Публикация

Защо Британия е велика, а България не е

Защо Британия е велика, а България не е

Публикуван във в. „Словото днес“, бр. 25 (757), 04.IХ.2014, год. XVII, стр. 3


В случая заглавието не е въпрос, а констатация. Тъжна, разбира се – за нас. За Британия – потвърждение на добре известен факт. Недоизказаността и многоточието предполагат пояснение. И пояснението:

През лятото, далеч от България, гледах по CNN заседанието на Британския парламент за евентуалното участие на Англия във военния конфликт в Сирия.

Първото нещо, което ми направи впечатление, беше външният вид и израза в очите на английските депутати – стилно облечени, вглъбени, сериозни хора, които трябва да решат един важен за Англия и света въпрос. С нито една дума или жест не загатнаха, че се ласкаят от факта, че са пред камерите на CNN и много други телевизии и ги наблюдават милиони хора по света, всъщност от всички континенти. И нито за миг не се възползваха от тази възможност, за да извлекат от спора евтини и безлични тяснопартийни и лични дивиденти, както се получава най-често в България.

Второто нещо беше общият им брой – много по-малък, отколкото броят на българските депутати, отнесено към населението на съответната страна. Вярно е, че се излъчваше заседанието на Горната камара, че и в Долната камара работят депутати, но все пак...

Третото нещо – залата беше пълна, не се виждаше нито едно празно място. Определих го като кворум без коментари, от „раз”, който се разбира от само себе си при обсъждането на подобна сериозна тема – неща, които рядко наблюдаваме в България, дори когато се вземат съдбовни за страната ни решения.

Следващото нещо – никакви процедурни въпроси, никакво разтакаване и губене на време. С удрянето на гонга и заседанието започна по същество – с доклада на Първия министър на страната Дейвид Камерън, около половин час. И заваляха въпроси от двете страни на залата към Дейвид Камерън. Като се започна с въпроса: „Отговаря ли евентуално нахлуване в Сирия на основния закон (конституцията) на Англия?” и се продължи каква е моралната, политическата и финансовата страна на подобно действие, как ще се отрази това на отношенията със САЩ, със съюзниците от Европа и страните от Близкия и Далечния изток, да не се повтори грешката от Ирак, когато не се намериха ядрени оръжия, както твърдяха натовските разузнавания, и много други въпроси, доводи и мнения. Въпросите бяха конкретни, ясни, точни, обмислени. И в никакъв случай не бяха щадящи Първия министър. По тона, с който ги задаваха, и смисъла, заложен в тях, не можех да разбера дали се задават от съпартийци или противници на Камерън. Във всички случаи обръщението беше „Какво мисли, какво ще каже Първият министър...”, „нашият Пръв министър...”, защото той е техен, техният Първи министър – на всички англичани, на всички партии в Англия, на целия народ и те не могат да го нарекат по друг начин освен „нашия Пръв министър”, защото зачитат не личността, а институцията, която той представлява, защото зад избора на Първия министър стоят избиратели, които всички в Англия уважават, независимо от политическите си убеждения, пристрастия и действия. Мислех си – хора, които уважават другите, уважават себе си, и ми стана болно, като си спомних сходните ситуации в България...

Първият министър отговаряше като въпросите – конкретно, ясно, точно. В блиц – въпрос-отговор, въпрос-отговор, без паузи, без замисляне, мънкане или недомлъвки. Явно Камерън бе широко информиран, изключително добре подготвен. Отговори без запъване на всички въпроси, отстояваше твърдо виждането си да се упражни сила спрямо режима на Башар Асад. Чуваха се възгласи само на одобрение, но не и на отричане или на дюдюкане и освиркване, защото темата, касаеща важно за страната решение, не предполагаше панаирджийско поведение... И пак ми стана болно, като направих съпоставката с Българския парламент.

В крайна сметка Парламентът отхвърли предложението на Камерън с няколко гласа. Първият министър каза, че не може да не приеме решението на „нашия Парламент” и с това сагата приключи. Защото и за него Парламентът е техният, един, независимо от политическите му окраски. Мислех си – силата на личността се определя не само от това да налагаш мнението си, да печелиш спорове и битки, но и от умението да губиш, да понесеш загубата достойно, с изправена глава, без да виниш другите за своите грешки, да намериш нужните слова, които, признавайки поражението, ще ти съхранят достойнството, т.е. да имаш политически издържано поведение, политическа закалка и най-малкото – добро възпитание...

