Ген.-майор проф. Николай Петров: Във ВМА няма незаконни неща, мога да отговоря на всеки финансов въпрос
Ген.-майор проф. Николай Петров: Във ВМА няма незаконни неща, мога да отговоря на всеки финансов въпрос
Ген.-майор проф. Николай Петров: Във ВМА няма незаконни неща, мога да отговоря на всеки финансов въпрос
09.12.16
Военномедицинска академия
Военномедицинска академия
Лечебно заведение
Ген.-майор проф. Николай Петров: Във ВМА няма незаконни неща, мога да отговоря на всеки финансов въпрос

Ген.-майор проф. Николай Петров: Във ВМА няма незаконни неща, мога да отговоря на всеки финансов въпрос

Пълен отчет

Интервю на началника на ВМА генерал-майор член-кореспондент професор Николай Петров, д.м.н. пред в. "Труд".

– Проф. Петров, защо толкова много се радвахте при откриването на новия скенер във ВМА? Какво означава той за болните и вашата болница?

– Този скенер е най-скъпото нещо, което купуваме за година и половина. Това е уникална техника като възможности за диагностика на много заболявания. Ще е полезен на пациентите най-вече. Знаете, че тук са най-добрите специалисти в България, които са принудени да работят с остаряла техника. Т.е. те трудно могат да компенсират диагностиката, когато скенерът и резонансът са стари. Радвахме му се и защото направихме перфектна обществена поръчка – постигнахме уникална цена от 860 хил. лв. Това стана възможно благодарение на правителството, на финансовия министър и премиера, които ни помогнаха с тези пари.

(В този момент влиза фоторепортерът на „Труд“, за да направи снимка на проф. Петров за интервюто.)

Позволете ми да махна цигарите си, не е добре да се снимам с тях… Имам и аз един кусур – пушенето, нямам други – уверявам ви. Не съм пияница. Хазарт не играя, защото не печеля. Не съм женкар. Наскоро колежка ми каза, че коментирали в болницата, че съм много скучен, даже любовница нямам. Безгрешни хора няма, сигурно и аз съм грешник, но се мъча да живея праведно, защото знам, че има Господ и от него не може да се скрие нищо. Вярващ съм. Господ и мислите ни знае, така че трябва да сме смирени. Да сме християни.

– Как съвместявате вашата религиозност с медицината като наука и имало ли е случаи, в които сте виждали намесата на Божията воля?

– Многократно ми се е случвало, затова и аз, и повечето ми колеги сме вярващи. Имало е безнадеждни случаи, които са оцелявали противно на всяка логика и медицински критерии. Имало е случаи, при които сме постигали успех и накрая пациентът е загивал. Не всичко може да бъде обяснено. Годишно по 2-3 случая в тази реанимация загиват хора. Наясно сме от какво, но не на сто процента. Признаваме си. Правят се аутопсии и всички възможни медицински експертизи, накрая причината е ясна, но кое е довело, за да се стигне до фатален изход, ни убягва. Не сме богове и не можем да спасим всички. Преди време направихме консилиум за тежък случай, като потърсихме помощ от специалисти от други болниците. Благодарих на колегите и казах, че съм изключително притеснен, че от 2-3 дни лекуваме пациента, а нямаме теза, не можем да открием причината. Млада колежка, която водеше протокола, беше записала думите ми: „Какво правим? Ние нямаме теза.“ После й се скарах, защото така не се пише в документи. Но ето, пред вас съм откровен. В този смисъл има нещо по-силно от нас.

– Кое е това, което е по-силно от нас?

– От времето, когато учех философия, са ми останали много неща като начин на мислене. Човекът веднъж като тяло и като организъм е обект на познание. Субектът, който реализира познанието, е пак човек. Философските категории предполагат, че субектът няма как да изучи напълно обекта, ако е той самият. От което идва изводът, че за да достигнем пълно познание за организма, няма шанс това да сме ние. Това ще е нещо друго извън нас. По-висш разум може би. Можем да имаме сто процента познание за нещо, което е по-низше от нас. Философски е заложено, че е невъзможно да опознаем себе си. Друг е въпросът, че човечеството винаги ще се стреми да постигне това, но е ясно, че е невъзможно на 100 процента. Многократно съм се убеждавал в това.

– Смятате ли, че има съдба, нещо предопределено, което въпреки нашите усилия не може да бъде преодоляно?

– Дали е съдба или Божията воля? По-скоро Божията воля. Моето верую в работата винаги е било – на пациента и на близките му ние трябва да гарантираме, че ще направим всичко, което можем, което познава медицината. Останалото е Божа работа – ето ви съдба. И когато ме питат какво могат те да направят, обикновено им казвам да отидат в църква и да запалят свещ. И те го правят. Това е толкова човешко.

– През тези две години, откакто оглавявате ВМА, къде срещнахте повече трудности – като администратор, или като лекар?

– Моите проблеми са свързани с администрацията, с управлението. Трудности в медицинската работа нямам. Затова ми е много по-спокойна на душата, когато съм си в клиниката. Идвам към 6,30 и докъм 9 съм в клиниката, а след това – в този кабинет. Ако ме срещне някой, когато идвам насам, му казвам – отивам на неприятното място. Към обяд отново се връщам в клиниката. Мен с костюм няма да ме видите. Както и сега, аз съм с лекарските си дрехи. Не се правя на герой, просто не искам да се откъсвам от професията си, защото знам, че този пост е временен. Трайното са благодарните пациенти и тяхното доверие. Това няма цена. Един ден пак ще се върна там – при моите колеги и при моите болни. Аз обичам да си контактувам с болните. Знам ги по имена, говорим си, ставаме приятели. Ето сега ще изписваме Ваня, която дойде за едно, ние й открихме друго… Имам и фенове като баба Рада, която е на 90 г., това е майката на Елена Поптодорова. Но с баба Рада съм по-близък. Тя ми звъни, кани ме на рожден ден…

– Подобно топло отношение между лекар и пациент не се ли среща все по-рядко? Не преобладава ли служебното отношение?

