Д-р Дениз Зия:  Всички медицински случаи в „Откраднат живот“ са от практиката в България
02.11
Откраднат живот
Откраднат живот
Страница
Д-р Дениз Зия:  Всички медицински случаи в „Откраднат живот“ са от практиката в България

Д-р Дениз Зия: Всички медицински случаи в „Откраднат живот“ са от практиката в България

В сериала показваме реални ситуации от спешната помощ. В сюжета се преплитат проблеми като скъпоструващите консумативи, които хората сами си плащат

 

Д-р Дениз Зия е хирург в УМБАЛ „Св. Анна“ в София.  Активно участва като консултант при снимките на втория сезон на сериала „Откраднат живот“.

Д-р Зия завършва медицина в МУ – София през 1997 г. От 1998 г. до 2000 г. е реаниматор в ДУБ “Св. Анна”, а от 2000 г. работи като ординатор хирург в УМБАЛ “Св. Анна” АД. Придобива специалност Хирургия» през 2005 г. Специализира ендокринна хирургия в Истанбул през 2005 г. В „Св. Анна“ извършва операции по спешна и обща хирургия, специализира и лапароскопска хирургия. Клиниката е пионер в това отношение в България, тъй като там през 1992 г. е направена първата в страната лапароскопска операция.

  • Д-р Зия, вторият сезон на сериала „Откраднат живот“ върви към края си. С какво той е по-различен от първия?

Не съм бил консултант на снимките през първия сезон, но съм запознат с епизодите. Като всяко начало, и тук трябваше да се надгради на базата на постигнатото от екипа през първия сезон. Това се опитахме да направим и мисля, че донякъде успяхме. Включихме лапароскопски операции и също доста усложнения при някои от медицинските случаи.

  • Разкрийте нещо от кухнята на втория сезон, имаше ли смешни ситуации при заснемането на сериите?

Не съм единственият медицински консултант на сериала.Аз консултирам сценаристите, като участвам в изграждането на сценария на всеки един епизод. По време на снимките обаче не присъствам, тъй като много често медицинските сцени ги снимат преди обед или по обед, когато съм на работа в болницата. Там присъства друг колега – д-рРязков, неврохирург. Той коригира нещата, ако има грешки при разиграването на медицинския случай, който сме задали. Д-р Рязков ми разказа за случай, в който по сценарий трябва да се произнесе термина „кавум дъгласи“ (от латински - малък таз). Актьорът Димо Алексиев (д-р КалинГенадиев)постоянно си повтарял „кавум дъгласи, кавум дъгласи“. Накрая, след като започнали да снимат, той изненадващо казал „кавум даласи“.

Сигурно има и доста други подобни моменти, защото материята е доста специфична и си представям колко трудно е за артистите да произнасят всички тези термини на латински. Когато се снимат медицинските сцени, независимо дали е операция или пък се обсъжда даден случай, постоянно присъства медицинско лице, защото стават грешки. 

  • Значи вашата роля е по-активна за създаването на сценария?

Да, аз по-скоро поддържам тясна връзка със сценаристите, въпреки че съм запознат и със снимачната площадка, и с артистите. Писането на сценария става горе-долу по следния начин. Сценаристите, по двойки или поотделно, пишат даден епизод. В него е заложен предварително някакъв медицински казус. Спрямо това  аз мога да предложа реален случай от нашата практика, който сценаристите да развият. След това обсъждаме с тях  самият случай – операция или пък друг проблем-  и нахвърляме подходящи реплики. В зависимост от това какво им е нужно като сюжетна линия – дали пациентът да бъде излекуван, дали става дума за увреждания или случаят взема фатален край, аз подавам медицинските детайли.

Нерядко  през втория сезон се налагаше да „удържам“ сценаристите по отношение на развитието на медицинските случаи.  Понякога искаха даден случай да се развие по начин, който не е много реалистичен в медицинския свят и там давах своето мнение, че не може да стане така.След това се прави целият епизод с цялостното развитие на сюжета и се праща на главния сценарист. След редакция от негова страна го изпращат отново на мен, за да направя окончателните медицински корекции. После започват снимките. Преди самите медицински сцени също разяснявам на режисьора и оператора как трябва да бъдат заснети, кой откъде да застане на операционнота маса и т.н. Това са тънкости и когато има грешки, правят впечатление.

  • А имаше ли грешки във втория сезон?

