Миомата – същност, симптоми и проблеми
Миомата – същност, симптоми и проблеми
Миомата – същност, симптоми и проблеми
д-р Дориан Босев, дм
д-р Дориан Босев, дм
Лекар
Миомата – същност, симптоми и проблеми

Миомата – същност, симптоми и проблеми

Миомата е проблем на всяка трета жена, но не всички имат оплаквания. По-често страдат нераждалите

 

Миомата е най-често срещаният доброкачествен тумор на женските гениталии.  Среща се при всяка трета жена, въпреки че не всички знаят. Миомата се развива от гладката мускулна тъкан на матката и е  хормонозависим тумор. Нараства най-вече в репродуктивната възраст. По време на менопаузата миомата търпи обратно развитие, спира да расте и  регресира. Най-често се диагностицира  при жени между 30- и 50-годишна възраст, но се наблюдава и при по-млади пациентки между 20 и 30 г. Според статистиката разпространението на миомите зачестява, но всъщност това се дължи на по-успешното диагностициране. Със съвременната апаратура дори и много малки възли могат да бъдат хванати с ултразвук. Около 20-30% от жените имат миоми, но поради малките си размери и липсата на оплаквания или не се диагностицират, или се диагностицират случайно.

Съществува риск миомата да се изроди от доброкачествен в злокачествен тумор, но той е под 1%. Симптомите и оплакванията на пациентките се определят от растежа, местоположението и броя на миомните възли. Миомите могат да бъдат разположени във всички части на матката, могат да бъдат единични и множествени. В зависимост от посоката, в която нарастват, те могат да бъдат следните видове: 

  • Субмукозната миома расте към кухината на матката.  Тя създава най-голяма опасност при бременност. Може да доведе до кървене от матката, спонтанни аборти, до безплодие, тъй като деформира кухината на матката и създава  проблеми при забременяването. Тя е клинично най-значима.
  • Интрамуралната миома се развива в самата стена на матката и води до уголемяването й. Това е най-често срещаният вид. Когато е вътре в стената на матката,  миомата може да не създава проблеми. В такива случаи, ако е асимптомна, ако не е много голяма (до 2-3 см) и не деформира кухината на матката, миомата  просто трябва да бъде  проследявана.
  • Субсерозната  миома расте от външната стена на матката и се развива към коремната кухина. Най-лесно може да бъде опипана при преглед. Понякога тя може да бъде педикулизирана (отделена от матката на краче).

Причини за миомата

Причините за появата на миомите не са много ясни. Сигурно е, че нарастват под влияние на хормонални фактори - естрогените, прогестерона и някои растежни фактори.  През последните години се обръща много сериозно внимание на генетичните фактори.

Рискови фактори

Към рисковите фактори за поява на миома се отнасят възрастта, расовата принадлежност, броят на бременностите и ражданията, тутюнопушенето, употребата на контрацептиви и хормоно-заместителна терапия, наднормено тегло, а също така и някои болести като диабет и хипертония.

Симптоми

20-30% от жените с миоми нямат оплаквания. При останалите най-често се наблюдава обилна менструация, продължителна менструация, кървене извън менструацията, изобщо всички неправилни  маточни кръвотечения като количеството на загубената кръв е свързано с разположението на миомните възли. Възможно е да се появи и анемия като резултат от тези по-обилни кръвотечения. Важно е  да се знае, че  невинаги кървенето от матката е симптом на миома. То може да  бъде  причинено също и от полипи на матката, хиперплазия, карцином и т.н. Болката е също много често оплакване. Понякога миомата може да притиска съседни органи. Ако това е  ректума, се появяват смущения при дефекация. При притискане на  пикочния мехур жената получава  по-чести позиви за уриниране или дискомфорт. Друг вариант е да се притискат уретерите и това да доведе до задържане на урината в бъбречните легенчета, която не може да бъде изхвърлена. Възможно е миомата да причини  дискомфорт при полов контакт.   При някои жени миомата може и да е  без симптоми, но да е пречка за забременяване , което води до много по-голямо страдание.

Лечение на миомите

Дали една миома трябва да се отстрани оперативно или не, се преценява индивидуално, в зависимост от местоположението, големината, оплакванията, възрастта на пациентката, както и от други фактори. Златен стандарт за отстраняване на субмукозните миоми е хистероскопията, който е  най-щадящ за пациентката и прецизен  метод за отстраняване на миоми в кухината на матката. Отстраняването на интрамуралните и на субсерозните миоми може да стане или чрез конвенционална отворена хирургия с  миомектомия (хирургично отстраняване на миомния възел), или лапароскопска миомектомия (безкръвно отстраняване на миомния възел през 2-3 разреза с размери 0,5-1 см). В определени случаи, когато миомите са множествени и много големи и пациентката е завършила с репродуктивните си функции, може да се предложи отстраняване на цялата матка. Разбира се, в някои случаи може да се предпочете консервативно  медикаментозно лечение.

Д-р Дориан Босев - специалист по миниинвазивна гинекология

СБАЛАГ “Майчин дом” – София

Контакти: 0888 466 937; dorianbosev@yahoo.com

 

 

Реклама

Мнения

Здравейте, Василка,Много са факторите, които трябва да влязат в съображение! Какви са оплакванията Ви, къде е разположена миомата, какъв вид е, какъв е хистологичния резултат от абразиото и т.н. Ако имате нужда от консултация, се свържете с мен. Д-р Босев

16 яну 2017 18:58
Василка Бонева
16 яну 2017 18:58

Здравейте! След направено абразио пробатория на 8,12,2016 г в МБАЛ гр,Добрич ми дадоха епикриза, с установан миомен възел с диаметър 76/94мм. На 54 навършени години съм и от 2-3 години нямам менструация. Какво трябва да направя? Хубава вечер!

Здравейте, Маргарита,Благодаря Ви за въпроса. Всичко е възможно! Ако диагностицирането на миомата е направено коректно, от добър специалист и след това от същия специалист със същия метод се установи, че миомата липсва, значи е възможно. Най-общо казано, ако се отстрани първопричината за какъвто и да е симптом, синдром или заболяване, то може да изчезне както се е появило.Бъдете здрава,Д-р Босев

23 ное 2016 10:45
Маргарита Пеева
23 ное 2016 10:45

Възможно ли е миомата да се появи и после от самосебе си да изчезне?