"Медлайн" ще бъде успешна и в Германия
23.12
МБАЛ Медлайн Клиник
МБАЛ Медлайн Клиник
Лечебно заведение
"Медлайн" ще бъде успешна и в Германия

"Медлайн" ще бъде успешна и в Германия

Правилата и редът там гарантират спокойствие за нашите медици и комфорт на пациентите

Пловдивската болница „Медлайн“ разширява своята дейност и открива филиал в Замъка Von Goldenburg. Той се намира в Германия, на 25 км от Магдебург и на 60 км от най-голямото немско летище Берлин-Брандендург, което се довършва в момента. Имението е разположено в квартала на Стария пазар в Саксония Анхалт.

Това е първата българска болница, която наши инвеститори разкриват там. Как се стигна до тази идея и какви са намеренията на бизнесмените разговаряме с пловдивския предприемач д-р Невен Енчев, здравен мениджър на водещото лечебно заведение, което от 10 години е на пазара за медицински услуги у нас.

 

-Д-р Енчев, как се появи идеята болница „Медлайн“ да бъде ситуирана в Германия?

-Вие знаете, че съм германски възпитаник и голяма част от порядките в нашите дружества са повлияни оттам. В Германия научих много неща за правилата и 90% от успеха на тази държава се дължи на тях. Германия след поредица от исторически екзистенциални загуби от дълги години е лидер в почти всички отрасли на икономиката и в културата.

Освен това от известно време си задавам въпроса: „Защо толкова много български лекари емигрират там?“ Има толкова дестинации, в които медиците са добре платени. Явно не само възнаграждението е причина да решат да напуснат домашния уют и комфорта и да предпочетат емиграцията.

Разговарял съм с колеги от Министерството на здравеопазването в Германия, които казват, че успехът на нашите хора там е заложен и в традиционно добрите взаимоотношения между двете страни. Има много примери - проф. Александър Чирков, а от 30 години Берлин е и домът на още един българин при това пловдивчанин, който е сред топ 3 на неврохирурзи в Германия – д-р Петър Маджуров, началник на Военна болница в Берлин.

В България – аз и моите съдружници, създадохме прекрасен екип, който успя да се наложи като лидер с всички 25 отделения не само в Пловдив, но и в страната, защото 75% от пациентите ни са от други градове. Разбира се, за това много помогна и фактът, че успяхме да привлечем водещи специалисти, много от които и университетски преподаватели. Не бих могъл да изброя всички имена, но благодарение на тях в момента тук специализират над 40 млади колеги, на които след приключване на обучението ние няма как да осигурим заплащане, съизмеримо с европейското и голяма част от тях ще заминат в чужбина. Така стигнахме до идеята да направим наша болница в Германия.

-Смятате да повторите успешния модел и там. Убедени ли сте, че той ще се адаптира в онези условия?

-Да, при това още по-успешно. Болницата ще стартира със същите отделения, с които започнахме в България – за пластична и хирургия при наднормено тегло. От 3 години бариатричната хирургия  се развива в Германия приоритетно, защото затлъстяването е прието за нозологична единица /б.а.- заболяване/ и здравните каси там плаща между 7 и 10 хиляди евро за лечението на всеки пациент. В момента в Германия има недостиг на такива специалисти, а болница „Медлайн“ беше пионерът, който преди 10 години въведе тези операции в България.

Едновременно с това ще разкрием отделения по гастроентерология, ендокринология, коремна хирургия, кардиология и за интензивно лечение – ОАИЛ.

-Но няма ли риск да „оголите“ или да „обезкървите“ болница „Медлайн“ тук?

-Нашият имидж е на изряден работодател и, както знаете, всеки получава за труда си своето възнаграждение. Самият факт, че в нашите болници работят над 450 служители, говори красноречиво за нашата лоялност. При нас непрекъснато постъпват молби за работа, а обучението на екипа е непрестанен процес. Създаването на филиал с още 100 болнични легла, което де факто е увеличение на техния брой с 20%, няма да оголи структурата.

-От всичко казано дотук може да се направи извод, че един от основните въпроси е за заплащането. Така ли е?

