Българското семейство - традиции и перспективи
доц. Радка Гайдарова, дм
доц. Радка Гайдарова, дм
Лекар
Българското семейство - традиции и перспективи

Българското семейство - традиции и перспективи

Разглеждат се традициите в българското семейство през годините, отражението на всеки обществен строй върху него и неговите перспективи за развитие.

   Преди години, българското семейство е било стабилна институция , на която много се държало. В него съществувала йерархия между възрастни и деца. Имало е дистанция между тях , необходима за запазване авторитета на родителите. Тяхната дума била закон за децата, важно условие за възпитанието им. Въпреки тази строгост и ред, отношенията между съпрузи и между родители и деца, се изграждали на базата на взаимно уважение, топлота и загриженост едни към други.

   Началото на семейството се поставяло със сключване на църковен брак между мъжа и жената, а съжителство - без брак било недопустимо. Когато идвало време децата да се задомят с това се заемали родителите. Те проучвали рода, семействата на младежа и девойката и се стремели да намерят най- подходящия съпруг или съпруга за своето дете: да са равностойни двамата , мъжът да е заможен , а жената да носи зестра, за да се увеличи богатството им. Понякога момъкът и девойката дори не се познавали , защото изборът се извършвал от техните родители и въпреки това изграждали хармонично семейство. Изневярата и разводът не съществували.

   Бащата имал лидерска функция и думата му била закон за останалите. Той осигурявал средствата за изхранване и носел отговорност заедно с майката за отглеждането и възпитанието на децата. Жената не противоречала на мъжа. Когато той повишавал тон или мъмрел някого, това се приемало като осъзната необходимост и негово право. В дома царяло спокойствие и ред, а отношенията между всички били добри, без конфликти, затова имало и разбирателство между възрастни и деца въпреки, че под един покрив живеела многолюдна челяд. Жената раждала до десет деца, създавали се поколения, които не се изгубвали в продължение на стотици години. Родителите възпитавали децата си чрез убеждение и личен пример, като ги учели на добродетели и труд от малки и когато навършвали пълнолетие, мъжете започвали да работят, а жените се омъжвали, раждали деца и се отдавали на отглеждането им. Мъжът мислел за създаване на семейство едва когато имал сигурни доходи и дом. Тогава той поисквал ръката на бъдещата си съпруга от баща й.

   За децата основно се грижела майката , която ги обграждала с обич и внимание. Те били винаги нахранени, приютени и под родителски контрол. Държавни институции за отглеждане на деца не съществували, защото те никога не били изоставяни от родителите си и ако останат сираци, били поемани, отглеждани и осиновявани от роднини. Не се срещали прояви на насилие на съпруг към съпруга или на родители към деца. Българинът бил мъдър, уравновесен , пестелив и трудолюбив и всичко давал децата му да получат добро образование. Много от тях следвали в чужбина и австрийски и чешки семейства предпочитали да дават квартири на български студенти вместо на гръцки и сръбски, защото били коректни и честни.

   Връзката с църквата била много силна. Още в началното училище децата изучавали Вероучение и от малки били запознавани с християнските ценности. Имали страх от Бога, което ги правело състрадателни и добри, учело ги да не грешат и да спазват основните Божи заповеди – да не лъжат , да не крадат и да не убиват. Всяка неделна сутрин родителите водели децата на църква. Празнували се и всички християнски празници. Това имало възпитателно въздействие, защото децата израствали по-добри и по-духовни. Създавали се стойностни поколения, утвърждавали се дългогодишни традиции, оформял се мирогледът на българина, характеризиращ се с висока нравственост и морал.

   Прекрасно описание на българското семейство през 19 век , прави нашият голям писател Иван Вазов в романа "Под игото".

„Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена както по обикновение , под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше деня и нощя, и между високите бухлати чимшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. А тя беше многобройна. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца – големи и малки- които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Дойдеше ли неделя и празник, всички трябваше да идат на черква. Това беше закон неотменим…. Строго се отнасяше към ония, които изоставаха в училище. Марко обичаше учението и учените и гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Тази вечер той беше в добро настроение на духа и с любопитство следеше боричкането на ситите с розови бузички деца , които цепеха въздуха със звънливите си смехове. На всеки миг те образуваха живописна група, из която шумно излазяха звънливи крясъчета, весели кискания, сърдити гласета : те приличаха на рояк птичета , що играят из клоните.” Използвайки толкова много умалителни съществителни, авторът е искал да подчертае любовта си към голямото семейство.

