Какви въпроси тревожат пациентите на болницата и как може да им се помогне да решат проблемите, които ги вълнуват, обяснява Даниела Димитрова, клиничен психолог в МБАЛ „Централ Хоспитал“

Даниела Димитрова е психолог с разностранен опит, член е на Българската Асоциация по психооонкология. Започнала е като клиничен психолог в Детската онкохематология към УМБАЛ „Св. Георги“, където се среща с  много предизвикателства и научава много. 

Казва, че има късмета да попадне в онкологичното отделение на МБАЛ Централ Хоспитал,  където се запознава с един мултидисциплинарен екип от изключителни специалисти, без чиято подкрепа и разбиране не би могла да постигне добрите резултати в работата си с пациентите. В кабинета работи индивидуално. Провежда беседи и по стаите на болните.

Работният й ден започва рано сутринта. Често пациенти я чакат пред кабинета - някои тревожни от очакването на срещата с лекаря, който ще им каже какво предстои, други -  за да споделят щастието си от добри новини  Признава, че не винаги й е лесно да стигне до душата на пациента, не винаги знае какво да каже или как да започне разговора. Ръководи се от  мисълта, че „Експертът по съобщаването на лоши новини е не, този, който го прави правилно всеки път, а този, които греши по- рядко и се тревожи по- малко, когато нещата не вървят по- план“.

Заявява, че работата в онкологията е личен избор. И се придържа към думите на Сократ, че „Неправилно е да се лекуват очите без главата, главата без тялото, също така както тялото без душата."    

„Не, не и аз!“„Това не може да е истина!”, “Защо аз?! Има други хора, които заслужават повече!”, “Ще оздравея ли, ако се държа добре?” Това са само част от въпросите, които задават пациентите, защото поставената диагноза „Рак“ преобръща целия свят на човека. Предстои дълго, трудно, тежко лечение. Необходима е подкрепа, разбиране, точна информация .Тази диагноза променя жизнените очаквания и перспективи на пациента, гледната точка на личността, относно бъдещето. Тя е съпроводена от чувство за безнадежност, застрашен е досегашният начин на живот, представлява заплаха за физическото и психическото здраве на пациента, загуба на професия и кариерна реализация, простичките удоволствия на ежедневието, пропуснатите възможности от миналото, дългоочаквани събития от бъдещето, в които човек евентуално няма да може да вземе участие.  Оказва сериозни последствия както за него, така и за близките му. Възниква необходимост от цялостно преструктуриране, пренареждане на житейските приоритети и ценности.

Съобщаването на лошите новини в клиничната онкологична практика винаги е било трудно и отговорно, както по отношение на първоначално поставената диагноза, рецидив, развитие на заболяването, така и за необходимостта от получаването на палиативни грижи. Това е тежко преживяване и за двете страни- както за носителя на информацията, така и за получателя.

Понятието „криза“ или „травма“ се използва, когато психологическото влияние на дадено житейско събитие е особено силно и интензивно. Обикновено травмиращият стресор включва настояща заплаха за смърт, за сериозна увреда или заплаха за физическата цялост на тялото. Преживените кризи променят гледната точка на човека за света. Целта на последващите изпитвани емоции и когнитивни реакции е именно възтановявяне на  гледната точка за света и да продължим напред от тук нататък.

Не можеш да предвидиш реакциите на хора, попаднали в такава кризисна ситуация, както и не можеш да имаш очаквания за последващите им действия. Шокът от новината може да бъде изразен по различни начини, най- често като отричане, гняв, сълзи или неприемане. Пациентите са уязвими, уплашени,изпитват чувство на вина, срам, чели са прекалено много информация от интернет, слушали са ужасяващи истории от хора с подобен проблем както за болестта, така и за лечението.

Такава  кризисна ситуация, отключва закономерно процеса на скърбене, включващ няколко различни етапа, през които  преминават както болният така и неговите близки. Загубата на здравето и реалната опасност от смърт, поставят пациента пред раздяла със света такъв, какъвто той го познава. Когато човек се окаже в такава ситуация, която надминава способностите му за справяне с нея, от първа необходимост е наличието на професионална психологическа помощ и подкрепа, за да преодолее последствията. При необходимост и влошаване на психичното състояние на болните препоръчваме и търсим съдействие на психиатър.

