Интервю с Доц. Д-р Денчев

Доц. Денчев, защо избрахте да учите медицина? От Вашия баща знаем, че първоначално сте искали да станете военен?

Да, това е така, но това беше по време на прехода, когато бяхме възпитани в духа на съветските традиции, по чийто образец беше съставена и армията. Но след настъпване на прехода прецених, че нещата там са безперспективни за мен и кандидатствах медицина.

Можем ли да говори, че увлечението към лекарската професия идва точно от г-н Денчев -старши, който е фелдшер?А и брат Ви е невролог?

Безспорно това е така. Тяхната професия е повлияла на моя избор. Моят баща винаги е искал да станем лекари и е подчертавал че: „Медицината е професия за всички времена“.

Разкажете как започна Вашата кариера?

 През 1998 г. завърших във Варна медицина, а след това две години завеждах селска медицина в Долни Чифлик. След това бях избран от тогавашния ректор на Медицинския университет проф. Темелко Темелков за негов асистент. Първоначално бях с насока пластика и изгаряния под ръководството на Доц. Константин Трошев, но след това се преориентирах към съдова хирургия, която беше новосъздадена във гр. Варна като втора такава клиника в областта.  

Защо избрахте съдовата хирургия?

По призвание и презумпция.

Кои хора най-често са предразположени към съдови увреждания/заболявания?

По принцип всички хора са предразположени към сърдечно-съдова заболеваемост. Ако се касае за венозна патология(разширени вени и венозни заболявания), тя засяга повече младите хоратя и е доста по често срещана от артериалната хирургия,  която пък е по-сериозна, тъй като България е на едно от първите места по сърдечно съдова заболеваемост, заради застоялост, хипертония, захарен диабет, които увреждат артериите. Други причини могат да бъдат стреса, солените и мазни храни, тютюнопушене, алкохолизъм и др.

Кога трябва да потърсим помощ? Какви са симптомите?

При разширени вени, тромбози или флеботромбози, заболявания на венозната система, е необходима консултация със съдов хирург, а при артериалната патология, която е остра и хронична- симптомите могат да бъдат ритъмни нарушения, болки в тази област. В други случаи схващания, изтръпвания, изстивания, побледняване на крайници, но основният симптом е болката.

Какви терапевтични, микроинвазивни и оперативни технологии прилагате  в “Дева Мария”?

Наблягаме на ендоваскуларна съдова хирургия(т.е безкръвно да влезем в артериите), а също и балонна ангиопластика и стентирания, там където това е невъзможно да се извърши с безкръвно влизане, се преминава към по-голяма оперативна хирургия и се извършва реваскуларизация посредством байпас.

Какви са световните тенденции в тази област?

Световна тенденция е да се набляга на съвременни технологии, на последния конгрес, които беше в Пампорово преди две седмици, където чуждестранни лектори изтъкнаха приоритетите  в минимално инвазивната съдова хирургия. 

На 44 години вече сте доцент. Какво Ви костваше това?

Дисертация, която съм защитил в София в Националната катедра по съдова хирургия и необходимия брой публикации, но това е нещо, с което се занимавам от млад лекар, тъй като бях преподавател в Катедрата по хирургия във Варна и беше просто една стъпка, която трябваше да довърша.

Средно по колко операции годишно извършвате? 

Извършвам към 250 операции, от които половината са венозни, половината артериални, които са приоритетни и с по-голям обем на сложност. 

С какви медицински постижения можете да се похвалите?

Има доста авангардни операции, които съм правил за пръв път в България, но те са описани в предходни публикации, а също съм поставил началото на първата съдова хирургия в Бургаска и втората във Варненска област.

Като лекар кои са най-важните професионални принципи за Вас?

Лекарската професия е сложна и важна, а в днешно време много се е комерсиализирала. Колегите ми не бива да забравят, че пациентите са хора, които са дошли да получат помощ от нас, а това е най-важното и трябва наистина с душа и сърце да се работи.