България е последната страна от ЕС, в която няма, или по-точно има минимална реимбурсация от НЗОК за електрокардиостимулатори, което обрича стотици пациенти на смърт.

Електрокардиостимулаторите са имплантируеми устройства, които се поставят на пациенти със забавен сърдечен ритъм (наречени още пейсмейкъри, т.е. заместители на сърдечния ритъм). Без подобно устройство сърцето на пациента бие много бавно, кръвта не може да се изтласква и жизненоважни органи като мозъка и бъбреците страдат от недостатъчно кръвоснабдяване. Така пациентите изпадат в безсъзнание, получават остра сърдечна недостатъчност или загиват. За тези пациенти кардиостимулаторът е равен на живот.

Съществуват няколко вида електрокардиостимулатори. Най-опростените от тях работят само с един електрод и стимулират само едната камера на сърцето. Този тип осигурява временно подобрение в състоянието, осигурява поддържане на основните функции, но с времето се развиват усложнения като предсърдно мъждене и сърдечна недостатъчност и пациентът отново постъпва в болница, т.е. те не осигуряват качество на живот и значително удължаване на живота на болните, а в някои случаи дори точно обратното.

По-съвременните кардиостимулатори работят с два електрода, поставени съответно в дясното предсърдие и дясната камера, като синхронизират тяхната работа, така че работата на сърцето максимално се доближава до физиологичната. Този тип кардиостимулатори притежават и специални механизми за адаптиране на сърдечната честота към физическите усилия, които извършва в момента пациентът. В чужбина това е основната част от имплантираните устройства.

Друг тип стимулатори са тези, които се използват при пациенти със сърдечна недостатъчност. Това са сложни устройства, които работят с 3 електрода и синхронизират работата на цялото сърце. Благодарение на тях се удължава и се подобрява значително качеството на живот на пациентите с тежка сърдечна недостатъчност, намаляват се приемът на медикаменти и честотата на постъпване в болница.

Благодарение на този тип устройства може да се отложи сърдечна трансплантация или пациентът да преживее времето в очакване на донор.

За особена група пациенти са показани друг тип имплантируеми устройства, а именно кардиовертердефибрилаторите. Те се прилагат при пациенти с животозастрашаващи камерни аритмии, които водят до нарушаване в кръвоснабдяването на мозъка и бъбреците, остра сърдечна недостатъчност и внезапна смърт.

В България от няколко години съществува реимбурсация от здравната каса, която е толкова ниска, че покрива стойността само на най-простите модели кардиостимулатори. За всички останали пациентът си доплаща, като размерите са значителни: кардиостимулатор с 2 електрода е около 3500 лв., кардиостимулаторите за сърдечна недостатъчност са около 8000 лв., а кардиовертердефибрилаторите са над 16 000 лв. И ако е възможно до известна степен да се заменят двукухинните модели с еднокухинни, то за пациентите, нуждаещи се от дефибрилатори или ресинхронизиращи устройства, няма алтернатива.

Като се добави и фактът, че тези устройства работят с батерия и след 4-5 години е необходима подмяна, е видна значимостта на проблема.
Поради изброените по-горе финансови причини ежегодно стотици българи загиват от внезапна сърдечна смърт, сърдечна недостатъчност или брадикардия.

За последните години в България се имплантират средно около 1800 еднокухинни пейсмейкъра, около 350 двукухинни, 6-8 дефибрилатора и около 60 устройства за ресинхронизираща терапия.
 
Едно сравнение със страните от Балканския полуостров и с останалите европейски страни показва, че сме на последно място по брой имплантации на глава от населението, като изобщо не изпълняваме европейските критерии и норми. Дори Сърбия, която е извън ЕС и бе подложена на ембарго, има от няколко години реимбурсация.

По брой на имплантация на кардиовертери на милион население ние сме на 36-о място, като след нас са само Македония, Русия и Египет. Средно годишно около 1000 пациенти остават нелекувани и загиват от внезапна сърдечна смърт, която иначе би могла да се избегне.

Около 30% от всички болни със сърдечна недостатъчност биха могли да се подобрят и да им се осигури качествен живот чрез ресинхронизиращо устройство.

Д-р Светослав Йовев e председател на Българското дружество по кардиостимулация.