CredoWeb стартира обществена дискусия за промени в здравеопазването
CredoWeb стартира обществена дискусия за промени в здравеопазването
CredoWeb стартира обществена дискусия за промени в здравеопазването
22.02
CredoWeb
CredoWeb
Компания
CredoWeb стартира обществена дискусия за промени в здравеопазването

CredoWeb стартира обществена дискусия за промени в здравеопазването

За първи път българските лекари ще могат 1 месец да коментират здравните платформи на кандидат-управляващите

 

Най-голямата в България онлайн платформа за комуникация в здравеопазването CredoWeb и националният седмичен вестник „Животът днес“ стартират виртуална обществена дискусия за необходимите промени в здравеопазването. 

Събитието  ще се проведе между 20 февруари и 19 март в навечерието на парламентарния вот в CredoWeb под мотото „Стани част от националната дискусия за промени в здравеопазването“.

Онлайн дискусията е разделена на 3 теми:

По всяка тема дискусията се провокира от въпросите на водещи имена в здравеопазването – лекари, дентални лекари, фармацевти, здравни мениджъри, представители на съсловни организации и фармацевтичната индустрия. 12 000 медицински специалисти, участващи в CredoWeb ще имат възможност да се запознаят от първа ръка  с визията на кандидат-управляващите, да коментират, да оценят идеите на политиците и заявят позиция за визията си за решение на проблемите в сектора. Така те ще станат част от активното лекарско общество, членуващо в CredoWeb.

Защо дискусията е уникална възможност за лекарската гилдия

  • Дискусията е затворена, ще се проведе в чиста професионална среда, което е гаранция срещу опити за популизъм, заиграване с нереални обещания.  Това ще позволи на лекарите да бъдат активни, открити и критични.
  • За разлика от класическите медийни дебати и предизборни събрания диалогът ще е продължителен, задълбочен и многопластов, без лимит на въпроси и участници.
  • В един нов формат политиците ще получат шанс да се вслушат в гласа на представителите на професионалната общност, и на тази база да коригират и доразвият идеите си в здравеопазването.
  • Всеки от участниците присъства с реалното си име, УИН, специалност и месторабота, което елиминира  риска от  манипулации, анонимни изяви  и атака на тролове. CredoWeb покрива около 75% от лекарите в големите градове.
  • Тези, които се притесняват да се ангажират  с мнение или коментар, могат само да четат.
  • На базата на получената картина медицинската гилдия ще може да направи аргументиран политически избор.

Включването в дискусията ще става с лична покана или по заявка, одобрена от администратор.

Към дискусиите>>>

Какво трябва да се промени в БОЛНИЧНАТА ПОМОЩ?

Кои са важните ходове в ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ?

Кои са работещите идеи в сектор ЛЕКАРСТВЕНА ПОЛИТИКА?

 

Реклама

Мнения

22 фев 2017 09:30
CredoWeb
22 фев 2017 09:30

Уважаеми потребители, обществената дискусия за промени в здравеопазването вече започна. Можете да ги намерите на следните линкове:http://www.credoweb.bg/koi-sa-vazhnite-hodove-v-dobolnichnata-pomosht-discussion-1595.html - доболнична помощ http://www.credoweb.bg/kakvo-tryabva-da-se-promeni-v-bolnichnata-pomosht-discussion-1593.html - болнична помощ http://www.credoweb.bg/koi-sa-raboteshtite-idei-v-sektor-lekarstvena-politika-discussion-1596.html - лекарствена политика

21 фев 2017 18:44

Това, което коментираме е пътя на пациента до лекаря и пътя на парите. А това изисква ясно разписани процедури. Взаимодействието между здравните професионалисти и фармацевтичните компании също има нужда от ясен и прозрачен регламент. Медицината,основана на доказателства е друга тема, която включва: продължаващо медицинско образование, медицинска наука, клинични изпитвания, събиране на реални данни и др. Привърженик съм на хипотезата, че здравеопазването е система от леви политики и десни средства.

Ами от това, което чета, сте на път да вкарате медицинското изкуство в нормативни документи. Така не се прави, лечебното здравеопазване не може да се вкара в протоколи изцяло. Както сте тръгнали ще направите учебниците и медицинските доказателства по спец. издания нормативни документи.

