Сърдечно-съдов риск при диабетици с асимптомна хиперурикемия и подагра (резюме)
V Юбилейна Национална конференция по остеопороза и остеоартроза
V Юбилейна Национална конференция по остеопороза и остеоартроза
Страница
Сърдечно-съдов риск при диабетици с асимптомна хиперурикемия и подагра (резюме)

Сърдечно-съдов риск при диабетици с асимптомна хиперурикемия и подагра (резюме)

Да установим дали има разлика в сърдечно-съдовия риск, оценен чрез Framingham Risk Score (FRS) и чрез комплексна мултимодална ултрасонография, между диабетици и недиабетици с асимптомна хиперурикемия и подагра

Р. Ганчева¹, Ат. Кундурджиев², М. Иванова¹, Т. Кундуржиев³, Зл. Коларов¹ 
 
¹Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, Медицински Факултет, Медицински Университет - София; ²Клиника по нефрология УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, Медицински Факултет, Медицински Университет - София; ³Факултет по обществено здраве, Медицински Университет – София 

Цел: Да установим дали има разлика в сърдечно-съдовия риск, оценен чрез Framingham Risk Score (FRS) и чрез комплексна мултимодална ултрасонография, между диабетици и недиабетици с асимптомна хиперурикемия и подагра. 

В проучването са включени 201 болни разделени в две групи: асимптомна хиперурикемия (n=52), 29 мъже и 23 жени на възраст 55.23±15.24 г. и подагра (n=149), 131 мъже и 18 жени на възраст 57.43±11.80 г. Изчислен е FRS и са измерени ултрасонографски показатели, независими предиктори за сърдечно-съдов риск: размер на лявото предсърдие (LA), дебелина на интима-медия комплекса (IMT) и резистивен индекс на общите сънни артерии (CCARI). Ехокардиографията е проведена с 2.5 MHz трансдюсер. Общите сънни артерии са изследвани с 10MHz трансдюсер. Ултрасонографските изследвания са проведени от един изследовател незапознат с клиничните и лабораторни данни на участниците. Данните са анализирани чрез Kolmogorov-Smirnov, t-test и Mann-Whitney тест. 

В средната възраст не се установи значима разлика между групите (p=0.365), но серумната пикочна киселина беше сигнификантно по-висока при подагриците в сравнение с асимптомната хиперурикемия (p=0.028). Разпределението на диабета (p=0.055), артериалната хипертония (p=0.054), преживян сърдечно-съдов инцидент (p=0.993), дислипидемията (p=0.067), хроничната бъбречна недостатъчност (p=0.754) и затлъстяването (p=0.740) беше сходно между групите. От асимптомната хиперурикемия с диабет бяха 12(23.1%) от болните. В тази група между диабетиците и недиабетиците не се установи разлика в FRS (p=0.580), но при диабетиците LA (mean±SD; 41.08±4.64 vs 37.43±5.71, p=0.023), IMT (mean±SD; 0.88±0.09 vs 0.77±0.18, p=0.004) и CCARI (mean±SD; 0.71±0.03 vs 0.68±0.06, p=0.036) бяхя сигнификантно по-голями. В групата на подаграта 18(12.1%) бяха диабетици. Между болните с диабет и без диабет не се доказа разлика в FRS (p=0.846), LA (p=0.241), IMT (p=0.202) и CCARI (p=0.122). При разделянето на подагриците според наличието на тофи открихме, че при болните с тофи и диабет в сравнение с подагриците с тофи, но без диабет LA е по-голямо (mean±SD; 45.41±5.62 vs 39.77±5.78, p=0.014) и има тенденция за сигнификантно по-висок CCARI (mean±SD; 0.75±0.04 vs 0.72±0.04, p=0.055). 

Можем да предположим, че при диабетиците с асимптомна хиперурикемия и подагра с тофи, FRS не може да оцени точно сърдечно-съдовия риск. Може би диабета и тофите заедно потенцират патогенетичното си действие върху сърдечно-съдовата система. 
 

Реклама

Мнения