Коментар на д-р Стойчо Кацаров*, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването

Ключов въпрос на организацията на здравната система и в частност на извънболничната помощ е кой притежава и разпределя направленията за прегледи и изследвания.

Самите направления са документ със сложен състав – те имат медицинска и финансова страна. По отношение на медицинската част, само лекарят може да извърши насочването. По отношение на финансовата обаче, направленията могат да се контролират и от самите пациенти.

Сега, в своята съвкупност, те са основно в общопрактикуващите лекари в голямата си част и, с някои ограничения, в лекарите специалисти от извънболничната помощ. За някои изследвания се изисква и разрешение от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Част от прегледите, например профилактичните и диспансерните, се извършват без направление. 

При стоматологичната помощ пакетът от услуги е изцяло у пациента. Това е така от самото създаване на НЗОК – има натрупан огромен опит. Повечето застрахователни компании също оперират с индивидуален пакет. И в двата случая лимитът на прегледи, изследвания и лечение се контролира от самия пациент.

Прехвърлянето на всички направления от извънболничната медицинска помощ у пациента не е невъзможна задача, но не е и лесна. Моделът на солидарност лесно може да се счупи. 

При профилактичните и диспансерните прегледи този риск не съществува – те така или иначе са изчислени, като обем и цена. Няма проблем отчитането на тези прегледи да се организира по модела на стоматологичната помощ. Това ще направи по-отговорни и пациентите, и изпълнителите, а самите прегледи ще станат по-ефективни.

*Мнението на д-р Кацаров е публикувано на сайта на ЦЗПЗ