Идиопатична сколиоза (scoliosis idiopathica)
МЦ Д-р Хайвазов
МЦ Д-р Хайвазов
Медицински център
Идиопатична сколиоза (scoliosis idiopathica)

Идиопатична сколиоза (scoliosis idiopathica)

Идиопатичната сколиоза представлява изкривяване на гръбначния стълб, причините за възникването на което, са твърде разнообразни. За щастие, открита в ранна детска възраст, преди завършването на костния растеж, тя е корегируема.

1. Какво е идиопатична сколиоза (scoliosis idiopathica)?

Идиопатичната сколиоза (scoliosis idiopathica) представлява изкривяване на гръбначния стълб, причината за което  е неизвестна.  Особеното при идиопатичната сколиоза е, че състоянието на деформация в гръбначния стълб се забелязва във възрастта преди или около пубертета. Точно тогава тя напредва значително бързо в рамките на месеци, като прогресира до завършването на растежа и след това остава фиксирана.

Различаваме три форми на идиопатична сколиоза в зависимост от времето и появата ѝ:
- инфантилна форма – появява се от 0 до 3 годишна възраст;
- ювенилна форма – засяга децата на възраст от 3 до 11 години;
- адолесцентна форма – възниква след 10-11 годишна възраст.


2. Наследствена ли е идиопатичната сколиоза?

Сколиотичната болест е твърде разнообразна по отношение на причините за възникването ѝ, но да, октрива се наследственост. Ако в семейството има случаи на родители със сколиоза, особено при изкривявания по-големи от 15⁰, то рискът децата им да я развият е голям. Фактът, че сколиозата е наследствена, се потвърждава и от проучванията направени сред близнаци - еднояйчни и двуяйчни. Констатирано е, че ако едното дете я има, то шансът и другото да я получи е твърде висок. 

3. При момичетата или при момчетата сколиозота e по-честа?

Сколиозата е по-честа при момичетата. Съотношението момичета:момчета е 10:1. При момичетата изкривяването обикновено е по-голямо (30⁰), докато при момчетата е по-малко (10⁰).

4. Трябва ли да се изследват децата за сколиоза?

В някои училища по света се извършват диагностични тестове, с които се следи за гръбначна асиметрия при децата.  Данните показват, че 10% от прегледаните деца имат сколиоза и се нуждаят от лечение.

5. Какви са рисковите фактори изкривяването да прогресира?

Рисковите фактори изкривяването да прогресира са некоригираната в детска и юношеска възраст сколиоза. Тогава все още скелетът се развива и той подлежи на корекция с консервативни методи на лечение, каквито са носенето на корсети и рехабилитация. При възрастните хора със завършен скелетен растеж, сколиотичните деформации не могат да бъдат коригирани с консервативни методи на лечение.

6. Какви са симптомите на нелекуваната сколиотична болест?

Сколиотичната болест започва без болки. Най-очевидната деформация е страничното изкривяване на гръбначния стълб. Често то е дъгообразно с една, две или три кривини във фронталната равнина. Това означава, че  ако гръбнакът погледнат отзад нормално е прав, то при сколиоза той е изкривен под формата на буква „С” или „S” (снимка 1).

Открива се асиметрия в цялото тяло - гръдния кош изглежда хлътнал, едното рамо изглежда по-високо или по-ниско от другото, талията и тазът изглеждат наклонени, единият крак видимо е по-къс от другия (при обличането на нови дрехи пациентите забелязват, че единият крачол на панталона е по-къс от другия или ако дрехата е пола – едната страна виси повече в сравнение с другата), нарушава се походката.

Когато сколиозата не се лекува, деформацията на гръдната стена става по-голяма и тогава симптомите са по-сериозни – появяват се болки в гърба, мравучкане или тръпнене в краката, намалява белодробната функция, появяват се сърдечни проблеми и проблеми с дишането, т.е. в тялото стават редица патологичните изменения засягащи органите, разположени в гръдния кош.

7. Как се диагностицира идиопатичната сколиоза?

При децата на възраст от 3 до 10 години симптомите на идиопатичната сколиоза са трудно забележими. Родителите започват да откриват характерните за сколиозата асиметрии едва около 10-14 годишна възраст на децата.

Белезите на сколиозата са отклонение от оста на гръбначния стълб встрани,  появява се разлика в двете рамена и във височината на двата хълбочни гребена, образува се ребрена гърбица. При оглеждане отпред се установява, че гръдния кош е хлътнал откъм изпъкналостта на сколиозата и изпъкнал откъм страната на хлътването.  Талията от едната страна става по-дълбока и заедно със спуснатата ръка образува един празен триъгълник. Така образувано триъгълното пространство не е еднакво с това от противоположната страна (снимка 2).

Оплакванията са незначителни и могат да се проявят с чувство за по-лесно уморяване, преходни болки в гръбнака и др.

При по-тежки сколиози се вижда скъсяване на трупа и приближаване на гръдния кош към хълбочния гребен. Пъпът лежи несиметрично спрямо срединната равнина. При момичетата двете млечни жлези лежат на различна височина. Появяват се разлики в дължината на крайниците, появяват се аномалии в походката, нарушава се пигментацията на кожата. 

Най-сигурни данни за заболяването дава клиничното изследване от ортопед-травматолог и рентгенографията, която ще потвърди диагнозата и ще характеризира степента на изкривяването.

Възможно е да се назначат и други специални изследвания, като компютърна томография или ядреномагнитен резонанс.

При установяване на сколиоза, се извършва рентгенов контрол на всеки 6 месеца. На периодичните рентгенови снимки се изследва ъгълът на най-голямото изкривяване. 

