Публикация

​​​​​​​Грипът може да увреди и обонянието

​​​​​​​Грипът може да увреди и обонянието

Хората с различни миризми се привличат – природата обича разнообразните гени


- Може ли заболяване от грип да увреди обонянието?

По същия начин както грипните вируси увреждат слуха, могат да увредят и обонятелния нерв. Това е първият черепно-мозъчен нерв. Разположен  е отпред, по  базата на черепа,  и почти влиза в кухината на носа в горната си част.

По време на грипни епидемии част от хората губят обонянието си, след като вирусът е попаднал там и е увредил рецепторните клетки. Така тези пациенти остават без обоняние.

На хората с такъв вид увреждане им се струва, че са загубили и вкуса си. В повечето случаи обаче не е така, защото вкусовото усещане е комбинирано от вкусови и обонятелни възприятия. И когато човек загуби обонянието си, това, което яде, не му е вкусно.

Когато се получи такъв тип намаление или загуба на обонянието, обикновено то е маскирано от другите симптоми на грипа - човек има силна хрема или температура и не му се мисли за друго.  Разбира, че е загубил обонянието си чак една или две седмици след заболяването. За съжаление, и тук важи правилото, че пациентът трябва да потърси консултация със специалист в първите 5 дни от появата на симптомите. Ако човек започне рано лечение, има шанс да се възстанови. Ако започне 10 – 15 дни след увреждането, шансовете да възвърне обонянието си са много малко, защото в нерва, увреден от вируса, настъпват необратими промени и вече не може да се възстанови.

- При поражения от грипа налага ли се влизане в болница?

Рядко се стига до болнично заведение. Искам да подчертая, че УМБАЛ „Царица Йоанна“- ИСУЛ, е  може би единственото място, където  изследваме обонянието. Имаме апарат, наречен олфактометър, с който можем да измерим обонянието на пациента с тестови миризми.

Имаме 6 различни миризми. За всяка се знае минималният обем, при който може да се възприеме това вещество. Обикновено измерваме обонянието с етерични масла. Такива са гераниол – розово масло, цитрал  - масло от лимон, ментол, терпинеол – терпин. Съхраняваме тестовите субстанции в банки. Подаваме в носа на човека със специален накрайник от половин до няколко кубически сантиметра от тестовата миризма. С този метод се изследва обонянието. 

- Как се лекува увреденото обоняние?

Увреденото обоняние се лекува по същия начин , по който се лекува и намаленият слух – със съдоразширяващи препарати, витамини и кортикостероиди в определени дози. Трябва да се реагира навреме – колкото по-бързо, толкова по-добре.

Заболяванията на обонянието понякога са в комплект с някои други заболявания, особено генетични. Този проблем  се среща, например, при момчета с хипогонадизъм - неразвити полови жлези. Тези момчета обикновено имат вродена липса на обоняние. Ако родителите установят рано, че детето им няма обоняние, и се започне навреме хормонално лечение,  възпроизводителната функция на това момче може да се развие нормално.  Така че ако се обърне внимание преди пубертета или около пубертета, може да се направи някаква интервенция. Ако обаче проблемът се установи след 20-годишна възраст на мъжа, вече е много късно. Затова е добре родителите да обръщат внимание на това.

- За какво може да е признак промяната в обонянието?

В последно време проучвания доказаха, че промяната в обонянието при възрастни хора е един от най-ранните и чувствителни тестове за появата на болестта на Паркинсон и на Алцхаймер.  Промените в обонянието настъпват много преди развитието на другите симптоми – близо 2 – 3 години по-рано. Проблемът при тези пациенти е не,  че не разпознават миризмите. Те усещат ароматите, но не могат да си спомнят имената им. Например - мирише на канела, но пациентът не може да си спомни как се казва тази миризма. 

Обонянието все още е доста непозната функция в човешкия организъм. За другите сензорни системи знаем много. За обонянието обаче все още дори нямаме класификация на обонятелните вещества. Има някои вещества, които са с много близка химическа структура, но миришат  много различно. Има и вещества, които миришат сходно, но са много далеч като химическа структура.

Освен това интересното е, че само около 20 – 30 процента от обонятелните стимули достигат до кората на мозъка и човек ги осъзнава. По-голямата част – около 70 – 80 процента, отиват в други системи – например лимбичната система, амигдалата, хипокампа. Там те влияят на нашето поведение – спомени, емоции - на подсъзнателно ниво.

- Как влияе обонянието на нашето поведение?

Ние нямаме представа колко много нашето поведение е повлияно от обонянието. При животните тази роля е много по-изразена. При хората е по-малко, но въпреки това съществува. Например, смята се, че харесването между хората от различни полове се дължи на подсъзнателни усещания и обонятелни стимули. Знае се, че и хората, и животните излъчват феромони – летливи вещества, които дават сигнали, че това е правилният партньор за вас. Когато например човек е в стая с много хора и изведнъж някой привлече вниманието му, се оказва, че това може да не е най-красивият или най-привлекателният или най-умният, но е човекът, който най-много му „пасва“ по отношение на обонятелните възприятия. 

- Значи приказките за химията на любовта не са метафора…

Да, тези приказки са верни. Правени са изследвания, които доказват, че хора, които се харесват като обоняние, генетично са много различни. От друга страна, хората с близък генетичен набор не си харесват миризмите -  за да не се чифтосват и да има по-малка вероятност да създадат поколение. Това е логиката на природата -  да се кръстосват хора с различен генетичен фон, за да има по-голямо разнообразие на гените.

Интервю на Петя Дикова

Коментари