Сложни системи в човешкия организъм бдят нивото на глюкоза да се поддържа в оптимални граници

Най-важният за човешкия организъм въглехидрат е глюкозата, от която при изгарянето й се получават вода и въглероден диоксид. При този процес се освобождава енергия, която  се съхранява в организма под формата на уникалния акумулатор на химична енергия – молекулите на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). АТФ е отговорна за огромната част от протичащите в човешкото тяло метаболитни процеси. Всъщност това е слънчевата енергия, уловена от зеленото багрило на растенията – хлорофила, която дава старт на невероятния и уникален процес фотосинтеза. 

Глюкозата се съхранява в черния дроб и мускулите под формата на неин полимер – гликоген и така осигурява енергиен резерв на организма. Сложни системи в човешкия организъм се следят нивото на глюкоза да се поддържа в оптимални граници. Съществена роля за това играят два хормона – инсулин и глюкагон, продуцирани от задстомашната жлеза (панкреаса). Инсулинът е своеобразен портиер на входа на клетките, който пропуска глюкозата през клетъчните мембрани. Когато обаче нивото ѝ в кръвния ток спадне под критичното и клетките започват да изпитват остра нужда от източник на енергия, се задейства глюкагонът, който способства за разграждането на гликогена до глюкоза. Лошата новина е, че при повишено съдържание на глюкоза излишъкът ѝ се насочва към синтеза на мазнини.

Устойчивото повишено ниво на глюкоза в кръвта указва за преддиабетно и диабетно състояние, което може да отключи редица патологии. До неотдавна фруктозата се смяташе за безвреден за човешкия организъм въглехидрат, в т.ч. и за диабетици. Въпреки че нейният гликемичен индекс е само 20 (при глюкозата е 100!) и сладостта ѝ е 1,7 пъти по-висока от тази на последната (т.е. може да се дозира в по-малки количества), през последните десетилетия нейният ореол беше постепенно снет по категоричен начин. Доказано беше, че немалка част от нея чернодробните клетки, които единствено могат да я преработват, превръщат в триглицериди, в резултат на което чувствително се увеличава количеството на мастните тъкани.

При глюкозата мозъкът получава информация от хормона лептин за пресищане на организма с този източник на енергия.

Източник: jivotatdnes.bg