За лампите и нас
Сиво, черно и свещица - публицистика от проф. Златимир Коларов
Сиво, черно и свещица - публицистика от проф. Златимир Коларов
Страница
За лампите и нас

За лампите и нас

Текстът е публикуван във в. „Литература и общество“, бр. 6 (25), декември 2012 г., стр. 2 и във в. „Словото днес“, бр. 6 (718) 21.III.2013 г., год. ХІХ

Поводът за написването на настоящия текст е „вицът“, който ми каза преди време един приятел: „Младите напуснаха България. Ние останахме, за да изгасим лампите...” Остроумно и много тъжно.

Винаги съм казвал: това, че в България имаме красива природа с хълмове, гори и равнини, море, умерен климат с четири сезона и трудолюбив народ е вятър и мъгла. Най-красивото и ценното на тази страна, както и за всяка друга една страна, са младите хора – нашите деца. И какво направихме с тях? Просто ги изгонихме. Не те отлетяха като птици, а ние ги изгонихме – бавно, постепенно, систематично, за двадесет и няколко години болшинството отлетяха. Тук останаха само празни гнезда и уморени, стари птици...

Ще анализирам някои от нашите грешки, които изгониха младите от България. Дано някой чуе и се замисли! И да направи нещо!! Какво? Ще го обсъдим в края...

Сега, двадесет и три години след промените, продължавам в непринудени разговори и случайни срещи да чувам – „...мразя комунистите!” или „...мразя антикомунистите!”, което е абсолютно същото, но с противоположен знак, защото в основата му е чувството „омраза”, като числата с „+” и „-” : при „+3” и „-3”, например, числото все е 3. Плюсът и минусът ги различават, но в контекста на основната тема, плюсът и минусът са въпрос на виждане, интерпретация, убеждения и пристрастие. И на глупост и неосведоменост, много често. И като такива – лични, и като лични – несъотносими към тези на другите, невалидни за всеки един от нас. Затова трябва да осъзнаем смисъла, числото, а не знака преди него.

Ненавиждам думите „мразя” и „омраза”. Няма да говоря, че те са отрова и болест за душата, корозия, която разрушава личността, това е добре известно. Ще напомня само, че мразещият е лесно манипулируем и играчка в ловки ръце, защото са прозрачни същността на личността, посоката на мисленето, двигателят на чувството. И в случая използват играчката не за забавление, а за постигане на лични цели. Най-честно користни и тъмни. И когато играчката изпълни предназначението си, знаем къде отива – в килера със стари вещи, по-често на боклука...

Немразещият не може да е играчка, защото е уравновесен, спокоен, неподвластен на стихийни страсти и неконтролирани реакции, провокирани от тъмни чувства. А тъмните чувства, както вече стана дума, се използват от тъмни сили за постигане на тъмни цели. При немразещия това не може да се получи, защото чувствата са светли, мислите са ясни и личността – кристална откъм негативни страсти.

Изводът се налага от само себе си – за да не сме играчки в ръцете на тъмни сили, трябва да престанем да се мразим, колкото и да е трудно подобно нещо за българина, който поначало е мнителен, недоверчив, резервиран, тъмноглед. Относно какво? Отговорът – относно всичко! Трябва да осъзнаем, че тъмното в душите ни ражда разединението, разкола, оттам и ненавистта, лъжата, от които страдат всички, най-вече нашите деца... Да престанем да отреагираме нашите комплекси, непонятни за младите, които не са били родени, когато сме си ги създали и насадили в душите. И хич не се интересуват от нашите неосъществени мечти, неудовлетворени чувства и политически пристрастия, а отлитат, за да реализират своите мечти, някъде далеч, неизвестно къде, неизвестно как, но не сега и тук, в България...

Къде е причината за разединението? – се питам.

Мисля си, че разколът е генетично закодиран, генетично присъщ на българина от времето на Велика България, хан Кубрат и синовете му, които не са чули (Или разбрали? Или не са искали да чуят и разберат?) съвета на баща си, а са се пръснали като пилци по света и само един от тях е оцелял и оставил след себе си следа. По-късно цар Иван Шишман е сторил същото, като е разделил България на отделни царства, за да си има царство всеки един от синовете му. И още много примери могат да се дадат в този смисъл...

Изводът отново се налага от само себе си – да не забравяме девиза, изписан на входа на Народното събрание – „Съединението прави силата”. Да не забравяме и че разединението се използва ловко от тъмни сили с тъмни мисли, чиято цел не е да ни помогнат, а да ни навредят и лишат от силата на единението...

Всеки един от младежите, които срещах из бутиците покрай Карловия мост в Прага, магазините в Германия, метрото в Париж и полетата на Англия каза, че иска да се върне, но няма да го направи, защото нищо добро не го чака в България – от безпаричието, липсата на работа, чалгата до неразкритите убийства и изнасилени деца... Не си правя никакви илюзии, че устроените с работа и бит българи ще се върнат скоро в България, но ми се ще да помнят откъде са тръгнали, къде са им корените, какви са били те, преди да тръгнат, какво са мечтали, какво от мечтите им се е сбъднало и на каква цена... Интересно е какво ще порасне от техните корени, присадени на чужда земя, растящо под чуждо слънце и небе. Пожеланието ми към тях и нас е да не забравяме, че ние сме само дънерът, преходната връзка между корена и плода, защото от корена ще се родят нови стволове и клони, от плодовете – дървета с нови корени, а ние, стволът, дънерът, след като престанем да сме плод, ставаме само за дърва за огрев...

Наш дълг пред нашите деца, пред нашите деди и внуци, пред нас самите, е да възродим България, за да стане привлекателно място за живеене и реализация, да дадем шанс на тези, които искат да се върнат да го направят, като изгасим омразата в душите си, за да не гасим лампите след тях!

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg

Реклама

Мнения