Разгледани са основните генетични патогенетични фактори при ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилартрит, системен еритемен лупус.

Проф. Златимир Коларов, д.м.н. Гл. ас. д-р Руска Шумналиева, д.м.

Клиника по ревматология – МУ-София 

Разгледани са основните генетични патогенетични фактори при: 

Ревматоиден артрит (РА). HLA-DRB1 алелите *0101, *0102, *0401, *0404, *0405, *0408, *0410, *1402 асоциират с възприемчивостта и тежестта на РА. Обсъжда се патогенната роля и на споделените епитопи (SE) QKRAA, QRRAA или RRRAA, на генни полиморфизми (SNP) С1858Т в гена PTPN22 и SNP A49G в гена CTLA4. За АСРА-(+) РА рисковите фактори са SE PTPN22 и CTLA4, а за АСРА-(-) РА е хаплотипът А1;В8;DRB1*03. 
 
Анкилозиращ спондилартрит (АС). HLA-B27 се установява се при 90% от болните и при 5% от здравите от европеидната раса. Най-често срещаните HLA-B27 субтипове при АС са B*2705, B*2702, B*2704 и B*2707. Някои от HLA-B27-(-) болни са HLA-B60-(+). Обсъжда се и патогенетичната роля на гена MICA и на гените от клъстъра на IL1 върху хромозома 2q и CYP2D6 върху хромозома 22q.  

Системен еритемен лупус (СЕЛ). HLA-DRB1*0301 и HLA-DRB1*1501 се асоциират със СЕЛ. Хаплотиповете на HLA-DR2 асоциират с анти-Sm- и HLA-DR3 с анти-Ro- и анти-La-антителата при болните от СЕЛ. Липсата на С4 с двата си субтипа С4А и С4Б асоциира с развитието на СЕЛ и гломерулонефрит. С повишен риск за СЕЛ са гените FCγRII и FCγRIII. Обсъжда се и асоциацията между СЕЛ и IRF5 и TYK2, отговорни за синтезата на интерферон, генетичните варианти на TLR9 и TLR7 и патогенетичната роля и на CTLA4 и SNP на PDCD1. 

Изявата на цитираните гени във фенотипа на носителя, в случая като болест, зависи от активиране на съответните епигенетични механизми – хистоновата модификация (ацетилиране, метилиране, фосфорилиране на хистоните и др.), ДНК метилиране и постранлационно въздействие на генната експресия чрез рискови микроРНК и др.