Често я припознават при световъртеж, но тя е рядка болест, по-малко от 0,2% от хората страдат от нея

- Какво представлява Мениеровата болест?

Много хора свързват световъртежите с Мениеровата болест, за която много се говори.  За съжаление обаче това не е така, тя е рядка болест, по-малко от 0,2% от хората страдат от нея. Известно е как протича, но не се знае какво я отключва.

При нея има две новини за пациента – една добра и една лоша, както обичам да казвам. Добрата новина е, че никой не е умрял от Мениерова болест.  А лошата - никой не се е излекувал от нея.

При този синдром целта на лечението е да се подобри качеството на живот на пациентите. Защото при него има периодични пристъпи от силен световъртеж с намаление на слуха само в едното ухо и нестабилност, гадене, повръщане.

За да е налице Мениерова болест, трябва да има 3 симптома едновременно – силен пристъп на световъртеж, заглъхване, тежест в едното ухо и шум в същото ухо. Пристъпът е краткотраен – обикновено няколко часа, рядко един ден. След това преминава, а слухът се възстановява, но не напълно. Кога ще дойде следващият пристъп не се знае – може да е след няколко дни, няколко седмици, няколко месеца. Така или иначе, тези пристъпи следват един след друг.

Същността на Мениеровата болест е хидропс на ендолимфата. По принцип вътрешното ухо е пълно с течности. Има сложна система, която регулира налягането на тези течности. В един момент по неясни причини налягането на тези течности се увеличава, те притискат рецепторите – слухови и вестибуларни, само от едната страна, и предизвикват този тип симптоми. После настъпва нещо, което намалява налягането рязко и изведнъж, и болните се подобряват.

Всеки пристъп обаче „краде“ по малко от слуха на пациента. Така че хора, които са преживели много пристъпи, могат да получат трайно намаление на слуха на едното ухо, даже може да се стигне до пълна глухота. Понякога заболяването може да се прехвърли и на другото ухо, да стане двустранно.

Мениеровата болест е „първа братовчедка“ на мигрената. Даже се подозира, че механизмите, които предизвикват пристъпите при едното и при другото заболяване, са едни и същи. Тоест говорим за някакви промени в  проводимостта на съдовете.

- Кога се появява болестта?

Мениеровата болест започва в сравнително ранна възраст – между 20 и 30 години. След 40- 50-годишна възраст е изключително рядко да се развие това заболяване, почти не познаваме такива случаи. И мъже, и жени страдат от Мениерова болест, като тя е по-разпространена при жените. Казвам, че двата синдрома са братовчеди, защото много често мигрената преминава в Мениерова болест и обратно. А съществува и термин вестибуларна мигрена, която комбинира симптомите и на двете състояния – силно главоболие с гадене и повръщане, нарушено равновесие и световъртеж.  

- Възможно ли е на една определена възраст Мениеровата болест да изчезне?

Да, възможно е. Не е ясно обаче какви са причините както за началото, така и за края й. Има хора, при които Мениеровата болест трае до края на живота им. Има други, при които трае 7-8 до 10 години и изчезва след това. Аз съм написал книга за това заболяване и мога да кажа, че няма яснота сред специалистите и по света по отношение на тази болест. Има международни комитети,  които се занимават с нейното изследване, много неща вече са установени, но никой не знае какво точно дава началото й.

- Какво може да отключи мениерен пристъп?

Има някои неща, които могат да предизвикат пристъп, и те са подобни на тези, които отключват мигренозните пристъпи.  Това са, да кажем, стрес, психическо напрежение, преумора, при някои хора консумирането на червени вина, сини сирена, шоколад. Дразнителите са строго индивидуални и всечи човек установява сам за себе си кое може да причини пристъп.  Също така, пролетта е по-вероятно да се получи мениерен пристъп, отколкото през другите сезони.

- Какво трябва да правят пациентите при пристъп?

Първото нещо, което съветваме тези пациенти, е да спазват безсолна диета или да ограничат максимално солта в храната, тъй като това облекчава донякъде състоянието им. При мениерен пристъп също така е добре да се лежи в хъризонтална поза в тъмна и звукоизолирана стая, защото както и при мигрената, по време на пристъп шумът и светлината са дразнители, както и движението около болния. Има препарати, които се пият, за да се облекчат симптомите. Те са чисто симптоматични,  не лекуват болестта. Наричат се вестибуларни супресанти – т.е. те потискат вестубиларната функция и намаляват гаденето и повръщането. Могат да се пият течности, но трябва да са безсолни.

- Какво е лечението на болестта?

Лечението на Мениеровата болест в пристъпния и в извънпристъпния период е различно.  В извънпристъпния перод се приемат други медикаменти, които намаляват вероятността да се получи пристъп или намаляват силата и тежестта на кризите, като така подобряват качеството на живот на пациентите.

В последно време се предлагат едни устройства, за които се твърди, че подобряват състоянието на пациентите с Мениерова болест. Те са за индивидуална употреба – пациентът го взема и го ползва вкъщи, преди пристъп или пък системно. Апаратчето е система за пневматичен масаж на тъпанчевата мембрана. Представлява тръбичка с наконечник накрая както при слушалките, който се поставя вътре в ухото, както при слушане на музика.  Апаратчето създава пневнатични импулси и по този начин масажира тъпанчевата мембрана. Смята се, че помага за резорбиране на течностите във вътрешното ухо, като регулира налягането. Тези апаратчета ги има и в България, макар че са доста скъпи за повечето хора. В други държави като Англия, например, тези апаратчета се изписват по каса, която поема разходите за тях.  

Мястото на тези апаратчета е фиксирано,  между консервативното и оперативното лечение. При Мениеровата болест първо се започва с консервативно лечение с лекарства, от което се повлияват около 60 процента от пациентите, като се намалява честотата и тежестта на пристъпите. Така че при тези пациенти качеството на живота се подобрява. Но другите 40 процента въобще не се повлияват и болестта продължава да прогресира до степен, в която се стига до пълна глухота или до инвалидизиране, при което болните не могат да ходят на работа или не могат да кормуват, защото не се знае в какъв момент ще ги застигне пристъпът.

При такива пациенти се прилага оперативно лечение. Обикновено то е деструктивно, при него се разрушава вътрешното ухо, като се прерязва вестибуларния нерв. След това пациентите вече няма световъртеж и шум в ухото, но функцията на този вестибуларен и слухов апарат е изключена.  Разбира се, това се прави в случаите, когато слухът или е много намален, или вече го няма, за да не влошаваме умишлено състояноето на човека.  Именно между консервативнто и оперативното лечение е мястото на тези апаратчета, които са малко по-напреднал вид лечение в сравнение с медикаментозната терапия. Разбира се, тези два вида терапии могат да се комбинират. 

Интервю на Петя Дикова