Миома и бременност
Миома и бременност
Миома и бременност
д-р Дориан Босев, дм
д-р Дориан Босев, дм
Лекар
Миома и бременност

Миома и бременност

При съвременните методи миомата не е непреодолимо препятствие за бременността

През последните години все повече жени започват да мислят за майчинство след 30-35 г., след като вече са направили кариера. Точно в този възрастов интервал миомата на матката значително зачестява  - засегната е всяка четвърта жена над 35 г. Затова вероятността тя да се съчетае с първата бременност се увеличава. Не е случайно твърдението, че матка, която не ражда деца, ражда миоми.

Миомите могат да се окажат проблем както за самото забременяване, така и да усложнят бременността и родилния процес. Миомата при бременност може да предизвика спонтанен и хабитуален (често повтарящ се) аборт, преждевременно раждане, неправилно и неблагоприятно положение и предлежание на плода и обилно кръвотечение след раждане.

Миома преди забременяване 

Разположението на миомата в стената на матката е изключително важен момент, като най-често субмукозните възли (тези, които растат към кухината на матката) са причина за безплодие, след тях се нареждат интрамуралните (растат в стената на матката) и субсерозните (растат към коремната кухина). Като цяло може да се каже, че до проблеми със забременяването могат да доведат миомите, които деформират маточната кухина.

Дали една миома трябва да се отстрани оперативно или не, се преценява индивидуално, в зависимост от местоположението, големината, оплакванията на пациентката, както и от други фактори. Златен стандарт за отстраняване на субмукозните миоми е хистероскопията. Не съществува по-щадящ за пациентката и прецизен  метод за отстраняване на миоми в кухината на матката. Отстраняването на интрамуралните и на субсерозните миоми може да стане както с отворена операция, така и лапароскопски (безкръвно). Разбира се, в някои случаи може да се предпочете консервативно, медикаментозно повлияване.

a) педикулизирана субсерозна миома

b) субсерозна миома

c) субмукозна миома

d) интрамурална миома

e) миома в широката връзка

f) субмукозна цервикална миома

g) педикулизирана субмукозна миома

Независимо, че е често срещан проблем при жените в репродуктивна възраст, миомата не трябва да се възприема като непреодолимо препятствие за забременяване с оглед на съвременните възможности за консервативно и оперативно лечение.

Миома по време на бременност

Бременност, съчетана с миома, е по-рискова. Бременността води до нарастване на миомата главно през първия и втория триместър на бременността. Ключов момент е нейното разположение. Ако е  разположена в шийката на матката  или  в исхемичната част,  тя създава непреодолимо препятствие за  плода и се налага цезарово сечение. Ако расте навътре към кухината (субмукозна) и е разположена зад плацентата, има голям риск от отлепване на плацентата. Също така големите миоми могат да доведат до неправилни предлежания и до позиционни деформации у плода. При множествена миома може да се смути способността на  матката да контрахира, което  води до кръвотечения в периода след раждането. Самата бременност също може да да повлияе на миомния възел, като предизвика смущения в кръвоснабдяването му и  некроза. 


 

Д-р Дориан Босев - специалист по миниинвазивна гинекология

СБАЛАГ “Майчин дом” – София

Контакти: 0888 466 937; dorianbosev@yahoo.com

 

 

 

Реклама

Мнения