Публикация
Проф. Татяна Червенякова: Трябва да се приеме, че инфекционистите работят със спешни случаи и дейността ни да бъде финансово обезпечена
На тридневния конгрес на специалистите ще бъдат обсъдени и належащите промени в медицинския стандарт по инфекциозните болести
Инфекционисти от цялата страна се събраха на X-ия
национален конгрес по инфекциозни болести, който се провежда в НДК от 6 до 8
октомври. Разговаряме с проф. Татяна Червенякова, председател на Българското
дружество по инфекциозни болести.
Това е X-ият национален
конгрес по инфекциозни болести. Вече 10 години
Българското дружество по инфекциозни болести обединява инфекционистите от
цялата страна. Много сме щастливи, че
можем веднъж годишно да се виждаме и да дискутираме важни проблеми. През
изтеклата година се появиха много нови моменти, които ще обсъждаме Един от тях е вирусът Зика, който за първи
път беше свързан с определени малформации на плода, независимо, че този вирус е изолиран в далечната 1947 година и близо 70
години стои в тъмнина. Освен това,
навлязоха изключително много нови препарати за лечението на такива инфекции
като хепатит С и синдрома на придобитата имунна недостатъчност. Малария,
ентеровируси, менингити, ваксини и ваксинопрофилактика са отделни акценти в
програмата.
-
В конгреса участват ли чуждестранни
специалисти?
Да, Елс Холандер от Белгия, Медицински директор на компанията ViiV за Северна, Централна и Източна
Европа, която специално ще изнесе
презентация за новите препарати и новите режими, които се използват при СПИН и
при коинфекциите с хепатит С. Това е чест за нас, тя пристига от един симпозиум
по вирусология, който се провежда тези дни в Румъния, и се надявам, че
информацията и обмена но нови терапевтични и диагностични режими ще са полезни
за нашите лекари и пациенти. Нашите въпроси към нея са почти готови, защото
ежедневието ни сблъсква с трудни задачи за решаване. Както виждате – един лектор
би могъл да бъде мост между специалистите в отделни страни.
-
Кои са темите в предвидените дискусии,
които са интересни лично за вас?
За мен е изключително интересно това, което се случи в страната и Европа
през последната година. Ще обобщим резултатите от грипния сезон 2015/2016
година с етиологичната разшифровка на острите респираторни заболявания,
особеностите в клиничното протичане при съответния агент, рискове и усложнения,
довели до хоспитализация. От опита ще преминем към предстоящия зимен сезон с
препоръката за по-широко ваксинално покритие на населението. Епидемичният взрив
сред ученици от гастроентерит с норовирусна етиология допълва необходимостта от
доказване и на нетрадиционни патогени. Важен акцент са научните разработки и
проекти на младите колеги, например съобщението за кампилобактериозата, проведено
на голям брой пациенти и др. Трансмисивни инфекции, вирусни хепатити,
диагностицирани случаи на лепра, денга, коремен тиф и др. в нашата страна.
Казуистиката се случва, а инфекционистите са част от опазване на общественото
здраве. Ето защо и заплащането на труда на тези хора трябва да бъде адекватно,
тези специалисти осъществяват дейност с
неделим ефект за обществото.
-
Ще бъде ли дискутиран предстоящият грипен
сезон?
По отношение на грипа сега сме в началото на сезона, когато грипът върви паралелно
с останалите респираторни агенти. Дори
вече започнахме с общопрактикуващите лекари да участваме заедно в дейности по профилактиката за тази година.
Грипът е много сериозно заболяване. Аз лично бих се обърнала към всички
ръководители на лечебни заведения и различни предприятия да ваксинират хората.
Особено хората в рисковите групи – с подлежащи хронични заболявания, децата,
които са основния разпространител на инфекцията, възрастта над 60 години, а и
всички останали. Ние наистина изоставаме по отношение на европейските страни за
обхвата на профилактираните с грипна ваксина. Ако нямаме покритие от 60-70%, ще има епидемия, тежки случаи, усложнения,
леталитет. А и икономическите загуби са по-големи, отколкото профилактиката.
-
Ще бъде ли обсъден напредъкът при лечението
на болните от СПИН?
СПИН е една област, в която
опортюнистичните инфекции налагат знания в цялото поле на вътрешните болести. От
една страна трябва да се справиш с този вирус, а вторият момент е да си
адекватен при лечението и диагностиката на опортюнистичните инфекции. Това вече
е едно хронично заболяване, удължен е животът на тези пациенти и съответно
предизвикателствата са други. Те са активни, работят, приемът на медикаменти е
улеснен и нещата са по-различни при тях от тези преди около 10 години.
-
С какви проблеми се сблъскват
инфекционистите днес?
-
Аз
гледам много оптимистично и мисля, че трябва да се търсят акцентите в подбора на младите кадри и в адекватното
заплащане. Опитът е изключително голям, школата е на високо ниво, имаме контакти
със специалисти в страната, региона и света. Мотивацията идва с финансово
обезпечаване за дейностите и риска да си на предна линия в този свят на
бежански поток, пътувания и риск от инфекциозни, тропически и паразитни
болести.
-
На последната сесия е планирано разглеждане
на медицинския стандарт Инфекциозни болести. Да очакваме ли промяна?
-
Ще го
обсъдим със специалистите от цялата страна, тъй като сега действащият е от 2010 г. Реалностите просто са други вече. Има моменти,
с които не сме съгласни. Например, болезненият въпрос за спешността,
изискванията за анестезиолог, възможността за интезивно наблюдение и лечение,
колаборацията със съответните специалисти и структури в болничните комплекси,
за да получат пациентите квалифицирана медицинска помощ. Може да сме малка
специалност, по-малко на брой, но сме ценни за обществото. Един инфекционист се
изгражда трудно в годините и трябва да бъде ценен. Ще дискутираме и ще излезем
с предложение за промяна в бъдеще.
-
В каква насока ще е тя?
-
Предложенията
ще са в посока структурата на инфекциозните отделения, възможностите да лекуват
болни, които се нуждаят от интензивно наблюдение и лечение. Ще поставим много
голям акцент върху приемните кабинети, защото ние не сме „спешни“ , но работим с
трудни и неясни случаи денонощно. Отхвърлят се инфекциозни заболявания,
потвърждават се, хоспитализират се, преодоляват се епидемиологични рискове.
Какви сме? Да се дефинира понятието спешност, неотложност и пр. Изключително
голяма незаплатена амбулаторна дейност.
Ботулизъм, бруцелоза са само част от заболяванията през изтеклата
година. Ще говорим и ще търсим решения.
Интервюто взе Петя Дикова
Коментари