-За 2015 г. ние сме кредитор на НЗОК с 1,5 млн. лв. Не ни е платено лечението на над 2000 пациенти. Освен това сме изразходвали средства за консумативи, лекарства, апаратура, заплати, осигуровки и въпреки това служителите си получават редовно заплатите.

-От старта на здравната реформа през 2000 г. нещата в българското здравеопазване се развиват в една посока – надолу. И единствената стратегия е намаляване на средствата, при положение че разходите с всяка изминала година се увеличават.

-Лимитите притесняват много здравни мениджъри, но те са необходими, за да се гарантира правилното разходване на обществения ресурс за здраве.

-Това е една несправедливост - лимитът не гарантира точното разходване на обществения ресурс.

Преди година ни задължиха да приемаме пациенти с лични карти - ние закупихме електронни четци и спазихме изискването. Решението обаче не ограничи кухите клинични пътеки или мнимите хоспитализации. Оказа се, че това не е достатъчно за подобряване на контрола и след 12 месеца беше въведен т.нар. пръстов идентификатор. Нашите болници бяха сред първите, които започнаха да го прилагат. Заговори се, че идеята ще оптимизира разходите и ще сведе до минимум злоупотребите. По данни на Министерство на здравеопазването 25 млн. лв. са икономиите от хоспитализациите, от което следва, че пръстовият идентификатор минимизира фиктивните.

Основното правило е, че средствата се получават от онези лечебни заведения, които са най-предпочитани от пациентите. Всички хоспитализации при нас са реални и пациентите са с истински здравословни проблеми. Би трябвало да се заплащат от НЗОК своевременно, но това отново не се случва, въпреки че в 20 дни от месеца има представители на здравната каса, които ежедневно извършват проверки по леглата на болните. Но явно и тези очни ставки не са достатъчни, за да бъдат платени парите за лечението им.

Това е обидна ситуация за всички!  

В този момент се очаква от нас да заявим, че не желаем да работим повече с НЗОК. В същото време като данъкоплатци ние плащаме здравни осигуровки на над 450 души и изпълняваме стриктно като работодатели нашите ангажименти към обществото.

Явно една здравна каса не може да поеме цялата тежест за лечението на всички болни у нас. Защо тогава не я сподели със застрахователни дружества, които имат опит в тази дейност, а заболяването не се разглежда като застрахователно събитие? И здравната каса първоначално беше замислена като независима застрахователна институция. Когато на пазара се появи по-голяма конкуренция на здравни осигурители, тогава ще се появи конкуренция сред болниците за по-качествени услуги и пациентите ще имат право на избор.

Предполагам, че след като това се случи, проверяващите няма да се тревожат, че в чакалнята е пълно с хора, които чакат за консултация или прием.

Но здравната реформа не зависи от нас и затова решихме, че вместо да квалифицираме кадри, да правим разходи за нова медицинска техника, за скъпи консумативи, да заминем за Германия, където ще работим при установени правила, гарантиращи спокойствие за екипа и пациентите. Нашата болница е първият случай, но това е пътят и вероятно сме на прага на нова емигрантска вълна – много здравни предприемачи ще изнесат бизнеса си в чужбина. Тогава български пациенти ще се лекуват в български болници чрез Фонда за лечение в чужбина. Нека се прецени дали е по-целесъобразно.

-Постоянно се говори, че общинските и държавни болници трупат дългове, за да лекуват пациентите си, а вие нямате задължения, защото подбирате пациентите си. Съгласен ли сте с това?

-Това са митове и легенди – добре известно е, никога не сме подбирали пациентите си.

Ние също имаме задължения, но те не са към доставчици, а към банките, откъдето теглим кредити, за да поддържаме високо ниво на медицинските услуги. Тези задължения обаче погасяваме с доста сериозна лихва. И това е другият ни мотив да изнесем болницата в Германия, защото там лихвата, която ще плащаме, е 3 пъти по-ниска от тук.  

 

Публикацията е подготвена за в. "Стандарт". 

Реклама

Мнения