Имунологията у нас се разпознава в световната литература и практика. Смело може да се каже, че българските специалисти имат сериозен международен принос

Автор Илияна Ангелова

Преди дни в София приключи Национална конференция по имунология, където бяха разгледани редица актуални проблеми пред специалността. Участваха и много гост лектори от различни специалности. Кои бяха основните акценти и най-важни въпроси пред имунолозите? Кредоуеб потърси отговор по тези въпроси от проф. Елисавета Наумова, председател на Българската асоциация по клинична имунология.  

Проф. Елисавета Наумова, наскоро в София се състоя Конференция „10 години Българска Асоциация по Клинична имунология”. Каква е вашата равносметка?

Конференцията премина много успешно, дори надмина очакванията. Програмата беше изключително интензивна, а залата беше пълна и през двата дни. Присъстваха много млади хора, които активно участваха. Като всяка година и тази имаше награждаване на постери, което е оценка за работата на тези млади колеги. Комисията се затрудни доста да избере трите най-добри постера.

Присъстваха много лекари от други специалности, с които имунолозите работят – ревматолози, хематолози, инфекционисти, педиатри, онколози, трансплантолози и микробиолози. Това допринесе за представянето на даден проблем, както от гледна точка на имунолозите, така и от тази на другите специалисти. Не на последно място това дава възможност  да се зародят нови идеи за бъдеща съвместна дейност, най-вече в научно-изследователски план. Полза ще има за пациентите.

На Конференцията присъстваха и много колеги от различни звена на БАН, които работят съвместно с клиничните имунолози. Те представиха съвременни аспекти на имунология на размножаването, възможностите за нови терапии в областта на автоимунитета, базирани на експериментални данни. Говориха и за новите молекулярно-биологичните техники, както и за сложната интерпретация на тези данни.

Имунологията у нас се разпознава в световната литература и практика. Смело може да се каже, че българските специалисти имат сериозен международен принос.

Кои бяха чуждите гости на форума?

Чужденците, гости на форума, бяха двама. Проф. Андрей Кант е един от водещите специалисти в света по първичните имунодефицити и терапиите при тях, включително и трансплантацията на стволови клетки. Той говори за новостите в тази област, както и за вече излекувани пациенти. Успеваемостта при трансплантацията на стволови клетки е над 90%. Поставихме основата на една бъдеща колаборация. Той е човекът, който организира в Европа мрежа от центрова за първични имунодефицити. Много се надявам, че много скоро и нашия  Център за тези редки болести ще стане част от европейската мрежа. Това ще даде възможност за по-бърза диагностика и лечение на нашите пациенти.

Другият гост, който беше поканен да говори за имуномодулиращ препарат, бе проф. Василий Лебедев от Русия.

Кои бяха основните акценти на форума?

Имаше новости в имунотерапията, която работи с биологични имуномодулиращи средства. Нашите ревматолози представиха опита си за лечението на различни автоимунни болести. Новото направление имуноонкология е базирано на приложението на тези терапевтични подходи, свързани с чек пойнт инхибиторите.

Другото голямо направление, където България е родоначалник, е имунологията на размножаването. Нашият принос е признат в световен мащаб. В тази насока се работи както в експериментален, така и в практичен аспект.

Кои са основните предизвикателства пред вашата специалност?

Стандартите ни по двете дисциплини - клинична имунология и лабораторна имунология, са актуализирани миналата година. Очакваме те да бъдат публикувани. Направихме скоро и ще представим в МЗ осъвременени и хармонизирани с ЕС директиви програми за обучение по двете дисциплини. Изготвени са и различни консенсуси в хематологията, имунология на размножаването. Предстои да бъдат изготвени такива и за първичните имунодефицити, за интерпретация на данните, получени в различни изследвания, тестовете за автоимунни заболявания. Важно е да има консенсуси за диагностиката и лечението на пациентки с репродуктивни нарушения вследствие на имунологична патология.

Друга важна за нас кауза е, че се опитваме от години да разширим заплащането на услуги и изследвания в имунологията по здравна каса. Хвърляме огромни усилия! Ако това не се случи, няма как да прилагаме нашите познания в полза на пациентите.

Къде има нуждата от дофинансиране  – в доболничната или в болничната помощ?

В доболничната, защото диагностиката на имунологичните заболявания е доста скъпа, а повечето клинични пътеки са свързани с лечението, но не и с установяването им. Доста е лимитиран наборът от тестове за високоспециализираните имунологични изследвания, които се покриват от НЗОК. Ние сме дали нашите предложения до касата какво трябва да се разшири. Също така сме дали и предложения за лабораторен алгоритъм, една процедура за диагностика на първичните имунодефицити и заболявания, които изискват по-скъпи, трудоемки изследвания, включително и генетични. Те не могат да бъдат направени извън специализираните болнични структури. Надяваме се и това да влезе в наредба и в рамковия договор.

От няколко години сме разработили една клинична пътека за репродуктивните имунологични нарушения, която е много важна. Броят на тези жени се увеличава, а сега се работи на парче. На различни места се правят някакви изследвания, но няма кой да обобщи това и да приложи правилното лечение. За някои терапията е инвазивна.