Хората, които трудно разпознават лица, всъщност нямат проблеми с паметта или зрението, а имат генетична предразположеност.

Британско проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, е обхванало 164 еднояйчни и 125 двуяйчни близнаци, които са подложени на тест за определяне на способността за помнене на лица.

Получените данни показват, че споделените гени, а не семейната среда, са в основата на близките резултати при еднояйчните близнаци. Това обяснява различията между хората – някои са добри физиономисти, а други не.

Учените са установили, че разпознаването на лица е свързано с механизъм в мозъка, който няма общо с други процеси като разпознаване на думи или възприемане на абстрактно изкуство.