Рецепторен статус на туморните клетки при рак на гърдата – какво е значението?
Рецепторен статус на туморните клетки при рак на гърдата – какво е значението?
Рецепторен статус на туморните клетки при рак на гърдата – какво е значението?
Рак на гърдата - превенция и терапии
Рак на гърдата - превенция и терапии
Страница
Рецепторен статус на туморните клетки при рак на гърдата – какво е значението?

Рецепторен статус на туморните клетки при рак на гърдата – какво е значението?

Информацията за статуса на хормоналните рецептори при рак на гърдата е от изключителна важност за определяне на схема за лечение.

КАКВА Е РОЛЯТА НА ХОРМОНАЛНИТЕ РЕЦЕПТОРИ?

Хормоналните рецептори са специализирани протеини, разположени на повърхността на определени клетки в тялото. Когато към тях се свърже хормон или лекарствена молекула, в клетката постъпва сигнал за активиране или потискане на специфична функция.

Както здравите клетки на гърдата, така и клетките на някои типове ракова тъкан притежават хормонални рецептори (естрогенов рецептор – ER и прогестеронов рецептор – PR).  В голяма част от случаите на рак на гърдата туморните клетки притежават по-голямо количество хормонални рецептори, чрез които приемат сигнали за делене и разпространение. Информацията за статуса на хормоналните рецептори при рак на гърдата е от изключителна важност за определяне на схема за лечение.  Ако раковите клетки са рецептор-позитивни, е възможно заболяването да бъде повлияно чрез хормонална терапия.

КАКВО ОЗНАЧАВАТ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЕСТОВЕТЕ ЗА ХОРМОНАЛЕН СТАТУС НА ТУМОРИТЕ?

След тестване за хормонален статус на тумора ще разберете коя от следните категории най-добре описва вашето заболяване:

  • ER +: При около 80% от случаите туморните клетки на рака на гърдата са позитивни за естрогеновия рецептор.

  • ER + / PR +: Около 65% от естроген рецептор-позитивните туморни клетки при рак на гърдата са и прогестерон рецептор-позитивни. Това означава, че клетките притежават рецептори и за двата хормона, които имат роля за развитието на рака.

  • ER + / PR-: Около 13% от случаите на рак на гърдата са позитивни за естрогеновия рецептор и негативни за прогестероновия рецептор. Това означава, че прогестеронът няма роля за растежа и разпространението на раковите клетки.

  • ER-/ PR +: Около 2% от клетките на рака на гърдата са естроген-рецептор-отрицателни и прогестерон-рецептор-позитивни.

  • ER-/ PR-: При около 25% от случаите на рак на гърдата туморните клетки попадат в тази категория.

Всеки положителен резултат от теста, независимо дали става въпрос за естрогенов, прогестеронов рецептор, или и за двата, означава, че ракът на гърдата се счита за хормон-рецептор-позитивен. В тези случаи може да се приложат хормонални терапевтици за забавяне или спиране на растежа на тумора чрез понижаване нивата на хормона естроген или чрез блокиране на ефектите му. Тези лекарства също могат да намалят риска от повторна поява на рака.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТЕРАПИЯ ПРИ ХОРМОН-РЕЦЕПТОР-ПОЗИТИВЕН РАК НА ГЪРДАТА

Хормоналната терапия, наричана още анти-естрогенова, действа чрез намаляване на количеството на естроген в организма или чрез блокиране на свързването му към раковите клетки.

При избор на хормонална терапия трябва да се вземат под внимание и други характеристики на рака на гърдата като стадий на заболяването, съпътстващи медицински състояния, дали пациентката е в менопауза и др.

Основните видове хормонални терапевтици, които се използват са:

  • Селективни модулатори на естрогеновите рецептори (SERM). SERM блокират ефектите на естрогена в тъканта на гърдата, като се свързват с естрогеновите рецептори. Тамоксифенът е най-често използваният модулатор на естрогеновия рецептор.

  • Ароматазни инхибитори. Ароматазните инхибитори потискат производството на естроген при жени в постменопауза (периодът след менопаузата). Ароматазните инхибитори действат чрез блокиране на ензима ароматаза, който превръща андрогените в естроген. Ароматазните инхибитори не могат да спрат производството на естроген в яйчниците, така че тези лекарства действат само при жени в менопауза. Основните източници за хормона при тях са надбъбречните жлези и мастната тъкан, а не яйчниците.

  • Регулатори на естрогеновия рецептор (еstrogen-receptor downregulators - ERD). ERD блокират ефектите на естроген в тъканта на гърдата, свързайки се с естрогеновите рецептори. Ако ERD е свързан с рецептора, естрогенът няма да може да се прикрепи към него. ERDs намаляват също така броя на естрогеновите рецептори и променят на тяхната форма, което повлиява функционалността им.

  • Агенти, освобождаващи лутеинизиращ хормон (LHRH). LHRH блокират производството на естроген в яйниците, подпомагащ растежа на хормон-рецептор-позитивния рак на гърдата. LHRH обикновено се прилагат чрез инжектиране веднъж месечно в продължение на няколко месеца. Жени в пременопауза с ранен стадий на хормон-рецептор-позитивен рак на гърдата могат да бъдат лекувани с LHRHs. Когато лекарството се спре, яйчниците започват отново да функционират нормално. Времето, необходимо за яйчниците да се възстановят, може да варира при различните пациентки.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТЕРАПИЯ ПРИ ХОРМОН-РЕЦЕПТОР-НЕГАТИВЕН РАК НА ГЪРДАТА

В зависимост от статуса на пациентите с хормон-рецептор-негативен рак на гърдата по отношение на друг рецeптор - HER2 - може да бъде приложен медикаментът трастузумаб. HER2 рецепторите получават сигнали, които стимулират клетките да растат и да се размножават. Ако ракът е HER2-положителен, може да бъде повлиян чрез трастузумаб, който се свързва с HER2 рецепторите и блокира получаването на сигнали за растежа на раковите клетки.

Въпреки че хормон-рецептор-негативния рак на гърдата не може да бъде повлиян от хормонална терапия, съществуват други методи за терапия на тази разновидност на заболяването като лъчетерапията, химиотерапията, както и оперативните интервенции. Според някои проучвания хормон-рецептор негативният рак на гърдата се повлиява по-добре от химиотерапия в сравнение с хормон-рецептор позитивния.

Реклама

Мнения

10 ное 2016 21:07

верно е

Странно е когато оперативното лечение на хормон-рецептор-негативния рак/както и на всеки друг/ се споменава последно, почти като вид билколечение. Колкото и да се разчита на консервативните средства за лечение безспорна радикалност се постига единствено по хирургически път. Всичко останало без хирургия е палиация. При всички консервативни методи генетичната информация от разрушените туморни клетки остава в организма на болния, поразява здрави клетки и гарантира рецидив и метастазиране на заболяването. Този факт по принцип обрича на неуспех всички консервативни техники.