Тема на днешната дискусия беше „Публично финансиране и частни фондове. Как да си взаимодействат с цел по–добър достъп на пациентите до лечение".

Инициативата е на компанията Sanofi Aventis под патронажа на посолството на Франция и бе открита от министъра на здравеопазването д-р Божидар Нанев.

Той подчерта, че приоритет за правителството са развитието на  здравното осигуряване, болничното преструктуриране, следдипломно обучение на лекарите.

Проф. Клод льо Пен от университета Париж-Дофин разясни принципите на
здравното осигуряване във Франция – то е задължително и 100% от населението е обхванато от публичното осигуряване. Освен от вноските на работници и работодатели, системата се финансира и от общ данък, който се плаща от всички в зависимост от техните доходи и имущество.

В системата има и доплащане , което варира за различните услуги. То може да стигне до 60% за някои медикаменти.
Доплащането обикновено се поема от допълнителното осигуряване. Във Франция 92% от населението има частни здравни застраховки, като в този процент влизат 4 милиона социално слаби, които се осигуряват от държавата.

Шарл-Етиен де Сидрак – директор във водещата застрахователна компания AXA Франция, подчерта, че 14% от здравното осигуряване във Франция е частно. Националната здравноосигурителна каса плаща за основния пакет от здравни услуги. През последните години бюджетът на институцията нараства все повече, вследствие на което се засилва ролята на частните здравни фондове.

Проф. Григор Горчев, ректор на МУ Плевен, акцентира върху допълнителното задължително осигуряване в частни фондове – като сигурен начин за подобряване на качеството и достъпа до лечение. Според него въвеждането на задължителното допълнително осигуряване, реализирано от частни фондове, паралелно със задължителното социално осигуряване, е възможната посока за развитие на здравноосигурителната система у нас.

Според д-р Иван Костов, директор на болница "Шейново", новият модел на здравно осигуряване трябва да акцентира върху критерии за качество на здравноосигурителните и медицинските услуги, регламентиране на основен и допълнителен пакет услуги, защитни механизми на държавата като регулатор на пазара на здравноосигурителни услуги, социално-приемливо участие на държавата за финансиране по отношение на социално слабите, деца и пенсионери.