   Тази сплотеност и организираност продължила с години , започва да намалява и изчезва с времето, за да се разруши бавно и постепенно при установяване на социализма. Тогава настъпиха дълбоки и непоправими промени в целостта и морала на семействата . Разрухата започна когато земята и предприятията се национализираха и се забрани частната собственост. Българите обедняха и за да се изхранват, наред с мъжете започнаха да работят и жените / 9о % /, което ги направи икономически независими от тях , тъй – като имаха собствени доходи. Думата на мъжа изгуби своята важност, тя нямаше тежест пред жената и децата и често не можеше да се разбере, кой от двамата доминира в къщи.

   Жените започнаха да усвояват мъжки професии и да работят като шофьори, кранистки, строители, да се обличат като мъже, да пият и пушат наравно с тях, нравите загрубяха. Те изгубиха своята женственост. Малка част от тях се реализира успешно в сферата на науката и медицината и направи кариера. Жената беше много натоварена, защото съвместяваше едновременно три длъжности : на съпруга, на майка и работеща. Заетостта на жените извън семейството в различни служби, където работеха с мъже, улесняваше извънбрачните връзки и на двата пола. Явиха се изневерите, последвани от разводи във висок процент от случаите. Браковете започваха да се сключват прибързано, понякога още след първата среща, когато младежът и девойката не се познаваха и не знаеха нищо един за друг. Църковният брак беше забранен. Сключваше се само граждански, който беше формален. Както бързо се женеха, така бързо се развеждаха, без да помислят за последиците и за децата. Най – честата причина за развода , която се посочваше беше „ несходство в характерите,”като под това се криеше дълбок разрив в семейните отношения, но този израз беше удобен и се използваше в 80 % от случаите.

   Алкохолизмът при мъжете се увеличи значително. Доходите в семействата продължаваха да са ниски. Жената раждаше все по – малко деца - по едно или две и рядко три, което се случваше при втори брак. Връзката между родители и деца отслабваше, защото те се виждаха само вечер. Тогава родителите бяха изморени, което ги правеше нервни и те нямаха желание и време да се занимават с децата . Скандалите между съпрузите, на които бяха свидетели децата, бяха чести . Това се отразяваше неблагоприятно върху развитието им и формирането им като личности. Ето как протичаше един работен ден в българското семейство :

   Сутрин жената и мъжът излизаха от дома и се вливаха в огромния поток от трудещи се в различни предприятия, строителни обекти и други, където работеха до вечерта. Децата от най-ранна възраст - две – три годишни ,се изпращаха в ясли и детски градини. Откъсването от майката за тях беше болезнено , тежък стрес, който водеше до невротични разстройства. В училищна възраст оставаха без контрол , защото родителите работеха. Ако не са на училище, те излизаха от дома си , започваха да скитат и попадаха в среда на други като тях, усвояваха лоши навици, научаваха се да употребяват алкохол и да крадат. Доброто в този период беше , че в България не се разпространяваха наркотици и децата нямаха достъп до тях.Сега установяваме колко важно е било това ! Наркоманията - този бич ,тази смърт тогава не съществуваше!

   Появи се явлението „самотна майка „ -, когато неомъжена жена роди дете. Обществото имаше негативно отношение към тези жени. Те биваха презирани и отхвърлени , а детето се възприемаше като позор за семейството и майката се принуждаваше да го изостави. Създадоха се нови институции – домове и интернати за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи , в които се настаняваха извънбрачни или останали без родители, до навършване на пълнолетие. С тяхното създаване стана очевидно колко е пагубна липсата на майката за отглеждането на детето! В домовете те се поверяваха на възпитатели, които не се грижеха за тях. Те растяха без обич и контрол, а насилието – физическо и сексуално беше често срещано явление. Децата бягаха, крадяха, скитаха и също извършваха насилие едни към други. След навършване на 18 години излизаха от интерната и се озоваваха неподготвени, за живота в обществото - без професия, работа и дом . Какво им оставаше освен да крадат за да оцелеят ? Превръщаха се в престъпници и влизаха в затворите. Това се случваше в 90 % от тях! Единични случаи успяваха да се интегрират в обществото.

