Образуванията сравнително рядко са свързани с рак, но винаги е препоръчително да бъдат прегледани от лекар, за да се изключи тази вероятност

Бучките зад ухото може да се дължат на различни причини. Сред тях са проблеми с кожата или костта или подути лимфни възли. В повечето от случаите бучките зад ухото не са опасни и минават от самосебе си.

Бучка зад ухото на повърхността на скалпа може да е свързана с някакъв проблем на кожата. Има три различни вида неканцерогенни бучки в кожата: 

• Акне
• Кожни кисти
• Липом

Акне зад ухото
Акнето е често срещано при тийнейджърите, но може да е проблем при хора от всякакви възрасти. При него порите на кожата се блокират със себум – секрет на мастните жлези. Когато този секрет се смеси с мъртви кожни клетки, се образуват малки пъпчици. По-късно те могат да бъдат инфектирани, ако се появят бактерии, като така се образуват папулите.  Инфектиранити пъпки могат да нарастнат. При най-сериозните случаи се получават подутини или гнойни кисти.  
Ако подкожната бучка е причинена от акне, тя може да е болезнена при натиск. Обикновено има и други кисти или пъпки по главата, особено по лицето. Когато се стигне до гнойни кисти от акне, те могат да оставят белези. В медицината обаче вече има разработени доста ефективни методи за лечението им. 

Киста зад ухото
Кистата може да се появи навсякъде по кожата. Бучката зад ухото би могло да е киста. 
Кожните кисти са торбички, пълни с стечност. Те изглеждат като подутини по кожата. Понякога имат черна точка на върха. Могат да бъдат местени настрани с допир.  Ако една бучка не може да бъде поместена настрани, непременно трябва да я види лекар. 
Кистите в скалпа обикновено са покрити с клетки от корена на косъма. Други кисти пък са изградени от клетки от повърхността на кожата и затова са известни като епидермални кисти.  Освен това има и мастни кисти, които съдържат мазнини и са по-рядко срещани.

Липом зад ухото
Липомът е друга възможност, при която се образува бучка зад ухото. Липомите са безвредни, мастни бучки. Те не са канцерогенни, нарастват много бавно и не се разпространяват.  По-характерни са за други части на тялото, но на практика могат да се появят навсякъде под кожата.  При допир липомът е мек, подобно на бучка от тесто. Обикновено не е болезнен, освен ако не притиска съседен нерв. 
Липомите са често срещани, но обикновено се появяват само на едно – две места по кожата. В редки случаи някои хора имат множество липоми. Малките бучки варират на големина от размер на грах до около сантиметър. Ако не представлява някакъв козметиче проблем, по-добре е лимфомът да не се пипа. При нужда той може да бъде отстранен хирургически. 
Кистите и липомите са сродни по вид. Има обаче и разлики. Липомът е по-дълбок, докато кистата е по-близо до повърхността на кожата. Освен това при допир липомът се усеща по-мек от кистата.  

Увеличени лимфни възли зад ухото
Лимфните възли се намират зад ухото.  Те са част от имунната система, които филтрират тъканите. Ако лимфните възли се сблъскат с чужд материал като например инфекция в съседство, те се подуват.  Официалният термин за това състояние е лимфаденопатия. 
Подутият лимфетн възел обикновено спада от самосебе си. Често причината за подуването му са инфекции на кожата или на ухото. Ако подуването обаче продължи повече от 2 седмици и се появят и други симптоми, добре е пациентът да се консултира с лекар. 

Мастоидит
Възпалението на мастоидния израстък на слепоочната кост се нарича остър мастоидит. Израстъкът има структурата на медена пита, с въздушни клетки, които могат да се инфектират. 
Мастоидитът се среща по-често при деца, отколкото при възрастни. Причината обикновено е инфекция в средното ухо, която не е излекувана. Задължителна е консултацията с УНГ специалист, който да назначи лечение.  Образуванието е меко на допир, има зачервяване на кожата. Подутината може да избута ухото леко напред. Други симптоми, които могат да се наблюдават при мастоидит:

• Възможна загуба на слух
• Висока температура
• Чувство  за отпадналост и раздразнителност
• Главоболие

Мастоидитът се лекува с антибиотици, за да се премахне инфекцията. Някои УНГ специалисти могат да прибегнат и до хирургическа намеса, за да дренират мястото и да премахнат инфекцията. 

Кога трябва да отидем на лекар?

Винаги е по-добре да се консултирате със специалист, който да погледне бучката зад ухото ви. Това е по-безпасно, отколкото човек сам да си поставя диагноза. Винаги търсете консултация с лекар, ако бучката не намалява след 14 или повече дни. Важно е да потърсите лекарска помощ, ако има следните симптоми:

• Бучката при допир е болезнена, червена, мека или пък изпуска някакъв секрет
  Бучките зад ухото сравнително рядко са свързани с рак, но винаги е препоръчително да бъдат прегледани от лекар, за да се изключи тази вероятност.  Ако бучката е вид тумор, много е важно той да бъде диагностициран бързо, за да има пациентът най-добрите шансове за успешно лечение. 
• Ако е твърдо фиксирана към мястото си и не може да я помръднете
• Ако променя формата си или расте
• Ако е израстнала изведнъж
•  Ако е придружена с други, по-общи симптоми.

Бучките зад ухото сравнително рядко са свързани с рак, но винаги е препоръчително да бъдат прегледани от лекар, за да се изключи тази вероятност.  Ако бучката е вид тумор, много е важно той да бъде диагностициран бързо, за да има пациентът най-добрите шансове за успешно лечение. 

Източник: Мedical news today