Интервю на Галина Спасова с актьора, който играе доц. Захариев в популярния лекарски сериал "Откраднат живот"

Заварвам го, видимо доста уморен, пред компютъра в офиса на компанията „Dream Team“, където се ражда сценарият на поредната серия от „Столичани в повече“. В съседния коридор пък колегите му мислят върху развитието на образите в „Откраднат живот“, сред които и убедително представяния от Емил доц. Захариев. Казва, че с каквото и да се е занимавал през годините, винаги е имал самочувствието, че е добър актьор – защото по този път е тръгнал от малък, самостоятелно и много упорито. Още във възрастта, в която децата искат да станат полицаи или космонавти, Емил обявил твърдо, че ще е артист:

Родителите ми гледаха на това с насмешка и не го взимаха насериозно, но аз непрекъснато се включвах във всевъзможни самодейни състави, в литературния поетичен кръжок. Баща ми беше преподавател по философия и практично ме посъветва да кандидатствам и нещо, което би ми дало по-големи шансове, за ВИТИЗ трябвали дебели връзки. Наистина всяка година имаше хиляди кандидати – по време на изпитите спираха движението по „Раковски“. Кандидатствах и влязох и в Икономическия институт (в специалността „Икономика на промишлеността“ имаше голям наплив, защото се говореше, че там учат за началници). А баща ми докрай хранеше надежди, но моят избор нямаше как да се промени, толкова се бях борил, при това сам, без някой да ме подготвя.

- Кои качества си харесвате и променихте ли се с годините?

- Моята откритост, общителност например е много двойствено качество – понякога е плюс, в други ситуации е абсолютна слабост. Чувството ми за хумор ме пази, наследил съм го от баща си. Малко е банално, но си харесвам това, че съм си запазил някакъв наивитет, идеализъм, детинщина, които са ми полезни в трудни ситуации. Оказа се освен това, че съм извънредно издръжлив. Не физически. Мога дълго да правя нещо, което не ми харесва, което в главата ми е „крива работа“, да мърморя, да избухвам, но продължавам упорито. И като погледна назад, сам се чудя на тази издръжливост, как съм могъл. Но пък не съм и мегаволеви човек. Първата промяна е, че се успокои моята експанзивност, категоричност, станах по-търпелив в своите оценки и действия. Дали от възрастта, дали от всичко, през което съм преминал, а то е било и добро, и не толкова. Никога не съм си представял, че професията на актьора е лека и приятна – излизаш на сцената в целия си блясък, казваш си текста и обираш овации. Неприятното на професията ни е, че си избираем. Може да си много добър, но да не те избере никой. Въпросът е да попаднеш в правилния момент на правилното място и на правилните хора.

- Как станахте сценарист? 

Отговорът на този и още въпроси, зададени от Галина Спасова към актьора, четете на сайта ни jivotatdnes.bg