8. Как се изчислява ъгълът на Cobb?

Това ъгълът, който се образува между линията, спусната успоредно спрямо горната хрущялна плочка на най-високо разположения прешлен, засегнат от деформацията, и линията, която преминава успоредно на долната хрущялна плочка на най-ниско разположения прешлен, засегнат от деформацията (снимка 3).

9.  Какви са възможностите за лечение на идиопатичната сколиоза?

Сколиозата може да варира от лека до много тежка и съответно на това съществуват различни лечебни подходи. Възрастта на болния играе важна роля в избора на лечение (преценява се дали е завършил костния растеж и какъв е риска от прогресия на заболяването).  Измереният ъгъл на кривината на сколиозата (ъгъл на Кобб) също има значение.

Прегледите при ортопед са необходими за установяване на вида на сколиозата, степента на отклонение и прогресията на заболяването. 

Възможностите за лечение са следните:

- Само контролни прегледи - подходящи са за пациенти с изкривяване по-малко от 20-25⁰. Тези пациенти трябва да бъдат следени рентгенографски на всеки 6 месеца, за да се наблюдава прогресира ли кривата. Ако се установи, че между посещенията изкривяването се увеличава с 5⁰ или повече, се счита, че сколиозата се развива.

- Неоперативно лечение - препоръчва се за прогресиращи изкривявания по-големи от 25⁰. За укрепване на състоянието при тях се поставя ортеза (корсет).

Освен ортези, неоперативното лечение включва още лечебна физкултура и електростимулация. Процедурите по рехабилитация се провеждат периодично  през годините, в които растежа на гръбначния стълб продължава да се случва. Тук целта повече е да се предотврати прогресията, отколкото да се постигне корекция.  При около 75% от пациентите прогресията се предотвратява.

- Оперативно лечение - при изкривявания по-големи от 45-50⁰ или ако изкривяването прогресира много бързо, се извършва операция.

10. Какъв тип ортеза се използва при неоперативното лечение?

За неоперативното лечение с цел забавяне на прогресията на изкривяването се използва корсет, който обхваща различни части от гръбначния стълб. Той държи гръбнака в принудителна позиция до завършване на костния растеж в края на пубертета.  Според вида на изкривяването и възрастта на пациента се избира и модела на ортезата.

Съвременните ортези са различни видове. Те се изработват от леки, пластмасови материали и могат да се носят под дрехите или само през нощта. За всеки пациент лекарят избира най¬-подходящия корсет в зависимост от това къде е изкривяването  – по-високо по гръбначния стълб (торакално) или по-ниско (лумбално), (снимка 4).

За изкривявания в долната част на гръбнака  са препоръчителни торако-лумбо-сакралните ортези (ТЛСО). Те обхващат гърба от хълбоците до под мишниците (снимки 5 и 6).


За случаите на изкривявания, засягащи по-високо гръбначния стълб най-подходящи са цервико-торакалните ортези - те обхващат гърба и врата (снимка 7).

За пациентите е голямо предизвикателсво да носят корсет, защото някои ортези се носят от 16 до 20 часа на ден, други само през нощта. С приближаването на възрастта, в която настъпва края на растежа на костите, т.е. края на пубертета, времето за носене на корсетите намалява.

11. Как се коригира хирургично сколиозата ?

Когато ъгълът на изкривяването е голям или кривината прогресира много бързо, а до костния растеж остава дълго време, тогава може да се наложи операция. Целта на хирургичното лечение е да спре прогресията на изкривяването като максимално се коригира кривината.

Типичната гръбначна конструкция включва фиксиране на корекцията с метален остеосинтезен материал (метални пръчки, куки, винтове телове и системи за фикасция) и осигуряване на сливане (фузия) между засегнатите и подложени на корекция гръбначни прешлени. За сливането на фиксираните с метал прешлени се използва собствена костна тъкан (от самия пациент), взета най--често от хълбочната кост или синтетичен материал, наподобяващ кост, които се поставят между прешлените (снимка 8).

12. Как се минимизира риска от неврологични усложнения при хирургичното лечение на сколиоза?

Увреждането на гръбначния мозък по време на операция се среща при по-малко от 1% от пациентите. Хирургичния екип работи с помощта на специална апаратура, с която задължително се извършва мониторинг на гръбначния мозък. Ако настъпят усложнения с него по време на операция, те веднага се отстраняват. Друго важно нещо е, че се използва най-ново поколение импланти за корекция на гръбначния стълб, които са способни да доставят значителни сили на гръбнака, без да се налагат прекалено агресивни опити за корекция, което намалява риска от неврологично увреждане.

13. Какви са другите най-чести усложнения след операция при сколиоза?

Потенциалните усложнения, които могат да настъпят след операция са инфекция на раната, псевдоартроза, имплантна недостатъчност, те.е. загуба на фиксация, фрактура. Възможно е известно ограничаване на движенията в засегнатата област на гръбначния стълб, вследствие от сливането на прешлените, но пациента може да се навежда и завърта. Необходима е приблизително една  година след операцията, за да могат  прешлените да се слеят напълно помежду си и да се осигури стабилност на гръбнака, но съществува минимална вероятност за повторно изкривяване в същата област. Пациентите трябва да знаят, че след корекцията остава остатъчна кривина. Това не бива да ги отчайва, напротив, те трябва да продължат лечението си с рехабилитационна програма за заздравяване на мускулатурата около гръбнака и за поддържане на добър обем на движенията.

 

Реклама

Мнения