Сонографската оценка на ентезита все повече навлиза рутинно в ревматологичната практика

Родина Несторова1 , Пламен Тодоров2, Цв. Петранова3, Анастас Баталов2

1 Ревматологичен център „Св. Ирина”, София

2 УМБАЛ „Каспела”, Клиника Ревматология, МУ, Пловдив

3 УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, Клиника Ревматология, МУ, София 

Определяме ентезата като мястото, в което сухожилието или лигаментът се залавят за костта. В ревматологичната практика най-често оценяваме ентезите в областта на медиалния и латерален епикондил /общо флексорно и екстензорно сухожилие/, трицепса /сухожилието на m. triceps brachii/, квадрицепса /сухожилието на m. quadriceps femoris/, пателарното сухожилие, Ахилесовото сухожилие и плантарната фасция. 

По дефиниция „Eнтезит” е възпаление на ентезата и се различава съществено от „ентезопатия”, понятие обхващащо увреди на ентезата от всякакво естество- травматично, метаболитно, възпалително или дегенеративно.  

Ключова проява на серонегативните спондилоартрити е наличието на ентезит. Сонографската оценка на ентезита все повече навлиза рутинно в ревматологичната практика. Сонографското определение за ентезит /Delphi консенсус/включва две категории белези: възпалителни и структурни. Възпалителните белези са хипоехогенност и удебеляване на инсерцията на сухожилието, както и Доплер активност.  Структурните признаци за ентезит са наличие на ентезофити, ерозии, калцификати и неравност на повърхността на костта, към която се прикрепва инсерцията.

Благодарение на високо-честотната артросонография можем не само да установим наличието на ентезит, но и да дадем количествена оценка на променитевъзпалителни и структурни, както в гамата на B-Mode, така и на Doppler-Mode. Съществуват различни скоринг системи за такава оценка /GUESS, SEI, MADA, MASEI/.