Историята на ваксините не започва с първата ваксина срещу едра шарка. По-скоро тя води началото си от дългата история на сблъсъци на човечеството с инфекциите и опитите на хората да се преборят с тях

Съществуват доказателства, че китайците използвали метода на Инокулацията (директно изкуствено заразяване на човека с цел създаване на имунитет) още преди 10-ти век сл. Хр. Този метод се практикувал също и в Африка и Османската империя, преди да се разпространи в Европа от Мери Монтагю и в последствие в двете Америки. Големият проблем бил, че рискът пациентът да не успее да се пребори с активният, болестотворен причинител бил голям.

Решение за намаляването на този риск търсил английският лекар Едуард Дженър. През 1738 г. той използвал материал от Кравешка едра шарка, за да създаде ваксина срещу Човешката едра шарка. Риск човек да се разболее нямало, но се изграждал имунитет, защото двата вируса си приличат. Той дава името „ваксина“ от думата „vacca“, която означавала крава на латински. Англичанинът продължава изследванията си, в съперничество с още петима изследователи. След редакции и нови изследвания, той публикува откритията си с 23 случая. Успеха от откритието му се разпространява бавно но сигурно по целия свят – в родната Англия е възприето официално едва през 1840.

През 1979 г. Световната Здравна Организация (СЗО) обяви Едрата шарка за изчезнала болест на планетата, а за откритието на Едуард Дженър често казват, че е „спасило повече животи, от което и да е друго човешко откритие“.

Въпреки успеха на първата ваксина, процесът все още не бил добре изучен и в продължение на почти век тя останала единствена. Това продължило до появата на Луи Пастьор. Неговата ваксина срещу бяс била следващата, която имала влияние върху човешкото здраве. Интересен момент е, че тя поставя на риск репутацията и лекарския лиценз на самия Пастьор. Причината била, че за първи път е използвана през 1885 г. върху дете – девет годишния Джоузеф Майстер, който бил ухапан от подивяло куче. След консултация с колегите си той поел риска и това му се отплатило – след три месеца момчето вече било в добро здраве. Пастьор станал герой и не му била потърсена съдебна отговорност, а успешното лечение довело до развитието на ваксинацията. В момента „Института Пастьор“, който е кръстен на основателя си, следва неговите традиции и е един от водещите в света.

През 30-те години на ХХ век, в зората на Микробиологията, откритията започнали да валят едно след друго. Били открити антитоксини и ваксини срещу Дифтерия, Тетанус, Холера, Чума, Тиф, Туберкулоза и много други смъртоносни дотогава заболявания.

Средата на века също била златно време за разработката на ваксини. Методите по обработката на вирусите довела до нови открития и иновации, включително откритието на ваксината срещу Полиомиелит (Детски паралич). Усилията се фокусирали към детските болести и така били изобретени ваксините срещу болести като Морбили и Паротит(Заушка), което намалило детската заболеваемост. Най-голямото име през този период е Морис Хилеман, откривател на над 40 ваксини, което е постижение без аналог. Сред откритията му е ваксината против Хепатит В. Той поставя началото на американските традиции в областта на ваксините, защитавани днес от компанията MSD за която основно е работил.

През 21-ви век иновативните техники съчетават ваксините и генното инженерство, което дава много нови перспективи върху този клас медикаменти. В момента се разработват ваксини срещу определени типове алергии.

Едни от най-използваните ваксини са тези срещу грип. Ето малко информация за тази група.

Грипът може да бъде сериозно заболяване, което да доведе до продължителна неработоспособност, дискомфорт и в тежките случаи до хоспитализация. Всеки грипен сезон е различен и болните боледуват по различен начин. Ваксината е най-добрият начин да се предпазим, защото когато повече хора са защитени е по-малка вероятността за заразяване в дадена група.

Начин на производство

Всяка година се появяват различни грипни щамове (които са нови или познати, но видоизменени вируси). Те се кръщават на мястото, където е бил първият случай на грипа – Калифорния, Мелбърн, Хонконг… Поради цикличността им, учените могат с голяма точност да предвидят кои ще са най-често срещаните грипни вируси за предстоящия грипен сезон и след това се създават подходящите ваксини.

Нежелани ефекти

Както всяко лекарство и при ваксините са възможни алергични или други странични реакции от ваксините. Макар и малко вероятни, може да се получат и нежелани лекарствени реакции при комбинирането им с някои лекарства, като Парацетамол, Кортикостероиди и други.

Затова преди да се ваксинирате се консултирайте със лекар или фармацевт.

Начин на употреба

Непосредствено след поставянето на ваксината (24-48 часа) тя практически още не е започнала да действа и можете лесно да се разболеете от грип. Нейното действие се разгръща през следващите 2 -3 седмици след поставянето, докато достигне максималния си ефект. Продължителността на действието зависи от имунитета на човека и се смята, че варира от 6 до 12 месеца.

Видове противогрипни ваксини

В България, през последните години имаше няколко противогрипни ваксини, но с времето две от тях се наложиха като най-успешни:

• Инфлувак е ваксина на холандското подразделение на фармацевтичната компания Абът. Предпазва срещу три щама грипни вируси. С нея може да се ваксинират деца над 3 години и възрастни.
• Ваксигрип е ваксина на Френските лаборатории Пастьор. Също предпазва от три различни грипни вируса и може да се постави на възрастни и деца над 3 години. Често 2 от 3-те щама срещу които се използва съвпадат с тези на Инфлувак.
• Пневмо 23 е ваксина срещу пневмококи. Тя попада в този списък, защото предпазва хората със отслабен имунитет от тежките усложнения на грипа. Показана е за възрастни и деца над 2 години. Прави се на 3 години веднъж и има много добър ефект при хора, които страдат от повтарящи се бронхити и бронхопневмонии. Голямо предимство е, че може да се комбинира с противогрипните ваксини.

Освен това приложението на тези ваксини води до някои косвени ползи.

Според СЗО, употребата им намалява резистенцията на бактериалните щамове към антибиотици. След като американските лекари започнали да използват конюгиранатапневмококова ваксина за бебета през 2000-а година, с 57% намалели заболяванията причинени от пеницилин-резистентни бактерии и с 59% тези причинени от бактерии с комбинирана антибиотична резистентност.

Отново според Световната Здравна Организация, ваксините могат да увеличат продължителността на живота. В Швеция, употребата на вид пневмококова ваксина значително намалила риска от вътреболнична инфекция при възрастни хора с пневмония и сърдечна недостатъчност.

Грипът може да ви звучи като леко заболяване, но ако бъде подценен, може да причини големи проблеми. Ваксината от своя страна, е най-добрия начин да се защитите от болестта.
Затова не се колебайте а се възползвайте от нея!

Изготвил:
магистър фармацевт А. Качанюк