Всеки си има право на мнение. Хората, които се кефят да „дават отпечатъци“ по болниците също. искам да обясня, защо тази мярка няма нищо общо с „точенето“ на касата. Идеята и беше който е влязъл в болница (обикновено доброволно) да не може да излезе доброволно.

Скъпи дами и господа, на 21.11 Върховният административен съд обяви наредбата, която задължава болниците да приемат пациенти само след идентификация с пръстов отпечатък, за нищожна. Демек, незаконна. Аз от право не разбирам. Дали е законна или не не мога да решавам. Провокира ме обаче фактът, че веднага се надигнаха освен одобрителни възгласи така и неодобрителни (въпреки, че съдебно решение не се обсъждало, но то при нашите каки…). При критиците на съдебното решение фалцетът мята реплики от сорта на: ето, точенето на касата започва пак, продължава пълненето на гушите, сега ще ми изсмучат здравните вноски и прочие. Всеки си има право на мнение. Хората, които се кефят да „дават отпечатъци“ по болниците също. Само искам да им обясня, защо тази мярка няма нищо общо с „точенето“ на касата. Забравете всички, че идеята на този идентификатор е да си гледаш на компа кинтите. Няма такова нещо и не може да има. Нито пък някой ще напише, че ви е отварял черепа без да сте влизал в болница, това се протектира с лична карта.  Идеята му беше който е влязъл в болница (обикновено доброволно) да не може да излезе доброволно. Още ли ви харесва? Хайде сега да се опитаме да го разберем.

Вие сте 45 годишен мъж, около 70 килограма. Стандартна работа. Отивате при личният си лекар заради кашлица и висока температура. В най-добрия случай той ви прави кръвни изследвания и рентгенова снимка, в най-лошия само ви преслушва. Зависи. Поставя ви диагнозата бронхопневмония и ви казва, че това е тежко състояние. Препоръчва ви да се лекувате в болница и ви издава такова направление (те са му без лимит). Отивате в болница Х, там ви приемат по Клинична пътека БРОНХОПНЕВМОНИЯ И БРОНХИОЛИТ. Взимат ви личната карта и я прекарват през четец, после ви записват личните данни и минавате да се „чекирате” на пръстовия идентификатор. Слава на Бога не сте пред умиране и се движите. Процедурата с идентификатора отнема около 15 минути (не една-две, защото се ползват три пръста, не един. Сериозно, не само заради оная стандартната конфигурация.) и то ако не се бъгне софтуера или няма опашка. Попадате в отделението, настаняват ви на легло, започват изследвания и лечение. На третия ден се чувствате много по-добре. Питате лекуващият си лекар може ли да ви изпише и да продължите у дома не с венозен антибиотик, а с антибиотик през устата. Лекарят казва, може, но в пътеката ви пише, че минималният престой  е 5 (пет) дни. И здрав да сте трябва да чакате тук. Иначе или вие ще платите от джоба си или болницата, която е търговско дружество. На всеки лекар е ясно, че ако изписва много пациенти преди да е изтекъл минималният срок, първо ги изписва с подобрение, а не здрави (независимо, че те може да са реално здрави) и второ има голяма опасност касата да намали финансирането по пътеката (щом толкоз бързо ги лекувате) и пак болницата да губи. Така, затиснат сте с минимален престой, а много ви се иска да се долекувате у дома. По-удобно е някак, а и по-редно ако лекарите са казали, че няма риск. Но касата не дава. Та идеята на „отпечатъка“ при изписване е да ви държи вързан да не избягате. Или по-скоро да кара персонала да ви дебне, защото няма да им платят лечението ви ако между едното чекиране и другото няма минимум 5 дни. Много ли ви се струва яко? Затова ние можем да ви разрешим да си идете и на петия ден да се върнете само да турите един пръст на Москов. В името на реформата.

Д-р Валери  Велев