За пореден път топ специалисти от Националната кардиологична болница (НКБ) и водещи имена в областта на кардиологията и кардиохирургията от Европа извършиха т. нар. "хибридни процедури" - имплантация на стентове в хода на сърдечна операция.

Процедурите бяха съсредоточени в Клиниките по инвазивна, детска кардиология и детска сърдечна хирургия. 
Белгийският проф. Ги Хендрикс, който работи в една от световно признатите клиники – OLV в град Алст, за пореден път сподели опита си за лечението на т. нар. хронични оклузии (отварянето на напълно запушени коронарни съдове) на близо 10 български пациенти. Той е сред водещите специалисти в света, работещи по метода за инвазивно лечение, наречен ротаблация. Процедурата представлява въвеждането на специален катетър в засегнатата сърдечна артерия, с чиято помощ калциевите плаки се раздробяват и едновременно с това се извличат от кръвоносния съд. Понякога това е единствената възможност за лечение при някои много тежко болни пациенти. От НКБ са убедени, че споделеният опит от проф. Хендрикс ще допринесе за повишаването на възможностите за съвременно лечение на пациентите в нашата болница.

За втори път тази година двама утвърдени специалисти от Университетския сърдечен център в Кьолн, Германия работиха заедно с лекарите от Клиниката по детска кардиология и отделението по хирургия на вродени сърдечни малформации (ВСМ) в НКБ. Проф. Герардус Бенинк, началник на Детската сърдечна хирургия в Кьолн, оперира деца със сложни ВСМ, а неговият колега проф. Шрирам извърши интервенционални процедури при деца и кърмачета. Чуждестранните специалисти участваха и в Националния конгрес по кардиология, организиран от Дружеството на кардиолозите в България, който се проведе между 6 и 8 октомври 2016 г. в НДК. 

---------------------------------------------------------

Въпреки изключително натоварената им програма от социалната мрежа за здраве „Кредоуеб“ успяхме да разговаряме с двама от специалистите, извършили интервенциите. С доц. Анна Кънева от Националната кардиологична болница (НКБ) и проф. Шрирам от Индия, който от доста години работи в Германия, разговаря Милен Кирилов.      

Доц. Анна Кънева, кмн - началник на Клиниката по детски болести и детска кардиология, НКБ   

Доц. Кънева, какви са впечатленията ви от съвместната работа с европейските ви колеги?

- Клиниката по детска кардиология и Отделението по хирургия на вродени сърдечни малформации са единствените в България, в които се лекуват деца със специфични проблеми и болести на сърцето. Ние имаме обичай и практика да каним чуждестранни професори в България, с които заедно да извършваме сложни процедури, да се консултират проблемни пациенти и деца. Колегите ни предават своя опит и умения и знания и наистина ни помагат много. В момента в България е проф. Шрирам, който е топ детски кардиолог, интервенционален кардиолог, в операционната е изтъкнатия проф. Бенинк.

Доколкото разбирам акцент във вашата работа е да лекувате не само кардиологични заболявания като цяло, но и сърдечни малформации. Има ли нещо ново? 

„Спектъра на сърдечните малформации е много широк. Голяма част от пациентите се лекуват оперативно. Част от тях остават проблемни и след операция. Тенденцията в съвременната детска кардиология е да се намери начин тези проблеми да се решат без нова операция. С помощта на интервенционални методи на лечение т.е. в хода на сърдечна катетеризация, под рентгенов контрол да се направи така, че да се отложи една сложна сърдечна операция с отваряне на гръдния кош и със спиране на работата на сърцето. Това е нещо, което е хит в съвременната детската кардиология, хит е и в съвременната кардиология с коронарните стентирания.“

Как става това? 

„Ние достигаме до сърцето през големите вени или артерии на тялото и там се мъчим да помогнем. Ако има стеснение на някакъв съд или на някаква клапа я разширяваме с помощта на „балон“. Ако има някакъв отвор – напр. на предсърдна, на камерна преграда, слагаме специално „чадърче“, специално устройство, което да запуши този отвор. Така, че общото е, че намесата се извършва без отваряне на гръдния кош с достъп до съдовете, от големите съдове, които отиват или излизат към сърцето. Уникалният метод може да се прави и при бебета, и при деца, възрастни, може да се направи и след операция. При някои от вродените сърдечни малформации той може да замести напълно оперативния метод.   

Освен, че една част от вродените сърдечни малформации се лекуват по неоперативен начин, някои трябва да се лекуват само оперативно, но има една част при, които е по-лесно детския кардиолог в хода на операция поставя стентове на места, които не са достъпни за хирурга. Тоест ние правим заедно операция и интервенционална процедура, което се нарича „хибридна процедура“. Тя се прави в момента на операциите.

