През изминалите 2 години пациентите, които са на терапия с инсулини, биологични средства, нискомолекулни хепарини бяха в непрекъснат риск да остават без лечение.

Каквато и да е причината за липсващите медикаменти, животът на пациентите не можеда бъде поставян в опасност в името на печалбата и алчността. Реекспортът се извършва или от "складовете", или от самите аптечни мрежи, или от куфарни търговци. Ние не искаме да знаем кой го прави, ние искаме ние и нашите деца да са живи, а не да треперим, че ще останем без последната ампила или писалка инсулин или друг медикамент. Животът ни е по-важен от печалбата на шепа търговци.

Всеки ден получаваме сигнали и оплаквания за липса на инсулини и други животоподдържащи медикаменти в аптечната мрежа. Първоначално инсулините на НовоНордиск, а в последствие - и тези на Ели Лили и Санофи станаха обект на легален, но лишен от капка морал реекспорт. Пациентите, които са в диабетните фейсбук групи, около 9 000 души, са принудени да се молят за инсулини на другите диабетици. Но на лечение с инсулин са над 75 000 диабетици, които нямат достъп до диабетните групи и животът им е оставен на произвола на съдбата и на случайността. Непрекъснато липсват инсулини в Русе, Дупница, Благоевград, Пирдоп... Само една от фирмите създаде телефон на пациента, където може спешно да се съобщи за липса на медикамент. Другите фирми отказват какъвто и да е контакт с пациентските организации и с пациентите, не отговарят нито на мейли, нито на телефони. Заявките в аптеката не гарантират, че ще има инсулин след ден - два или седмица. В Русе пациентите чакаха един от инсулините със седмици. А човек може да оцелее без инсулин максимум 24 часа.

Жертва на реекспорта са биологичните средства за лечение на ревматоиден артритн, болест на Бехтерев и други, общо около 4 500 пациенти. Реекспортират се дори нискомолекулните хепаринови препарати, които са евтини, но са жизненоважни и от тях например зависи животът на бременните с тромбофилия. Понякога отчаяни пациенти купуват медикаментите си от аптеки в Турция, Гърция, Румъния, Сърбия. Купуването и пренасянето на медикаменти обаче поставя пациентите в риск да купят фалшив медикамент или негоден медикамент. Пациентите подаваха сигнали до всички институции. Отговорът е, че това е легално. Отговорът на представителствата вносители пък беше - количествата за задоволяване на потреблението се доставят, но се прави реекспорт. Проблемът с реекспорта не беше решен от предишното ръководство на МЗ, като имахме обещание, че това ще се преодолее чрез системата за биометричен код. Сега е ясно, че тази система няма да бъде въведена в аптеките. 

Не знаем как и чрез какъв механизъм, но искаме МЗ, НЗОК, ИАЛ и българското правителство да гарантират на пациентите, че животът им няма да зависи от морала на местната аптека или склад за лекарства. НЕДОПУСТИМО е да има липса на жиизненоважни медикаменти. Държавата трябва да може да се справи с проблем, произтичащ от сблъсъка на правото на бизнеса да печели и правото на пациентите да бъдат живи и да се лекуват.

Искаме да обърнем внимание на факта, че при инсулините, биологичните средства и нискомолекулните хепарини не може лесно и бързо да се заменя един медикамент с друг, а понякога - това е недопустимо и невързможно поради медицински специфики.

Ето защо, призоваме институциите да намери механизъм и да осигури наличието на жизненоважни медикаменти в българската аптечна мрежа - било като забрани временно реекспорта на медикаменти в трети страни, било като се създаде организация за контрол на доставките и реекспорта и се гарантират количествата медикаменти за българските граждани.