Дълги часове пред компютъра може да увредят шийните прешлени
Дълги часове пред компютъра може да увредят шийните прешлени
Дълги часове пред компютъра може да увредят шийните прешлени
д-р Ирен Петрова - Иванова
д-р Ирен Петрова - Иванова
Лекар
Дълги часове пред компютъра може да увредят шийните прешлени

Дълги часове пред компютъра може да увредят шийните прешлени

Причините за главоболието може да са проблеми с очите, синузит, предозиране на медикаменти, но и сериозни заболявания като епилепсия, тумор в мозъка или аневризма

Кои са основните видовете главоболие?

Има много видове главоболие. То може да е породено от някаква елементарна причина, като например проблем с очите – късогледство или далекогледство. Случва се доста често в детска възраст. Причините могат да бъдат и много сериозни – например тумор в мозъка. Има и различни възпалителни заболявания в областта на лицето- фронтални и максиларни, синуити. Проблеми със зъбите и ушите също могат да доведат до главоболие.

При нас най-често лекуваме случаи на мигренозно главоболие, което е един от основните типове. Другите видове са тензионно и цервикогенно (при проблеми в шийните прешлени). То е свързано с дълги часове  работа в офис, неподходящата позиция на главата, неподходяща поза при седене и гледане на телевизия или пък неправилна поза в легнало положение.  Може да бъде и комбинирано главоболие – мигренозно с тензионно или цервикогенно, защото може да има няколко причини и съответно комбинация от няколко заболявания.

Често хората прибягват до самолечение с обезболяващи  хапчета, препоръчани от познат. Рискуват обаче поява на странични ефекти, най-често проблеми в стомашно-чревния тракт или алергии. Няма гаранция, че ще помогне, защото терапията е строго индивидуална. Едно лекарство, което действа на един пациент, може да няма същия ефект при друг. Може да има различна генетична предразположеност, различна поносимост към дадена болка – някои хора търпят много, други въобще не могат да търпят. Разбира се, съществуват и  хипохондрици. Все пак оплакванията не трябва да се подценяват. Може да помислим, че става въпрос за хипохондрия, а пациентът накрая да се окаже с много тежка диагноза.

Кога трябва да се обърнем към лекар?

Консултацията е задължителна, ако главоболието променя характера си – било е с едни симптоми, след това има друга характеристика като сила и тежест. Или ако тези оплаквания зачестяват, започват да се проявяват някакви други неврологични симптоми като нарушение на зрението, слабост или изтръпване в ръка или крак. Или пък ако терапията, на която се е подложил пациентът, няма ефект. Тогава трябва да се обърне  внимание и да се види дали не се касае за нещо наистина по-сериозно.

А ако симптомите остават едни и същи, но се повтарят често?

Тогава също е добре да се отиде на лекар. Например при едно мигренозно главоболие  могат да зачестят пристъпите и да са с по-голяма продължителност. Има и усложнени мигрени, които започват с нарушения в зрението. Може да има даже бързопреходни хемипарези и тогава да се открият  съдови аномалии или аневризми. Понякога такава аневризма може да доведе до фатален край, ако не са направени навременни изследвания като магнитен резонанс с  ангиография. При установяване на такава аневризма може да се направи навреме операция и да се предотвратят големи усложнения.  Така че човек не бива да бъде немарлив към здравето си.

Какви са диагностичните методи, с които разполагате?

Кръвните изследвания могат да ни ориентират, доколко се касае за някакъв анемичен синдром, възпалителен процес или породят съмнение за туморен процес. При кръвните изследвания се следи утайката – СУЕ, също така левкоцитите, които могат да бъдат променени и повишени. При много кръвни заболявания – левкози, може да се окаже, че има инфилтрати в мозъка. Следим също тромбоцитите, защото когато са променени, също може да има неприятни последици. Важни са също чернодробните ензими, промяната в бъбречната функция – уреа, креатинин. Понякога бъбречни и чернодробни промени  могат да водят до главоболие.  При съмнение могат да се пуснат и туморни маркери – за установяването на някои туморни процеси, които след това могат да дадат метастази в мозъка. 

Интересното е, че идват и пациенти с напреднали тумори в мозъка, но с нормални кръвни изследвания. При тях явно организмът е компенсирал заболяването дълго време. Накрая се е появило и главоболието. Когато направим изследване, се оказва, че туморът вече е доста голям и понякога е трудно да се оперира. Така че кръвната картина не винаги е показателна при някои тумори.

