Публикация

Д-р Б.Нанев: Болниците трябва да имат комплексни възможности


Д-р Божидар Нанев, министър на здравеопазването, в интервю за Хелт медия.


Министър Нанев, готвената реформа в болничната сфера предизвика много съмнения и дори протести. Какво не обяснихте добре предварително, за да разсеете опасенията на лекари и пациенти?
Предполагам, че винаги има нещо, което да не е доразбрано и доизказано, но мисля, че достатъчно информационни кампании проведохме и запознахме всички участници в процеса с промените в законодателството и предстоящите реформи.

Може би на места срещаме умишлена съпротива заради промяната в статуквото. А една такава реформа е непопулярна по дефиниция, защото накърнява някакви интереси в настоящия момент, докато ползите от промените ще станат видими и за пациентите, и за медиците в по-дългосрочен план. Това са основните причини за неразбирането и за случаите на съпротива.

Но ако тази съпротива не бъде преодоляна, как ще продължите?
Няма да се уморим да обясняваме смисъла от промените. На последната ни среща с  най-голямата пациентска организация обяснихме, че интересите на пациентите няма да бъдат засегнати, защото има сериозна разлика между болнична и извънболнична помощ.

Всъщност опасенията на пациентите са основно да не се наруши достъпът до извънболничната помощ, което никой няма намерение да прави. Те ще могат в пълна степен да се преглеждат при лекар, да им се правят лабораторни и инструментални изследвания, да им се назначава лечение.

Но хората ги е страх да не би чисто по български това, което вие обещавате като министър, да се размине с действителността. Опасението е да не се получи разтакаване, ако има нужда от постъпване в болница.
Разбирам тези притеснения. Но нашата основна цел е наистина пациентът, когато постъпи в болница, да получи качествена съвременна медицинска помощ. Затова болниците трябва да отговарят на високи критерии и стандарти.

 Пациентите трябва да разберат, че за стандартните изследвания и прегледи няма нужда да постъпват в болница. Това се прави в доболничната помощ. И на всички места този тип помощ остава и ще се доразвива. Никой няма да принуждава хората да пътуват надалече, за да се прегледат или да си направят основните изследвания.

А ако вече се наложи болнично лечение, то трябва да е в заведение, което разполага и с достатъчен брой качествени медицински специалисти, и със съответната високотехнологична апаратура. Защото самото пролежаване определени дни в болнично легло не носи никаква полза за пациента, ако той няма реален достъп до възможностите на съвременната медицина.

Ще има ли листи на чакащи за постъпване в по-голяма болница, ако по-малкото лечебно заведение в някой град е закрито?
При спешни състояния няма да има никакво чакане! При останалите състояния, които предполагат лечение в планов порядък, и сега някъде има изчакване – определя се дата за постъпването в съответното отделение.

Трябва да признаем, че така е и в Западна Европа, но нашите пациенти са свикнали на бърз достъп до специалист. А по света не можеш да отидеш от днес за днес на кардиолог, например, ако не си спешен.
Този бърз достъп до специалистите от извънболничната помощ в България си остава както и до момента. Промяната на статута на някои болници по никакъв начин няма да наруши този процес.

Има ли готовност спешната помощ да поеме по-голям поток от пациенти в градовете, които няма да имат болници?
Точно затова предвиждаме разкриването на спешни кабинети, в които различни специалисти ще дават дежурства. Освен това и по сега действащия закон медицинските центрове, към които са спешните кабинети, могат да разкриват до 10 легла за краткосрочно пролежаване на пациентите за изясняване на състоянието, за допълнителни изследвания, за включване на системи.

Но тук идва ролята на местната власт, която най-често е принципал на болниците, които няма да могат да продължат съществуването си в този вид. Общинските съвети по места могат да преобразуват сегашните болници в медицински центрове с възможност за спешна помощ и краткосрочен прием на пациенти до 48 часа.

Стига да има пари за тази дейност...
Пари могат да се осигурят, включително и от НЗОК, за извънболнична медицинска помощ. А за отдалечените райони министерството има перо, което може да се трансформира от болнична за доболнична помощ.

Ще има ли промяна в реимбурсацията на лекарствата от 1 април? Заговори се за намаляване на сумата, която касата ще покрива за един пациент.
Нашата цел е с максимално качествени лекарства, а не с максимално скъпи, да осигурим колкото е възможно по-голям процент от хронично болните. Защото няма нищо лошо да осигуряваме на хората генерични лекарства.

Техните производители са купили патента от първоначалния производител, но качеството на съответното лекарство не е по-лошо. До края на юни ще се изготвят промени в закона за лекарствените средства, които да гарантират механизма за достъп на максимален брой пациенти до качествени лекарства на приемливи цени.

Значи промени не се предвиждат от 1 април?
Не очаквам такава промяна. Друг е въпросът, че НЗОК трябва да намери механизъм, в който да разпредели средствата така, че да стигнат за достатъчно много хора.

Кога хората ще могат да разчитат на поемане на разходите за вътреочни лещи при катаракта, за клипсове и клапи в неврохирургията и за коленни и тазобедрени стави при тяхната подмяна?
Ставите и сега се поемат в определена степен. А другите импланти и консумативи ще могат да се поемат според развитието на икономиката ни. Това е въпрос и на допълнително здравно осигуряване, както е по света.

В момента ние се опитваме да осигурим средства за недофинансираните здравни пътеки, за дейности, които здравеопазването извършва, без да получава реалните средства.

С какво ще продължи здравната реформа?
Следващата стъпка е въвеждането на диагностично свързаните групи. Те изискват именно прилагането им в болници с комплексни възможности, каквито ние искаме да работят в България. Клиничните пътеки ще останат като медицински изисквания, но не и като административно понятие.

Ще се закрият ли диспансерите?
Нямаме такива предвиждания! В проекта за промяна на Закона за лечебните заведения са предвидени 3 варианта, които да бъдат приложени от 2011 г. – преобразуването на диспансерите в самостоятелни болници; вливането им в други, по-големи болници за по-добро управление на ресурсите им или, ако нямат дейност, да бъдат закрити.

Но ние функцията на диспансера не я променяме. Всичко, което е свързано с наблюдение, регистрация, изписване на лекарства, проследяване на болните, остава. Но все още предстои в парламента да се обсъжда този закон.

" }-->

Коментари