20 фев 2017 21:08
Искра Първанова
20 фев 2017 21:08

Няма нужда да откриваме топлата вода!Взима се пример от нормална европейска държава( но трябва да има Държава), за да се въведат всички стандарти на здравеопазване в извънболнична и болнична помощ. Например- една Ирландия-стотици хиляди безработни.При спешност се обслужва безработния в съответната болница напълно безплатно за него.Свързват се със съответната социална служба, тя му дава карта за БЕЗПЛАТНО за него медицинско обслужване .Навсякъде, където му се наложи, бива обслужван.После Болницата, лабораторията, лекарският кабинет си получават парите за медицинската услуга от Фонда за безработни или някакъв подобен фонд.Никога Болница извършила медицинска услуга няма да остане без заплащане .А не като в България-обслужваш безработни, неосигурени за сметка на болницата, на самия персонал.Хем ги лекуваме, хем им плащаме. Ще кажете, че има механизми за възвръщане на разходите.Не, процедурите са много тромави и продължителни. Затова изпълнителите на медицинска помощ не могат да си гледат медицинската работа, а трябва да мислят кой е осигурен, кой не е, кой ще плаща за лечението и т.н. притиснати от зависимостта от заплащането си.Всеки иска да изпълнява работата, за която е нает. Кой ще плаща за тази услуга, е работа на Държавата.Тя трябва да направи съответната организация.Държавата трябва да спусне стандарти и протоколи за всички видове медицински услуги и да изисква от работещите да ги изпълняват.Заплащането на труда трябва да бъде също стандартизирано според квалификацията и уменията на изпълнителите.

18 фев 2017 23:00

Моделът на здравна помощ не позволява оптимизиране на разходите и подобряване на качеството. Не е реалистично да се очаква добро здравеопазването при противоречиви стимули: МЗ, НЗОК и гражданите да спестяват от разходи, а лекарите и лечебните заведение да увеличават доходите си при положение, че източника на пари е един: данъколатецът. Данъкоплатецът е изваден от модела на здравеопазване и присъства само в тук-там формирани обществени съвети. Би следвало този, който дава парите да има и директен, не делегиран контрол върху тяхното изразходване и съответно да поеме и отговорност за качеството на здравната услуга. Би следвало при посещение на лекар пациентът да заплати 100% от цената и да му бъде реимбурсирана онази част, до която се е осигурил, която също може да е 100%. Така няма всички да искат да се преглеждат при професор, ще се регулират и посещенията в лечебни заведения, които не посрещат очакванията за качество на здравна услуга. Друг проблем е отсътвието на централен регистър по заболявания, престой в лечебни заведения, отсъствие от работа, демографски групи и т.н. Проблем е липсата на визия на МЗ за здравеопазване: антибиотична резистентност, популационен имунитет, качество на хранене, физическа култура, система за продължаващо образование на здравните специалисти, здравна култура на населението.

здравната вноска не е данък! От данъце се осигуряват 9 категории лица, като за тях в Бюджета на НЗОК постъпват само 32% от средствата за 2017гЗдравните вноски не с данък, от данъци постъпват само 31% ор бюджета на НЗОК

18 фев 2017 22:25

няколко основни проблема: пътечната медицина генерира документи с невярно съдържание, води до недостоверна епидемиология (заболеваемост и болестност при отделните заболявания), мотивира надписване на дейности, води до селектиране на пациенти - лесните за мен, трудните на когото му е интересно. Лекарствена политика: няма ясен регламент за взаимодействия между фармацевтичните компании и здравните професионалисти, пациентските организации и научните дружества, който да дава еднозначни гаранции, че дадена здравна технология се прилага по медицински показания, а не като ангажименти срещу предоставена стойност (спонсорство, участие в клинично изпитване, пациентска програма и др). Упорито не се приемат наредбите за медицински научни изследвания, състрадателна употреба, ранен достъп до лечение. Продължаващо медицинско образование: липсва и не се държи на него. Медицински специалности: не са равнопоставени. Държавата няма идея всяка година по колко специалисти от всяка специалности следва да се попълнят, за да се осигури адекватно здравно обслужване на населението и съответно всеки такъв специалист да е справедливо заплатен и да няма разлика в годишните доходи между специалностите. Частните лекари следва да са отделени от общинските и държавни здравни структури. Техния мотив за участие в общественото здравеопазване е друг.