Относно възпитанието значителна част от родните ни политици започват политическата си кариера с фалстарт – липсата на първите седем години и на следващите до календарната им възраст се чувства от всяка тяхна постъпка, от всяка тяхна дума, от всеки техен жест... Примерът с коньовичарската лексика на един бивш министър на културата при описанието на политически противник не се нуждае от коментар. Подобни думи и подобно поведение не е поп-фолк, а чиста чалга в политиката като манталитет, като изява, в крайна сметка – като същност. И в съзнанието изниква логичният въпрос: „Щом това е нивото на министъра на културата, какво остава за останалите?” И тъжният, изстрадан извод – дълъг път трябва да извървят нашият народ и родните ни политици, за да се доближим до показаното от Англия по CNN...

След излъчването се запитах: „Защо нормални неща ми правят силно впечатление? Защо се учудвам на възможно най-нормалното, като спор, ясни мнения, възпитание и уважение един към друг? Защото подобни неща ги няма в България, в Българския парламент?...” Липсата на отговор в случая не прави въпроса риторичен. А отговор не давам, защото всеки трябва да си отговори сам, за да промени нещичко в себе си и да мисли, а не да чувства и отреагира насъбралите се в душата разочарования и болки, когато застане пред урната с бюлетина в ръка.

След видяното по CNN преставам да се питам: „Защо Британия е Велика, а България не е?” За разлика от заглавието, заключението не е констатация, а въпрос с предрешен и тъжен отговор. Поради това българската парламентарна сага едва започва и няма скоро да приключи.

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg

 

 

Коментари

Не ми пречат

Какво и е великото на Британия?Това ,че кралицата е част от планетарния контрол,заедно с Ватикана и щата Колумбия.Този триумвират е установен отдавна е се поддържа всячески-финансово,религиозно и оръжейно.Те определят дневния ред в света и обновяването му/разбирай,само за акулите!/

Дали е морално дадена страна да е Велика нация - това е нелеп въпрос. Никой не дефинира великостта на дадена нация, тя се доказва като такава. Обикновено великите нации рядко се вписват в общоналожените рамки на вселенска моралност, г-н Блаже. Дали не сме станали Велика България именно защото непрекъснато търсим у другите липсата на морал и прочее съвършенства, героизирайки своето, вместо да вложим усилия в изграждането и съхраняването на онези исторически ценности, които ни дават основания да бъдем велики?

Благовест Илиев Професоре, чета и се чудя, НАИСТИНА ли питате защо е Велика ? Мда преди година и нещо , един нашенец, се обърна към Правителството на България да обяви за СВОЯ територия някакъв остров получен от лавата на един вулкан ???Така и не станахме Велика България !Ттцтц , а Малвинските острови са си английски НАЛИ ? Виж тук за по-кратко :–"Фолкландските острови (понякога Фолклендски острови) (на английски: Falkland Islands) са британска задморска територия, разположена на архипелаг в Южния Атлантически океан, на около 483 км (300 мили) източно от крайбрежието на Южна Америка, 1080 км западно от британската територия Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови (скалите Шаг) и 940 км северно от остров Елефант в Южните Шетландски острови, Антарктика."Та въпрос с ПОВИШЕНА трудност :На колко километри(мили) се намират Малвинските острови от Англия ?-Та кой дава право на Англия и т.н. да нападат Ирак под претекст, че притежават Оръжие за Масово Унищожение?-Самите англичани ИМАТ ли подобни оръжия ? И т.н...Та Професоре, МОРАЛНО ЛИ Е Великобритания да е ВЕЛИКА нация ?Кибик Блаже

Бистра Генова
8 фев 2017 17:39

Начало за подобрение може да се положи -- 1.бройката да се намали на половина 2. Партията дапрекара през образователна и общо-културна цедка хората които предлага за парламента.

Професор Коларов, еми вярно си е наблюдението Ви, обсъждането и изводите Ви....няма как да "избягате" от "учения" във Вас и затова, не вярвам, че ще престанете да се питате, колкото и да са предрешени отговорите. В случая отговорът наистина е пределно ясен, само погледнете международните абревиатури на двете страни: GB и обратното - BG, недвусмислено и някак показателно, нали.....Професор Коларов винаги завладява с всеки жанр, който използва! Поздравления!