Някои пациенти споделят, че най-трудното нещо при рака е не самата болест, а редуващите се чувства на несигурност и страх. Повечето от тях не говорят за страх, а за страхове- страх от рецидив; страх от лечението; натрапливи мисли за болестта; проблеми в общуването с партньор и близки; страх от болката; страх от физическа немощ и много други.

 Други пациенти споделят, че се чувстват доста дискомфортно заради прекалената загриженост от страна на близките си. Чувстват се изолирани при вземане на решения,организацията в дома, грижи за децата и т.н.

За близките на пациента съобщаването на новината за онкологично заболяване също е предизвикателство.Те също изпитват чувство на страх, объркани са, не знаят какво предстои в бъдеще. Поемането на повече отговорности могат да доведат до чувство на безсилие, гняв, негодувание. А това, от друга страна може да доведедо чувство на вина,тъга, разочарование у онкоболния пациент, че натоварва близките си. Затова в отделението оказваме психологична помощ както на пациентите, така и на техните роднини.

Работата на  психолога е да умее свободно да говори със своите пациенти за диагнозата на злокачественост, без да я свързва с неизбежна смърт, да партнира в овладяването и преосмислянето на страха от умирането и безнадежността. Да подкрепи и преведе пациента през 5-те основни емоционални фази-  „отричане“, „безпомощност и гняв, „договаряне“, „отчаяние“, „приемане“ по възможно най-щадящ и смислен начин. Това са различните стадии, през които болните преминават и включват защитните механизми на психиката и механизмите на контрол за справяне при крайно трудни ситуации. Те са валидни за различни периоди от време, взаимно се изместват или понякога действат едновременно.  Единственото, което обичайно остава съхранено през всичките тези стадии е  вратата на надеждата, а именно: нови лекарства, лечения, възможности за нови технологични открития и изследвания.

Важно е през целия курс на лечение у пациента да не се допуска усещане, че е отписан и всичко е загубено заради диагнозата, а да се поддържа у него вярата, че това е борба, която ще се води заедно от пациент, семейство, лекар и психолог, медицински специалисти – независимо от крайния резултат. Така пациентът в голяма степен има шанс да се справи със страховете си и ще продължи да се доверява на обгрижващия го екип. И ще знае, че ако нещо може да бъде направено, то ще бъде направено с общи усилия. 

Професионалната психологична помощ в такъв кризисен момент би могла да помогне и да превърне всички в един екип, както и да помогне за създаването на  увереност  у семейството и близките на пациента, че всичко по силите на екипа ще бъде направено както за удължаване на живота, така и  за намаляване на страданието.

Някои препоръки:

1. Важно е по време на този кризисен период  да  общувате.

2. Живейте и мислете в настоящия момент. Не се фиксирайте в миналото, защото не можете да го промените. Няма как да предвидите бъдещето. Това  травматично събитие може да бъде преживявано образно казано „Стъпка по стъпка“, „На час по лъжичка”, за да не се срине организма и психиката на човек под напора на огромния стрес, отключващ се от тежката действителност.

3. Бъдете готови да помолите за помощ, както и приемете помощ.

4. Поставете ограничения. Вие решавате на кого и каква информация да дадете за вашата диагноза.

            5. Изразявайте ясно своите емоции и потребности, за да знаят близките ви как се чувствате.

6. Позволявайте на близките си да бъдат информирани наравно с вас. Подкрепата на семейството ви е важна за положителната ви нагласа. Говорете с тях и за техните потребности, страхове, защото те също имат нужда от подкрепа. Понякога, когато обсъждате Вашето заболяване близките или приятелите Ви могат да не реагират така, както сте очаквали. Това е така, защото  и те не знаят какво точно да кажат или направят в такъв момент. За това не приемайте нищо лично!

7. Обърнете внимание на начина ви на мислене и преработка на информацията. Нашите мисли, вярвания и предположения влияят на начина, по който се чувстваме и това как реагираме на различни събития и предизвикателства.  Поведението може да бъде, както следствие, така и причина за различни наши мисли. Мислите са определящи за това какви емоции изпитваме. Затова промяната на чувствата, е възможна след промяна на мислите.

8. Запазете активността си, доколкото е възможно- тя ще ви помогне да се чувствате в тонус, по- малко тревожни, може да увеличи апетита ви.

9. И най- важното- доверете се на вашия медицински екип от специалисти, включващ вашите лекари, психолог, медицински и административен персонал. Споделяйте с тях вашите въпроси, притеснения, решения. Те могат да отговорят най- точно. Това ще ви помогне в трудния и дълъг път на вашето лечение.