Големината на сливиците не е водеща при вземане на решение дали да се оперират

Третата сливица често създава проблеми в ранната детска възраст. Ако детето боледува често, тя нараства и почти запушва гърлото, пречи и на дишането. Смалява се чак когато то навлезе в пубертета, пояснява проф. д-р Диляна Вичева, специалист по УНГ от Пловдив и председател на Българското ринологично сдружение. В третата сливица може да се развиват инфекции, като в един момент бактериите може да се разпространят и да създадат сериозни здравословни проблеми.

Кога се налага операция? Водещото не е големината на сливиците. Детето може да има малки сливици, но да прави често отит, пневмония или бронхит. Това е знак, че операцията е по-добрият вариант. Все пак с нея трябва да се изчака до навършване на 3 г. и дори малко след това. Ако се оперира точно на тази възраст, след година-две третата сливица пак ще се появи и може да се наложи втора операция, коментира УНГ-специалистът. Когато интервенцията е на 4-5 г. или по-късно, вероятността от втора операция намалява. 

Въз основа на състоянието на детето се взема решението за операция. Понякога с нея не бива ад се чака прекалено дълго. Проблемната трета сливица може да причини деформация на горната челюст. Детето не може да диша добре, стига се до недостиг на кислород за мозъка, запаметява по-трудно. През повечето време то стои с отворена уста.

Запушването на носа е друг сериозен здравен проблем, който засяга хора на всякаква възраст. Ако не е алергия, става дума за възпаление на носната лигавица. Този ринит може да бъде остър или хроничен, като 80% от причинителите са вируси. Продължи ли хремата по-дълго, обикновено се открива и бактериална инфекция, допълва проф. Вичева. Най-лесният начин да различим вирусната от бактериалната хрема е цветът на секрета. При вирусните инфекции той е воднист, а при бактериалните – гъст, лепкав и жълто-зелен.

При малките деца хремата често става причина за кашлица. Причината е, че те не могат да си духат носа, а секретът се стича назад в гърлото. Ако не се лекува течащият нос, няма смисъл да мине и кашлицата. 

 Продължителната хрема е трудна за лечение. Причинителите може да са различни, но винаги има възпаление на лигавицата. Един от факторите за трайните проблеми с носа е хроничното дразнене с цигарен дим или прах (София е един от най-мръсните градове в Европа). При такава хрема хората често се оплакват от сухота в носа.

Самолечението на хремата води до грешки

Хората често опитват да лекуват сами хремата си с капки от аптеката, припомни проф. Вичева. Убедени са от телевизионната реклама, където се показват различни търговски марки. Повечето от тях съдържат активната съставка ксилометазолин, която действа съдосвиващо. Пациентите по правило не си дават сметка, че използването им над 7 дни крие определени рискове. Продължителната употреба на такива капки води до трайно запушен нос, нарича се медикаментозна хрема, пояснява лекарката. При нея задачата на лекуващия е да възстанови движението на ресничките по носната лигавица. Функцията им е много важна, защото те изчистват секретите и филтрират въздуха, който вдишваме, от прах и болестотворни причинители.

Хипертрофията на носната лигавица с гъст, лепкав секрет

Нерядко се наблюдават хипертрофични ринити, при които може да има преплитане на различни проблеми – нелекувани инфекции, алергичен момент или медикаментозен ринит. Симптомите са запушен нос с гъсти лепкави секрети, които се точат и трудно се вадят, може да има и главоболие. Може да се направи микробиологично изследване за откриване на възможен причинител. 

Имам много добър опит с хомеопатични препарати при упорити хреми, посочва проф. Вичева. Например спреят за нос на основата на растението луфа може да се прилага и при съвсем малки деца, обобщава тя. Луфата блокира възпалението, като запазва 4-те важни фунции - обоняние, дишане, резонанс и филтриране; намалява отока, потиска секрецията, подобрява движението на  ресничките, премахва коричките в носа. Хомеопатията предлага и комбинирани препарати за лечение на алергичната или хронична хрема. Те целят възстановяване на лигавицата. 

Автор Илияна Ангелова