Публикация

Полза и риск при тотално ендопротезиране на пациенти с дегенеративна остеоартроза (резюме)

Успехът при ендопротезиране се дължи преди всичко на опита на хирургичния екип, правилно избраната изкуствена става, доброто операционно оборудване и инструментариум, както и адекватните постоперативни грижи и рехабилитация


Р. Кастелов1, Б. Лазов1 и Б. Бончев2

1Клиника по ортопедия и травматология, Медицински институт, МВР, София

2 Отделение по ортопедия и травматология, УМБАЛ „Софиямед“, София 

Артрозата на големите стави в човешкия организъм (тазо-бедрена и колянна) е прогресивно, деструктивно заболяване. Тя е един от най-важните фактори, водещи до ограничение на двигателната функция и инвалидизация. С прогресиране на заболяването неминуемо се стига до хирургично лечение. По-щадящите и миниинвазивни оперативни процедури са приложими в ранните и по-леки стадии на износване на ставния хрущял и засягане на подлежащата кост, а като дефинитивно решение се явява единствено артропластиката. 

Основните предимства на тоталното ендопротезиране на тазо-бедрената и колянната става се изразяват в ограничаване на болката и подобряване на двигателната активност. Добрите и отлични резултати са в диапазона 95% – 97%.

Това намалява риска от усложнение при съпътстващи сърдечно-съдови, белодробни, ендокринни заболявания и дава възможност за връщане към преморбидния начин на живот и обичайните професионални ангажименти. Комфортът от безболезненото движение се отразява благоприятно на психо-емоционалния статус и е в основата на ефективната социална адаптация.

Рисковете при ендопротезиране, макар и изключително редки, съществуват по време на операцията, в ранния следоперативен период, както и след интервенцията. 

Интраоперативните усложнения включват: Инциденти и усложнения, свързани с анестезията (алергични реакции, екстремна хипотония, сърдечен арест), остра кръвозагуба поради съдови лезии (в областта на тазо-бедрената става са застрашени феморалната артерия и дълбоката феморална артерия, а при колянно ендопротезиране - поплитеалната артерия). Фрактурите в областта на интервенцията (предимно на бедрото и таза) най-често се дължат на недооценяване здравината на костите и неадекватна хирургична техника. Нервни контузии и лезии - при тазобедрено ендопротезиране са застрашени n. ischiadicus, n. cutaneous femoris lateralis, в зависимост от оперативния достъп. При колянно ендопротезиране съществува риск от увреда на n. tibialis, n. peroneus communis.

В ранния следоперативен период след тазо-бедрена алопластика съществува риск от луксиране на протезата. Това би могло да се случи при вертикализация и при обучението в ходене. Кръвозагуба в дренажните системи, ранна инфекция, исхемични инциденти в областта на сърцето и мозъка, както и белодробна тромбемболия, венозна тромбоза са изключително сериозни ранни усложнения. 

Късните усложнения са свързани обикновено с късно появила се инфекция и асептично разхлабване на протезата. В някои от случаите се установява износване на компонентите на протезата. Следоперативно е възможно да съществува разлика в дължината на крайниците, както и ставна контрактура. 

Успехът при ендопротезиране се дължи преди всичко на опита на хирургичния екип, правилно избраната изкуствена става, доброто операционно оборудване и инструментариум, както и адекватните постоперативни грижи и рехабилитация. 

Коментари