Бифосфонатите се инкорпорират на места с активна костна ремоделация и в условия, характеризиращи се с ускорено обновяване (turnover)

доц. д-р Росен Коларов, проф. д-р Златица Петрова 
 
Бифосфонатите (БФ) са широко използвани противо-резорбтивни препарати в лечението на заболявания, при които има повишена остеокластна резорбция. Такива състояния и болести са: постменструална остеопороза, болестта на Paget, туморасоциирана остеолиза, мултиплен миелом (ММ) и др.  

Бифосфонатите се инкорпорират на места с активна костна ремоделация и в условия, характеризиращи се с ускорено обновяване (turnover).  

Те  са свързани и с нежелани реакции. Такива са: гадене, повръщане, болка в епигастриума и диспепсия,  хипокалциемия и вторичен хиперпаратиреоидизъм, мускулно-скелетни болки, остеонекроза на челюстта, орални улцерации, атипични фрактури на бедрената диафиза и очни нежелани реакции - неспецифичен конюнктивит, увеит и склерит; кожни реакции, рак на хранопровода, предсърдно мъждене и хепатит. 

Вярната и точна диагноза е е от съществено значение. В деференциално диагностичен план се вземат в съображение заболявания, като: костни метастази и първични костни тумори, остеомиелит на челюстните кости,  остеорадионекроза, сух алвеолит/алвеоларен остеит, периодонтит и др. 

Подхода при тези болни изисква от лекаря да познава клиничните и рентгенографски характеристики на остеонекрозата, както и да определи локалните и системни рискови фактори при пациенти на бисфосфонатна терапия. В резултат на това, следва да се определи риска  за развитие на бифосфонатни остеонекрози, за да се предприемат превентивни стратегии при пациенти в случаите, когато се налага извършването на хирургична интервенция. 

Целите на лечение на пациенти с поставена диагноза бифосфонатна остеонекроза са: елиминиране на болката, контрол на инфекциите на меките и твърди тъкани и свеждане до минимум на прогресията или появата на костна некроза.