Публикация

Хередитарна оптична невропатия (атрофия) на Лебер

През 1988 г. се установява, че хередитарната  оптична невропатия на Leber (LHON)  принадлежи към групата на митохондриалните заболявания, които се унаследяват единствено от страна на майката


хередитарната  оптична невропатия на Лебер

Заболяването е описано за пръв път от немския офталмолог Теодор Лебер (Theodor Leber)  през 1871 година, който наблюдавал  при млади мъже от 4 фамилии остро настъпила  загуба на зрение в двете очи. Първоначално се е предполагал X-свързан начин на унаследяване на заболяването. През 1988 г. се установява, че хередитарната  оптична невропатия на Leber (LHON)  принадлежи към групата на митохондриалните заболявания, които се унаследяват единствено от страна на майката и се дължат на мутации в митохондриалния геном. Мутации в гените, кодиращи MT-ND1, MT-ND4, MT-ND4L и MT-ND6 субединици на комплекс I в митохондриалната респираторна верига предизвикват LHON.  Най-честите три точкови мутации в митохондриалния геном, предизвикващи заболяването в 85-90% от случаите, са G11778A, T14484C и G3460A, въпреки че са известни и други относително по-редки мутации. Вследствие на тези мутации в митохондриалния геном се намалява продукцията на АТФ, а се увеличава количеството на свободни радикали, водещо до дисфункция и апоптоза на ретинални ганглийни клетки, съответно до зрителна загуба. Не всеки носител на генна мутация развива заболяването, освен това мъжете - носители са с 4 - 5 по-висок риск да развият заболяването от жените-носители по неясни причини. От значение е и съотношението между „засегнатите” и „нормални” митохондрии, изразено в проценти.

Наличието както на „засегнати”, така и на „нормални” митохондрии, се означава като хетероплазмия, докато при наличие само на „засегнати” митохондрии състоянието се обозначава като хомоплазмия. Независимо от по-високия риск от развитие на заболяването при носителство в хомоплазмено състояние, известни са индивиди-носители в хомоплазмено състояние, които са напълно здрави. От значение за поява на заболяването при носителство е и наличието на добавени екзогенни фактори и токсични субстанции, като тютюнопушене, алкохолна консумация, някои анти-вирусни, анти-маларийни препарати, антибиотици, анти-аритмични, анти-канцерогенни, анти-хипертензивни препарати, анти-конвулсанти, стрес, витамин В12 дефицит и др.. За по-малката заболеваемост на жените се предполага протективната роля на женските полови хормони  или особености на метаболизма при жените.

Честотата на заболяването сред популацията в северно-европейски страни варира от 1: 31000 до 1:50000 , а мутацията G11778A е отговорна за възникване на заболяването при около 70% от пациентите с LHON от севернo-eвропeйската популация.

Клинически заболяването се характеризира с двустранна, безболезнена остро или подостро протичаща загуба на зрение при индивиди в млада възраст, предимно млади мъже. Най-често заболяването дебютира в 2-ра и 3-та декада от живота, но е възможен дебют в по-късна възраст, като са описани и изключително  редки случаи с начало на заболяването дори в 7-ма/8-ма декада. По-често се наблюдава засягане зрението на едното око, последвано от засягане и на второто око за период от 2 - 3 месеца. Характерна е тежката двустранна зрителна загуба, при болшинството случаи достигаща до степен на броене на пръсти пред окото, а при възможно осъществяване на кинетична или статична периметрия се установява голям централен или цекоцентрален скотом. Нарушава се и цветоусещането в червено-зеления спектър. Зеничните реакции на светлина са относително съхранени. В острия стадий се наблюдават специфични офталмоскопични изменения като хиперемия на папилата на зрителния нерв, оток на перипапиларния невро-фибрилерен слой на ретината, ретинални телеангиектазии и подчертана тортуозност на ретиналните съдове. След острата фаза в рамките на няколко седмици или месеци се формира двустранна атрофия на зрителния нерв. В болшинството болни зрителната острота остава дефинитивно ниска. При малък брой пациенти може да се наблюдава известно подобрение на зрителните функции, например при носители на мутацията  T14484C или при болни с ранно начало на заболяването (под 20 годишна възраст). По правило при болшинството болни с LHON двустранната зрителна загуба персистира без промяна, като те остават със значително намалена  зрителна острота.

За диагностиката на LHON са необходими: оценка на анамнестичните данни относно характеристиката на зрителните нарушения, евентуално  наличие на фамилност от страна на майката; пълно невро-офталмологично изследване, включващо определяне на зрителна острота, кинетична или автоматизирана прагова статична периметрия, биомикроскопия на преден очен сегмент, изследване на зенични реакции, цветоусещане, офталмоскопия; при необходимост оптично-кохерентна томография и  електрофизиологични тестове (електроретинография и зрителни евокирани потенциали) и категорично доказващо заболяването молекулярно-генетично изследване.

За изключване на оптични невропатии с друга генеза се провеждат магнитно-резонансно изследване на главен мозък, при необходимост ликворно изследване, изследване на автоантитела за изключване на инфекциозна или васкулитна етиология на лезията на зрителния нерв и др.

Заболяването е рядко и често остава неразпознато

Независимо, че LHON е рядко заболяване, то се среща в неврологичната и офталмологична практика и често остава неразпознато или  се диагностицира погрешно.

При болни с LHON до скоро не се прилагаше фармакологична терапия. На болните се препоръчваха „помощни оптични средства при ниско зрение” – лупи, телескопични очила. По презумпция антиоксидантни агенти, които подпомагат да се „заобикали” комплекс I на митохондриалната респираторна верига, могат да предотвратят апоптозата на ретиналните ганглийни клетки, асоциирани с LHON. Такъв антиоксидантен агент е късо-верижният синтетичен бензоквинон Idebenon, който действа като трансфер на електрони директно към комплекс III на митохондриалната респираторна верига, като по този начин се подобрява продукцията на АТФ и се реактивират ретиналните ганглийни клетки. Рандомизирани, мултицентрови, двойно-сляпи и плацебо-контролирани проучвания показват добрата ефикасност и безопасност на орален Idebenon. Препаратът вече е одобрен в Европейския Съюз за лечение на болни с хередитарна оптична невропатия (атрофия) на Лебер.

Тези резултати дават  надежда на болните с LHON и са още една причина за необходимостта от разпознаване и ранно диагностициране на заболяването.

Източник: University of Arizona

" }-->

Коментари