– Мислите така, защото не познавате кухнята на лекаря. Убеден съм, че не е така. Всеки лекар си има любими пациенти, с които му е приятно да контактува. Аз имам един пациент, който ми е любимец – актьора Димитър Герасимов. Той два-три пъти се връща от ада – с мозъчна аневризма, кръвоизлив, операции, после му открихме рак на дебелото черво – хайде пак операция. Но е жив и здрав. Като ми се обади, започва да пее „Многая лета“. Това няма цена. Така че не съм съгласен, че докторите се държат служебно. Е, сигурно има и такива. Но човек, който си обича професията, обича и пациентите си.

– Така наречената здравна реформа рефлектира както върху лекарите, така и върху пациентите. Ние не усещаме нищо положително от нея, при вас лекарите как е?

– Защо да не усещате нищо положително? Всеки пациент може да отиде където си избере. Има лесен достъп до най-големите специалисти и не чака с месеци. Плаща само ако си избере екип, който да го оперира… А по отношение на реформата, тя се изтърка като дума. Аз лично не знам какво е реформа.

– Щом вие не знаете, какво да кажат пациентите… Елемент от реформата е пръстовият идентификатор. Във вашата болница ще се спре ли изтичането на пари?

– В нашата болница няма да има съществен ефект, защото имаме толкова много пациенти и толкова желаещи да се лекуват, че нямаме време да правим незаконни неща, та да ни хванат с идентификаторите. Напротив, лично нас той ни затруднява, защото тук на месец се правят 2000 операции и в този смисъл това ни забавя, но няма проблем. Това ще даде резултат там, където няма пациенти, прехвърлят се документи и се отчита лечение, което не се прави.

– Казвате, че при вас работят най-добрите специалисти? Достатъчно добре платени ли са, за да ги задържите?

– Наистина при нас са най-добрите лекари и каквото можем – правим. От тази година въведохме услугата „Избор на екип“ и законно, когато някой избира да го оперира някое светило от нашата болница, отива и си плаща. Ако същият специалист го оперира в частна болница, сумата ще бъде в пъти по-голяма. Това е пазар. Докато тук има нормативно закован таван на тази услуга – 900 лв. По този механизъм, доколкото е възможно, колегите имат добри възнаграждения. Въпреки че ми се иска онези 20-30 светила, които са топ в страната, да взЕмат повече. Но аз като шеф на болницата не мога да измисля по-добър механизъм.

– Защо българите боледуват все повече?

– Нашите болни са все повече, защото хората предпочитат да ги оперира най-добрият. Това е нормален стремеж. Ние сме на едно от първите места по предпочитана болница в страната по данни на здравната каса. На трето място сме след университетската болница в Пловдив и университетската болница във Варна.

Не знам доколко е вярно твърдението, че българинът много боледува, но действително напоследък зачестиха раковите заболявания, намалява възрастта, в която се проявяват. Започнаха да протичат по-коварно, в смисъл че когато се появят първите симптоми, ракът толкова е напреднал, че не може да се оперира. Добре е по-рано да има симптоми, за да може да се оперира човек. За съжаление много от пациентите идват в крайна фаза. Питам ги – досега нямаше ли оплаквания? Отговарят ми – ами не. В момента имам пациент, който се оказа с тумор на дебелото черво, с метастази в целия черен дроб, в белия дроб и в мозъка – и нито един симптом. Това е много коварно. Затова трябва да се набляга на профилактиката. При мъжете един път в годината преглед на простата, на дебелото черво, стомаха, белия дроб. При жените – гинеколог, мамолог и др. Профилактичният преглед трябва да стане догма. Когато човек отиде късно на лекар, лошо за него, лошо и за държавата.

– Кога ще направите ремонт на всички клиники във ВМА?

– Когато имаме пари. В уникална ситуация сме да имаме много хубави и трагични клиники. Но какво да направя? Ремонтът на една клиника е около милион и половина лева. Половината болница плаче за ремонт… Преразгледали сме всички договори, изпилили сме цените. Битката е за всяка стотинка. На имения си ден поканих един господин от една фирма и използвах случая да му благодаря, че намали с 10 хил. лв. цената на апарат, за който се пазарим от половин години… Работим открито, всичко е на масата. Мога да отговаря на всеки финансов въпрос… Всичко, което ни се случва, са уроци и човек трябва да бъде много внимателен. Не сме безгрешни. Едно е да сгрешиш от незнание и недоглеждане, друго е да сгрешиш умишлено, а съвсем трето – да газиш с ботушите. Трябва много да внимаваме.

– Вие какво не бихте простили?

– Няма нещо, което да не мога да простя. Аз съм християнин.

Проф. Николай Петров е роден на 29 август 1959 г. в Средец. Завършва медицина във Варна през 1985 г. Започва работа във Военна болница-Бургас. От 1992 г. е във ВМА, където през 2004 г. оглавява Катедрата по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г. Удостоен със звание “бригаден генерал” и назначен за началник на ВМА през юни 2014 г. Председател на Дружеството на анестезиолозите в България.

Прикачени файлове

Мнения