Захарният диабет се възприема от съвременната медицина не просто като ендокринен проблем, а като заболяване, тясно свързано с висок сърдечносъдов риск, дори като еквивалент на исхемичната болест на сърцето.

Захарният диабет се възприема от съвременната медицина не просто като ендокринен проблем, а като заболяване, тясно свързано с висок сърдечносъдов риск, дори като еквивалент на исхемичната болест на сърцето. Причината за това разбиране е значително по-високият брой на пациентите с диабет, които заболяват от инфаркт и инсулт в сравнение с общата популация. Затова е от изключителна важност хората с нарушен глюкозен толеранс, както и с вече развит диабет да бъдат откривани и лекувани навреме. Най-достъпните изследвания са на кръвната захар на гладно, както и на урината. При повече от един съмнителен резултат следва да се направи орален глюкозотолерантен тест и да се изследва гликираният хемоглобин, защото той ни дава представа за средните нива на кръвната захар през изминалите два месеца. 
През последните години в практиката навлязоха някои нови средства за лечение на захарен диабет тип 2, които имат различен механизъм на действие от познатите преди това. Два от тези медикаменти са дапаглифозин и емпаглифлозин, които блокират натриево-глюкозния транспортер (SGLT2).
SGLT2 e протеин, който осъществява 90% от реабсорбцията (обратното всмукване) на глюкоза в бъбреците. Неговото блокиране води до повишено отделяне на глюкоза с урината и до спадането на нивото ѝ в кръвта. Тези ефекти се реализират независимо от инсулиновите стойности. На практика медикаментите могат да бъдат включвани в лечението и при изчерпани инсулинови резерви. Проучванията върху сърдечносъдовата безопасност показват и някои допълнителни ползи, като понижаване на артериалното налягане и повишаване на сърдечносъдовата преживяемост без риск от хипогликемии (понижена кръвна захар). 
Друг нов препарат е от групата на GLP-1 рецепторните агонисти. Те наподобяват чревен хормон, който се отделя по време на хранене, като в същото време стимулира инсулиновата секреция само при повишена кръвна захар (хипергликемия). Резултатът е понижаване на кръвната захар без риск от хипогликемия. Регистрирани са и допълнителни ползи, една от които е намаляване на телесното тегло - средно с 15 килограма. Това се дължи на потискането на центъра на апетита в мозъка, както и на забавено изпразване на стомаха. Освен това е установен и спад в артериалното налягане.
Ключова роля в доброто проследяване на захарния диабет тип 2 имат периодичните изследвания при лекуващия лекар. Според изискванията на НЗОК два пъти годишно пациентите трябва да си правят кръвнозахарен профил и гликиран хемоглобин, а веднъж в годината  - разширен пакет, който включва изследвания за креатинин и микроалбуминурия (проверка за наличие на албумин в урината). Моята препоръка е кръвнозахарен профил и хемоглобин да се правят на всеки три месеца. 
Диабетиците трябва да знаят, че освен медикаментите и редовните изследвания при лекуващия лекар е необходимо да се спазва и подходяща диета. Тя трябва да включва предимно въглехидрати и варива, но и съвсем малко количество протеини (белтъци) – около 1 грам на килограм. Например в свинската пържола на 100 г чисто месо се съдържат около 50 г белтъчини. Задължително е също така пациентите да извършват умерена физическа активност, в рамките на около 150 минути седмично. Намаляването на телесното тегло се смята за важна част от комплексния подход в лечението на захарния диабет тип 2.