Две деца чакат за изкуствено сърце
Две деца чакат за изкуствено сърце
Две деца чакат за изкуствено сърце
УМБАЛ Света Екатерина
УМБАЛ Света Екатерина
Лечебно заведение
Две деца чакат за изкуствено сърце

Две деца чакат за изкуствено сърце

На 48 българи е присадено ново сърце от 2003 г. насам. Най-дълго живее мъж, трансплантиран преди 12 г.

 

Две момчета - на 17 и 18 години, чакат за изкуствено сърце  в столичната болница „Св. Екатерина“, което да им позволи да изчакат в безопасност появата на подходящ донор. За целта са нужни обаче 400 хил. лв., а НЗОК плаща едва 100 000 лв. Останалата сума трябва да осигури  здравното министерство.

„Единият пациент чака от седмица, а другият от две. Средствата трябва да бъдат отпуснати от МЗ, но е важно да действаме колкото се може по-бързо, защото не знаем кога състоянието на момчетата ще стане необратимо“, обясни проф. Димитър Петков от „Св. Екатерина“ по време на отбелязването на Европейскaта седмица на донорството. В началото на този месец друго младо момче – 25-годишният Цветелин получи изкуствено сърце. Днес той ще бъде изписан от лечебното заведение и ще се прибере у дома, където ще очаква донор, който да спаси живота му.

"Въпросът с финансирането на изкуствените сърца трябва да се реши най-после, защото това е единственият шанс за десетки българи да дочакат трансплантация, заяви проф. Генчо Начев, директор на „Св. Екатерина“.

"Още на следващото заседание на надзорния съвет на здравната каса този въпрос ще бъде поставен  и се от началото на следващата година НЗОК ще покрива напълно цената на изкуствените сърца. За това ще са необходими около 2 млн. лева годишно“, коментираха от здравното министерство.

Тази година се навършват 30 години от първата сърдечна трансплантация, направена у нас от екипа на проф. Александър Чирков. Тогава 16-годишно момче става донор на 11-годишният Иван от Кърджали. От 2003 г. насам общо 48 българи са получили ново сърце. Пациентите са на възраст от 10 до 58 години, като 20 от тях живеят пълноценно. Най-дълго с новото сърце живее млад мъж, на който органът е бил присаден преди 12 години.

40 от всички  реципиенти са мъже и едва 8 от тях са жени. Тази тенденция е неразбираема дори за специалистите. „Нямаме обяснение за това. Според данните на Националния статистически институт починалите до 65 г. от терминална форма на сърдечна недостатъчност са горе-долу по равно, а при нас има голяма диспропорция – мъжете са значително по-голям процент от жените. Това се наблюдава и при изкуствените сърца, и при трансплантираните“, обясни още проф. Петков.

В момента 1085 българи са на опашка за органи. От тях най-много – 988 се нуждаят от бъбрек. За сърце чакат 28 души, но малцина от тях могат да преживеят повече от 1 година. Около 51% от хората издържат между 6 и 12 месеца преди трансплантация. Според специалистите част от нуждаещите се от сърце или бъбрек изобщо не попадат в листата на чакащите.

„За да станат големите стъпки в медицината, трябва държавата да иска това да се случи и да стои зад гърба на лекарите“, коментира кардиохирургът от Националната кардиологична болница проф. Людмил Бояджиев, участвал в екипа извършил първите сърдечни трансплантации у нас. По думите му донорството у нас няма да прогресира, защото българският пациент е унижаван и мародерстван, а виновни за това никога няма. По думите му държавата напълно е забравила за здравеопазването и за лекарите.

Прикачени файлове

Реклама

Мнения