Ако на прекаралите инфаркт бъде приложено лечение с коронарна ангиопластика (разширяване на съда с импланти), смъртността от сърдечни удари в България би намаляла наполовина.

Това стана ясно по време на първата работна среща по програмата „STENT for LIFE”, която се проведе в София.

На семинара присъстваха редица изтъкнати кардиолози, както и представители на спешната медицинска помощ и държавната администрация, които дискутираха ползата от инвазивния метод и възможността той да се прилага на еднакво добро ниво в цялата страна.

Проектът „STENT for LIFE” – международна инициатива на Европейското кардиологично дружество, се провежда пилотно в шест държави - България, Гърция, Сърбия, Испания, Франция, Турция. Целта на кампанията е утвърждаването на практика за лечение с първична ангиопластика в поне 70% от случаите на миокарден инфаркт в споменатите страни, както и оптимизиране работата на спешната помощ и катетеризационните лаборатории.

България в момента е на едно от последните места в Европа по лечението с първична ангиопластика, като по-малко подобни процедури се изпълняват само в Турция, Гърция и Русия. Данните за 2008 г. сочат, че у нас 52% от прекаралите миокарден инфаркт не са лекувани изобщо, една четвърт се пада на стария е не толкова ефективен метод с тромболитичното лечение, а едва 23% - с първична коронарна ангиопластика.

Участниците в срещата се обединиха около мнението, че тревожната статистика може да бъде преодоляна чрез продължаване на мерките, които Министерството на здравеопазването вече е взело, а именно – правилно позициониране на катетеризационните лаборатории, обучение на кадрите в спешната медицинска помощ и разяснителни програми за пациентите.

Началникът на отдел „Спешна медицинска помощ” към Министерството на здравеопазването д-р Ивиан Бенишев изрази принципната подкрепа и готовност за помощ от страна на ведомството в изпълнение на инициативата, а научният секретар на Дружеството на кардиолозите в България доц. Елина Трендафилова коментира, че трябва да бъде акцентирано на адекватното доболнично лечение и подобряването на координацията между екипите на спешната помощ, болничните заведения и катетеризационните лаборатории.

Доц. Трендафилова настоя още за няколко основни промени, сред които отпадане на нормативната база, според която пациентите, които се приемат от екипи на Бърза помощ, трябва да бъдат транспортирани до най-близкото лечебно заведение, без значение от вида и профила му.

„В случаите, когато в това заведение няма катетеризационна лаборатория, процедурата става сложна и застрашава живота и здравето на пациента”, добави още тя и допълни, че пострадалите е най-добре да бъдат лекувани до 90 минути след получаването на инфаркт на миокарда.