Кристалните артропатии се дължат на клетъчна реакция към кристалите в ставите и околните структури. Те се асоциират с метаболитни нарушения и бъбречна недостатъчност.

Р. Ганчева¹, Ат. Кундурджиев² и Зл. Коларов¹ 

¹Клиника по ревматология, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, Медицински Факултет, Медицински Университет - София; ²Клиника по нефрология УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, Медицински Факултет, Медицински Университет – София 

Кристалните артропатии се дължат на клетъчна реакция към кристалите в ставите и околните структури. Те се асоциират с метаболитни нарушения и бъбречна недостатъчност. Характерна за тях е локалната тъканна среда, която е свръхнаситена с йони на поне един от кристалните компоненти. Подаграта засяга 1% от мъжкото население в западните страни, но честотата на калциевите, оксалатните и холестероловите артропатии не е установена. За всички кристални артропатии механизмите на острото възпаление и неговото преминаване са сходни. Кристалите инициират възпалението и матриксното разграждане на хрущяла. В последните години има доказателства, че активират и първичния имунен отговор. Мононатриевоуратните кристали (MSU) се отлагат в хлабавата съединителна тъкан; калциево-пирофосфатните (CPPD) преципитират в хиалинния хрущял, фиброхрущяла, междупрешленните дискове и фиброзната тъкан; алкални калциево-фосфатни (BCP) депозити има в хиалинния хрущял и фиброхрущяла. MSU са открити в коронарните артерии на болни с асимптомна хиперурикемия и са свързани с по-тежкото им калциране.

Холестероловите и хидроксиапатитните кристали са основен компонент на атеросклеротичните плаки. Клиничните прояви са различни, но всички те могат да протекат с епизодични кризи. Дефинитивна диагноза се поставя чрез доказването на кристали в синовиална течност или от биопсия. В класификационните критерии на ACR от 2015 г. са включени MSU депозити открити чрез двойно енергийна компютърна томография (DECT) и „двойния контур” от ставната ехография. Все още не е ясно дали установените ултрасонографски или чрез DECT макроагрегати от MSU имат същото значение за започването на уратпонижаващо лечение, както подкожните тофи, тофите в бурсите и тези свързани с рентгенографски ерозии. Лечението на калциевите артропатии е симптоматично. За хроничното и прогресивно отлагане на CPPD няма ефективно лечение. 

Различни проучвания са демострирали ефикасността на anti-IL-1 терапията за овладяването на острия възпалителен процес. Перспективите при подагра са търсенето на по-добри биомаркери от серумната пикочна киселина и идентифициране на нови таргети и нови терапевтични комбинации. Относно калциевите артропатии в клиничната практика е необходима стандартизация на методите за откриването им