Само 1 аптека на 101 000 души у нас предлага пълен набор услуги за пациента

България има над 3400 действащи аптеки, което е 2 пъти повече от аптеките в ЕС, но въпреки това фармацевтичната услуга е с ниско качествво и не отговаря на съвременните стандарти. Въпреки че е на 3-то място по брой обекти, тя е на последно по достъп на пациентите до фармацевтични продукти и услуги.  Това обяви главният секретар на БФС Светослав Крумов на брифинг по повод 10-ата годишнина на съсловната организация. У нас 1 аптека обслужва 1800 души, докато в ЕС – над 4500 се поемат от 1 обект. Достъпът на пациента до фармацевтичната грижа обаче зависи не от броя на аптеките, а от географското им разположение, от цената на услугите, от броя на фармацевтите, от ефективната държавна регулация при разкриването им, уточни той.  Заради многото аптеки у нас не стигали фармацевтите – 1,5 на обект у нас срещу 3-ма в ЕС. Ако количеството не беше толкова голямо, щяхме да имаме и достатъчно фармацевти, и обезпечени достатъчно денонощни дежурства, изтъкна той.

Продължават да са най-много индивидуалните аптеки, въпреки че прогресивно намаляват заради поглъщането им от големите вериги, показа статистиката. От 2012 до 2016 г. веригите с над 50 обекта се увеличават. Техният пазарен дял все още е 20%, но те реализират  над 40% от целия оборот. Този процес става практически необратим, изтъкна Крумов. В Шумен и във Враца например веригите с над 50 аптеки вече имали пълен монопол. Хоризонталната обвързаност помежду им, както и вертикалната (с търговците на едро) се задълбочавали. Различни феномени на ръба на закона като аптечни пунктове, разносна търговия, допълнително утежнявали аптечната среда.

Само 1 аптека на 101 000 души в страната може да осигури пълен набор фармацевтични услуги, които се покриват от НЗОК,стана ясно от данните на фармацевтичния съюз. Без нито една такава аптека са 7 области – Силистра, Сливен, Перник, Пазарджик, Разград, Търговище и Ямбол.

Заради ненормалната конкурентна среда и изкривяванията на аптечния пазар и търговията на едро се увеличавал паралелния износ, което отваряло дефицит на жизненоважни и животоспасяващи лекарства. Само през януари на горещата линия на организацията постъпили 130 сигнала за липса на инсулин от различни райони на страната, което наложило сезирането на КЗК и искане за секторен анализ.

Нужен е нов закон за аптеките, с който да се регламентира тяхното равномерно разпределение и респективно достъп на пациентите до лекарства, заяви проф. Илко Гетов, председател на БФС. В ¾ от европейските страни аптеките предлагали и консултации при използване на лекарствени препарати, ваксини, инхалаторни продукти, съвети за диабетици, при отказ от тютюнопушене и др. В рамките на 5-7 минути всеки стигал до най-близката аптека.

В следващите 10 г. нов закон по думите на Гетов трябва да регламентира мястото на аптеката и на магистър-фармацевта в системата на здравеопазването, а не в търговията на дребно, както и да премахне порочните практики на износ, ДДС върху такса рецепта и др. 50% от собствеността на аптечните дружества трябва да е собственост на магистъп-фармацент, което ще бъде гаранция за прозрачност и нормална пазарна логика, смятат от БФС.

Автор: Лиляна ФИЛИПОВА