Разкажете ни за някой конкретен случай? 

„Тези дни докато оперирахме с д-р Шрирам, едно момче му сложихме два стента. Момчето беше със сложен вроден порок, трябваше да се подмени една част, една връзка между дясната камера на сърцето и белодробната артерия. Има там едни стеснения, за които е по-лесно ние да сложим един стент, една пружина, която да разгънем като балон, отколкото хирурга да започне да реже. Така се пести време, усложненията са по-малко и под директен контрол се прави нещо, което помага и то за дълго. Това е основната полза, трябва да работим ръка за ръка с хирурзите. Проф. Ширам беше много любезен при посещението си през месец януари т.г., когато заедно направихме интервенции на 7-8 пациенти. Още тогава той каза, че когато дойде на Националния кардиологичен конгрес през октомври 2016 г., ще пристигне с няколко дни по-рано, за да направим отново интервенции на пациенти и така и се случи. Така, че с него до момента сме направили интервенции на 4 „сложни“ пациента в сърдечната катетеризационна. От сутрин до вечер … проф. Ширам не е видял още София! Направихме един и ни предстои да направим още един хибриден случай с проф. Бенинк. И също така заедно с него сме консултирали повече от десет деца, които се нуждаят от диагностика, терапия, какво да бъде поведението, подхода към проблемите. 

------------------------------------------------

Проф. Шрирам – детски кардиолог, Германия 

„Приятно ми е аз съм проф. Шрирам от Индия, ще ви спестя първото си име, защото е много сложно и дълго за запомняне… 

Аз съм детски кардиолог, работя в детската клиника на университетската болница в Кьолн, Германия. Тук съм, за 3 –ти път, първият беше през 2004-та година, другите два през тази. В нашата област има голям напредък и споделянето на върховите достижения има голямо значение за пациентите. Сега съм тук, за да споделя опит и взаимно с колегите да се учим от грешките си. Аз посещавам много страни освен Индия и Германия, а също и Пакистан, Судан, Египет, даже Либия и на всяко място се споделя опит и човек се учи от грешките си.“

Бил сте в доста страни по света и като изключим Германия, някак България е по-различната от изброените. Имаме ли някакви по-специфични особености в детското здравеопазване, различни ли са сърдечни проблеми у нас в сравнение с останалите?

„Ако мога да сравня с България, в Германия здравната система е достъпна за всеки, там държавата плаща за всяко нещо, което се извършва с децата със сърдечни заболявания и стойността на лечението и диагностиката на децата със сърдечни заболявания е на изключително високо ниво. Родителите понякога имат много високи изисквания и очаквания от лечението. В другите страни, за които стана въпрос, те са с малък брутен вътрешен продукт. Там няма здравно осигуряване, там родителите са щастливи и са съгласни, когато се направи нещо добро за техните деца. Смятам, че между тях и Германия България е някъде по средата… Според мен трябва да се направи усилие лечението на тези пациенти да бъде по - евтино. Това го казвам, защото лечението в България е с една цена, но ако те заминат в чужбина цената става десетократно по- голяма. Лечението е скъпо, не се покрива всичко. 

Разкажете ни за т.нар. „хибридни процедури“?

„- Що се отнася до хибридните процедури за лечение на сърдечни малформации на деца, за които бях тук и през януари, сега отново сме направихме много добри неща и фактически тук работим така, както бихме ги направили в Кьолн. Тоест не само хибридни, но и всички интервенционални процедури. Ние поставяме стентове, пружини така да се каже, които поставяме в големите съдове, които излизат от сърцето. Поставихме стент на едно момиче със стеснена аорта. Поставихме стент и на едно момченце, което е със стеснена белодробна артерия след операция. Най-интересното е, че поставихме по два стента в двете белодробни артерии. 

Извършихме една хибридна процедура – сложихме директно, под директен контрол два стента. От техническа гледна точка извършването на процедурата в катетеризационната е по-сложното от традиционната операция. Хубавото е, че в операционната ние помагаме на пациента да му стане по-кратка манипулацията.“ 

Всъщност, защо сте за трети път в България. Какво ще кажете за съвместната ви работа с българските специалисти от НКБ, какво ги отличава от колегите им в страните, в които сте бил?

„По отношение на знанията, на използваната медицинска литература лекарите в България и в другите страни няма особени разлики, не се различаваме. Що се отнася до опита - той е различен. Опита в страните, където съм бил е много по-голям по отношение на редките заболявания, отколкото в България. Освен това заболяванията са различни в различните страни. В това отношение между България и Германия няма разлика, но в Индия и другите страни има заболявания, които са почти непознати в България и Германия. Да кажем особени случаи на ревматизъм, ревматични пороци и още много.“