Разбира се, най-лесното е да се направи една снимка на шийни прешлени.  Ако има промени като болка и  повишен тонус, т.е. вертебрален синдром, една профилна или полупрофилна снимка е достатъчна за диагностицирането. По-нататък може да се наложи изследване със скенер или магнитен резонанс. 

За мигренозните главоболия е много важно да се направи електроенцефалограма - ЕЕГ, защото в някои случаи те се водят като епиеквиваленти, т.е. могат да се определят като вид епилепсия. И ако има промени в ЕЕГ-то, вече и начинът на лечение е друг – с антиепилептични медикаменти.

Какво представлява изследването електроенцефалограма?

Самото ЕЕГ не е никак „страшно“ като изследване. Можем да го определим като аналог на ЕКГ. Докато  при ЕКГ се изследва сърдечния ритъм, тук се изследва мозъчната активност. На главата на пациента се слага каска с електроди и се прави запис. Караме пациента да затваря и отваря очи, или пък да диша дълбоко в определен период от няколко минути. Така се записва активността на мозъка, като се  търси дали няма някъде фокуси, т.е. огнища на променена активност.  В миналото това изследване се е използвало даже като основен метод за търсене на туморни процеси. Тогава скенерът не е бил чак толкова информативен. Във всяка болница има добра лаболатория, в която може да бъде направено  ЕЕГ. Като цяло трябва добра апаратура и опитен специалист, който след това да разчете изследването. То може да стане и в доболничната помощ, здравната каса поема разноските за него.

Тъй като причината може да бъде съдова, добре е да се направи и някакво невроизобразяващо изследване. Невинаги изследването  със скенер е информативно. Най-добре е  да се проведе  с магнитно резонансна ангиография. Това важи особено в случаите, при  които пациентът има усложнена мигрена или ако тя се задълбочава. С подобно изследване може да се открие аномалия и да се предприеме оперативно лечение, с което да се предотвратят тежка инвалидизация или дори фатален изход.

Другото нещо, което може да се направи при съдови проблеми е доплерсонографското изследване. Това е изследване на съдовете, при което се проверява дали има плаки и стенози. Недостатък е, че доплерът не може да изследва съдовете вътре в мозъка. За това вече е необходима ангиография или магнитен резонанс.

Има ли медикаменти, които не трябва да се прилагат дълго време?

Нестероидните противовъзпалителни се прилагат при шийното главоболие, но не повече от 10 – 15 дена. Има различни начини на приложение. Трябва да се внимава с тях, тъй като могат да дразнят стомашно-чревния тракт и да предизвикат при пациенти със стомашна и дуоденална  язва може да провокират кръвоизливи.  Освен това са доста алергизиращи. Сега пазарът е пълен с различни препарати.

При повишен мускулен тонус – вертебрален синдром, трябва да се прилагат милорелаксанти. След като мине острата фаза, може да се опита лечение с  физиотерапия. Задължително обаче той трябва да бъде направен от специалист, а не от случайни хора. При неправилна манипулация  може да се получи парализа.

В нашата страна  има много хубави балнеосанаториуми. Само в  София са няколко: в Овча Купел - Институт по физиотерапия и рехабилитация,  Панчарево - Кокаляне. Най-подходяща за патология на прешлените  е Павел Баня. Добре е да се посещават два пъти в годината на такива лечебни центрове.  Пазете се сами! Внимавайте с натоварванията, особено резките. Плуването е  най-подходящия спорт, който стабилизира гръбначната мускулатура. Спете на твърдо (матрак), използвайте  ортопедична възглавница. Ако седите дълго време в неудобна позиция, добре е да ползвате лумбостад – корсет, който пристяга гръбначния стълб.

Какво е медикаментозно главоболие?

Имали сме такива пациенти, които прекалено често приемат медикаменти, дори при незначителни симптоми. Тогава главоболието вместо пристъпно става хронично и постоянно. Става много трудно да се определи лечението, когато пациентът е пробвал цялата гама от лекарства. Понякога стигаме до антидепресанти и седативни медикаменти. Пациентът започва да търси и нетрадиционни методи, защото на практика вече е пробвал всичко. 

Сега е модерно хората да се лекуват с билки, витамини и минерали. Кои помагат за главоболие?

Витамините са хубави,  най-вече тези от група В. Те обаче се приемат най-вече, когато пациентът има сетивни проблеми като изтръпвания и  парестезии.  Може да се прилага и нивалин при пареза в резултат от  дискови проблеми. Прави се подкожно или през устата, или пък се прави електрофореза с нивалин. Някои пробват различни хомеопатични средства, макар че няма 100% доказан ефект. Хората опитват и иглотерапия.

Автор Илияна Ангелова

Реклама

Мнения