Църквата беше заклеймявана и отречена от комунистическите управници, Вероучението забранено да се преподава в училищата, християнските добродетели бяха забравени, хората не знаеха, че да се краде и да се убива е грях и извършваха престъпления. Това се предаваше от поколение на поколение. Бедите не спряха дотук, те продължиха и по – късно , когато след социализма настъпи „преходът „ - мъчителен, безкраен и разрушителен за целия народ. Разрухата на семействата продължи, поради появата на безработицата , обедняването на населението, гладът и емиграцията. Много българи оставиха децата си сами или при баби и дядовци и заминаха в чужбина. Липсата на родителски контрол , лесно ги превърна в крадци, скитници и наркомани. Започнаха да се извършват убийства на деца от деца с особена жестокост, непознати до наши дни.

   Училището значително снижи нивото на обучение и възпитание. Учебниците, написани от професори и доценти, а не от учители , поднасяха информацията неясна и неразбираема за децата , което ги затрудняваше да я учат, затова училището ги отблъскваше и често те го напускаха без да са го завършили. Оставаха в голямата си част без професия и трудно намираха работа и поради високата безработица. Не успяваха да изградят трудови навици, превръщаха се в безделници и търсеха начини за изкарване на лесни пари. Това беше пагубно за тях. Циганското малцинство остана неграмотно до 90 % , което никога не се беше случвало у нас! Тази неграмотност генерира тежка престъпност !

   Друго негативно явление, рожба на прехода , e конкубината– незаконно съжителство на мъж и жена без брак. Явлението е познато от древността, но в нашата страна почти не съществуваше. На такъв принцип са живели Ленин и Надежда Крупская с френската актриса Инес Арманд, Евита Перон с аржентинския президент, президентката на Финландия Таря Халонен, но поради появата на проблеми, произтичащи от това, свързани с управлението им, тези президентските двойки са били принудени да сключат брак. Това съжителство няма ясен статут. Не е уточнено мъжът и жената съпрузи ли са, приятел и приятелка ли се назовават ? То се появи поради презумцията, че мъжът и жената по-лесно могат да се разделят, ако им се наложи, като избегнат тромавата съдебна процедура на развода и свързаните от това последици, но конкубинатът непрекъснато се увеличава, макар че на даден етап някои от тези двойки също сключват брак. Децата родени в тези семейства приемат статута на извънбрачни и ако има и законни деца изникват проблеми във връзка с унаследяването на имотите на родителите. Възможно е правата на едните и другите да се изравнят поради зачестяване на явлението.

   През прехода се разпространиха различни религиозни секти, които имаха застрашителен размер през деветдесетте години и нанесоха вреди , но за щастие започнаха да изчезват. Наркоманията се шири и все повече се увеличава, престъпността расте.

   Поради разрухата на семейството настъпи деморализация и деградация на българското общество като цяло. Ламтенето за пари -пословично през последните години е причина за извършване на чудовищни престъпления, а некачественото образование, и „свиването „ на интелигенцията снижи културното ниво на българина. Ниската раждаемост руши основите на нацията и се появиха прогнози, че една от най – старите държави в Европа е на път да изчезне.

Реклама

Мнения

Респект за статията! Рядко добър и съдържателен материал. Тук е началото на всички проблеми - семейството и семейната среда! "„Не е добре за човека да бъде сам”, казва Бог, затова е поставил до него другар, помощник във всичките моменти от живота му, особено в борбата за Вярата, защото, за да задържиш Вярата си, трябва да преминеш през много болка. Бог изпраща на всички ни Своята благодат. Изпраща я обаче, когато ние сме готови да търпим и да страдаме. Някои, щом видят препятствия, си плюят на петите. Забравят и Бог, и Църква. Ала Вярата, Бог, Църквата не са риза, която сменяме, щом се изпотим." ...

19 дек 2016 14:55
Михаела Илиева
19 дек 2016 14:55

Г-жо Валентина, не е вярно.Имам приятели, които се ожениха и други, които биха го направили, но нямат средства.

19 дек 2016 13:26

Те младите вече не създават семейства