Публикация

СТАРЕЕНЕТО НА ХРУЩЯЛА ПРИ ОСТЕОАРТРОЗА МОЖЕ ДА СЕ ЗАБАВИ.

СТАРЕЕНЕТО НА ХРУЩЯЛА ПРИ ОСТЕОАРТРОЗА МОЖЕ ДА СЕ ЗАБАВИ.

Остеоартрозата е най-честата ставна болест.Тя е една от водещите причини за инвалидизация на възрастните и младите, активно спортуващи. Ранната диагностика и лечение , могат да забавят дегенеративните процеси в ставния хрущял, да подобрят функцията на ставите и да подобрят качеството на живот.


Остеоартозата е известна от древността – описана е в египетските мумии от 1000 години  пр. Хр. Представлява част от процеса на стареене и е най-честата ставна болест – над 50% от всички ревматични болести. От ОА страдат 9,6% от мъжете и 18 % от жените (2005).Над 80% от възрастните над 60 год. и значителен брой спортисти имат рентгенови данни за ОА на различни стави, като 20% от тях са с изразена болка и ограничение на ставните движения. ОА се появява във втората половина на живота – между 50 и 60 години. Тя е една от водещите причини за инвалидизация на възрастните и младите, занимаващи се активно със спорт. Посочените данни определят ОА като сериозно социално-значимо заболяване.

Основна прицелна тъкан на патогенно въздействие при ОА е ставния хрущял, но болестния процес засяга цялата ставна структура : синовиална мембрана, субхондрална кост, лигаменти и околоставни мускули.

Ставите, които най-често се засягат от ОА са коленните, тазобедрените, първата карпо-метакарпална става, дисталните интерфалангеални стави и  структурите на гръбначният стълб.

Предразполагащи фактори за развитие на ОА са възраст, фамилна предразположеност, хроничен механичен стрес – професионален или спортен, травми, затлъстяване, възпалителни ставни заболявания, кристални артропатии – подагра напр. и др.

Още в ранните етапи на заболяването се наблюдават промени в клетките на хрущяла- хондроцитите и и в междуклетъчният хрущялен матрикс (колаген и протеогликани). Хондроцитите произвеждат в по-голямо количество азотен окис, матриксни металопротеинази ( ензими, разграждащи естествените съставки на междуклетъчното хрущялно вещество, каквито са колагена и протеогликаните) и проинфламаторни цитокини – отговорни за поддържане на нискостепенно възпаление в засегнатите стави. Колагенът променя качествата си и здравината си. Разкъсват се връзките в колагеновата мрежа  . Намалява се количеството на протеогликаните. Всичко това води до нарушена гладкост, еластичност, здравина на хрущяла.

Хрущялните промени се последват от пролиферация на костна тъкан с формиранена костни израстъци – остеофити, предпоставка за механично притискане на околоставни тъкани.

Независимо,че причините за възникване и задълбочаване на процеса на дегенерация на хрущяла са различни, клиничните и рентгенологичните прояви са сходни. Най- чест симптом е болката от механичен тип, последвана от ставна нестабилност и ограничен функционален капацитет на ставата в частност и на болния в цялост.

Основни цели на лечението на ОА са :

  1. Облекчаването на болката и сковаността – с аналгетици и НСПВС. Те са достатъчно ефективни да потиснат симптомите на болестта : болката, отокът , сковаността и да подобрят ставната функция и качеството на живот. Въпреки тяхната ефективност , 25% от пациентите употрeбяващи НСПВС получават различни нежелани лекарствени реакции.
  2. Овладяване на съпътстващ реактивен синовит  , ако има такъв с кортикостероиди и антималарици.
  3. Подобряване на функцията на засегнатите стави и качеството на  живот на болния- с физиотерапевтични, кинезитерапевтични и рехабилитационни методи.
  4. Профилактика или забавяне на деструкцията на ставния хрущял – с коригиране на рисковите фактори ( наднормено тегло, физическо претоварване и др), използване на помощни средства и приложение на хондропротектори.

   През последните години важно място в лечението на ОА  заемат така наречените симптоматични бавно-действащи препарати  (SYSADOA). Към тях се отнасят глюкозамин сулфат, хондроитин сулфат, диацерин, хиалуронатите за вътреставно приложение и екстрактите от авокадо и соя.

  Проведените досега клинични изпитвания показаха, че тези препарати притежават противовъзпалителен ефект, сравним с този на НСПВС, позволяват да се намали дозата на последните, могат да се съчетават с аналгетици и НСПВС, имат продължително последействие и липсват нежелани лекарствени реакции.

  Понастоящем мнението на световната ревматологична общност е ,че прилагането на хондропротектори при лечението на ОА е желателно и необходимо.

  Бонартос са филмирани таблетки , които съдържат 1880 мг. Глюкозаминсулфат натриев хлорид, еквивалентен на 1500 мг. Глюкозаминсулфат.

  Глюкозамин играе основна роля в биохимията на хрущяла. Фармакологични проучвания показват, че екзогенният глюкозамин е предпочитан и основен субстрат за биосинтез на протеогликани от хондроцитите. Установено е също, че инхибира действието на деструктивни ензими като стромелизин, колагеназа, фосфолипаза А2 и агреканаза, проявява противовъзпалителни ефекти, намалява нивата на IL-1, чрез което подобрява баланса между катаболни и анаболни процеси в хрущялната тъкан , благоприятства за поддържането на хомеостазата на  хиалинния хрущял.

  Своевременната диагностика на ОА и ранното лечение с  хондропротектори може да забави процесите на стареене на хрущяла и до подобри качеството на живот на пациентите.

Коментари