Обикновено след като е заснет епизодът, записът отново идва при мен. Монтажът не е завършен, но се чува ясно. Гледам епизода и ако има неточности, си казвам мнението, след което евентуално това се изчиства. Едва после  епизодът се озвучава окончателно.   Сериозни гафове във втория сезон няма, но има някои  разминавания от медицинска гледна точка, особено ако човек е хирург и се загледа.

  • Разкажете ни за такъв случай

В един от последните епизоди имаше лапароскопска операция, която въведоха по мое настояване. При снимките хирургът беше застанал от грешната страна на пациента. При операция на жлъчен мехур операторът трябва да е от лявата страна на пациента, а беше застанал от дясната. Възможно е и оттам да се оперира, но е много неудобно и не е редно. 

  • Достатъчно натуралистичен ли е сериалът сега? Спомням си сцена, в която д-р Василев е седнал на столче и придържа с две ръце аневризма в отворения корем на пациент, докато дойде съдов хирург.

Много добре помня сцената. Гледал съм я и като монтаж, а след това и как изглежда по телевизията. Този случай е мой, преживял съм го лично. Държа да подчертая, че в сериала няма измислена медицинска патология. Не се задават неща, които не са правени в България.  В конкретния случай с аневризмата в отворения корем на пациента екипът го беше пресъздал доста добре - като реквизит, разбира се.

  • Значи обогатявате сценария с ваши случаи?

Да, не само с мои, но и такива на колеги от болницата.

  • В някои от епизодите  са показани и някои редки болести. Срещате ли такива в практиката си или във филма те са „по-нагъсто“?

В сериала редките болести са по-чести като процент. И тук също имахме разговор. Казвах им „Все в тази болница се случват такива болести...“. Но за третия сезон сме се разбрали по-грандиозните случаи да са по-рядко, а не в почти всеки епизод.

  • Имаше ли рядка болест от вашата практика?

Да,  имаше една обтураторна херния, която е изключително рядка. Хирурзи с огромен стаж от нашата болница не бяха виждали такава. На мен ми се случи да оперирам жена с такава херния на дежурство, въпрос на късмет. Когато развиваха сценарно  случая във филма, поискаха статистика, за да се спомене колко е рядка. Д-р Романова казва в епизода, че от тази болест годишно има по 4 случая на 120 милиона население в Япония.

  • Филмът реално ли пресъздава картината на спешната помощ у нас? Да си спомним един от случаите – ром се подписва, че не иска да му спасяват крака, защото няма медицинска застраховка.

Тук нещата малко са преувеличени заради сюжетната линия. Този случай бе развит така, за да се покаже избора на бащата, който се жертва заради сина си музикант.

Но ние имаме действителни случаи, при които болните отказват лечение. Не става въпрос за ампутация, разбира се, но например болки в корема, апендицит и т.н. Тогава болният се разписва, преди да напусне болницата.

Ако се абстрахираме от конкретната сюжетна линия в случая с ампутацията на крака от филма, проблемът със скъпоструващите консумативите е сериозен, тъй като те не се поемат от Здравната каса. Например, идва човек със счупен крак и трябва да се сложат пирони. Лекарите ще обяснят на пациента – тези пирони струват, да речем, 2 000 лв. В противен случай кракът може да зарастне накриво, да окуцее и т.н. Ако пациентът каже, че няма средства, единственият начин е лекарят да направи операцията, като извади парите от джоба си. Иначе кракът само се гипсира и - каквото стане.

  • Водите ли подобни разговри в спешната хирургия?

В коремната хирургия, например, човек може да дойде със заклещена херния. В 99 процента от случаите вече се слагат хирургични платна, за да стане по-здрава операцията и да няма рецидив след известно време. Касата не ги поема, тя плаща самата операция. Всичко останало е за сметка на пациента.  Всичко това се уточнява с човека преди операцията, той решава дали ще заплати за тези консумативи. Ако пациентът иска лапароскопска операция на жлъчка – консумативите също са специални и той трябва да си ги закупи. Ако не, операцията се прави с голям разрез. Повечето от тези разговори обаче се водят при планови операции, а не в спешни ситуации, когато единствената ни цел е да спасим живота на човека.

  • Разбирам, вече работите по третия сезон на сериала?

Да, работи се по сериите. Филмът ще бъде пуснат догодина, още не мога да кажа точно кога.

  • Ще го очакваме.

Интервю на Петя Дикова

Реклама

Мнения