наистина изоставаме по отношение на европейските страни за обхвата на профилактираните с грипна ваксина.  Ако нямаме покритие от 60-70%,  ще има епидемия, тежки случаи, усложнения, леталитет. А и икономическите загуби са по-големи, отколкото профилактиката.  

-          Ще бъде ли обсъден напредъкът при лечението на болните от СПИН?

 СПИН е една област, в която опортюнистичните инфекции налагат знания в цялото поле на вътрешните болести. От една страна трябва да се справиш с този вирус, а вторият момент е да си адекватен при лечението и диагностиката на опортюнистичните инфекции. Това вече е едно хронично заболяване, удължен е животът на тези пациенти и съответно предизвикателствата са други. Те са активни, работят, приемът на медикаменти е улеснен и нещата са по-различни при тях от тези преди около 10 години.

-          С какви проблеми се сблъскват инфекционистите днес?

-          Аз гледам много оптимистично и мисля, че трябва да се търсят акцентите в  подбора на младите кадри и в адекватното заплащане. Опитът е изключително голям, школата е на високо ниво, имаме контакти със специалисти в страната, региона и света. Мотивацията идва с финансово обезпечаване за дейностите и риска да си на предна линия в този свят на бежански поток, пътувания и риск от инфекциозни, тропически и паразитни болести.

-          На последната сесия е планирано разглеждане на медицинския стандарт Инфекциозни болести. Да очакваме ли промяна?

-          Ще го обсъдим със специалистите от цялата страна, тъй като сега действащият е от 2010  г. Реалностите просто са други вече. Има моменти, с които не сме съгласни. Например, болезненият въпрос за спешността, изискванията за анестезиолог, възможността за интезивно наблюдение и лечение, колаборацията със съответните специалисти и структури в болничните комплекси, за да получат пациентите квалифицирана медицинска помощ. Може да сме малка специалност, по-малко на брой, но сме ценни за обществото. Един инфекционист се изгражда трудно в годините и трябва да бъде ценен. Ще дискутираме и ще излезем с предложение за промяна в бъдеще.

-          В каква насока ще е тя?

-          Предложенията ще са в посока структурата на инфекциозните отделения, възможностите да лекуват болни, които се нуждаят от интензивно наблюдение и лечение. Ще поставим много голям акцент върху приемните кабинети, защото ние не сме „спешни“ , но работим с трудни и неясни случаи денонощно. Отхвърлят се инфекциозни заболявания, потвърждават се, хоспитализират се, преодоляват се епидемиологични рискове. Какви сме? Да се дефинира понятието спешност, неотложност и пр. Изключително голяма незаплатена амбулаторна дейност.  Ботулизъм, бруцелоза са само част от заболяванията през изтеклата година. Ще говорим и ще търсим решения.

Интервюто взе Петя Дикова

Коментари