Дарявайки кръв – дарявате живот!
Дарявайки кръв – дарявате живот!
Дарявайки кръв – дарявате живот!
22.02
Военномедицинска академия
Военномедицинска академия
Лечебно заведение
Дарявайки кръв – дарявате живот!

Дарявайки кръв – дарявате живот!

Високохуманен акт

"Дарявайки кръв – даряваш живот!"
 

Тази мисъл години наред води до кръвните центрове Петър Петков. Днес той е на 66 години, а зад гърба си има десетки кръводарявания. Безвъзмездно, без никой да го е молил за помощ.

Срещаме го случайно, но на неслучайно за него място - в кръвния център на Военномедицинска академия. Той е тук, защото синът му е претърпял операция в болницата и се налага кръвопреливане. 

И въпреки, че възрастта му не позволява, Петър е готов да го направи за пореден път – и не само за сина си, а и за всеки друг човек. Носи със себе си и „Сребърен медал” за кръводаряване, даден му от Български червен кръст.

„Прилича на обикновена значка, но за мен това е знак”, споделя Петър Петков. Връчена му е през далечната вече 1983-а година – спомня си ясно, защото няколко дни по-късно се ражда синът му. Медалът съхранява в една стара кутия, която отворя днес - 34 години по-късно, воден от бащината обич и нуждата да помогне на същия този син.

"Това е високохуманен акт и който е здрав, трябва да дарява”,

смята Петков. Разговаряйки с началника на Центъра по трансфузионна хематология полк. проф. Румен Попов, той се връща назад във времето, когато за първи влиза в кръвен център – бил е едва на 20 години, покрай заболяване на майка му. 

„И тогава го направих по усещане, никой не ме е карал. А след всяко кръводаряване се чувствам много добре, сякаш се подмладявам. Даже след като спрях да дарявам активно – рязко спадна и тонусът ми”, признава той. 

По думите му, преди години

кръводаряването е било абсолютно доброволно и безвъзмездно – с убеждението, че помагаш и спасяваш човешки живот, както и че ако и на теб ти се наложи, ще ти помогнат. 

Затова и не скрива възмущението си, че има хора, които се опитват да превърнат всичко това в търговия.

„Всеки човек, който има по-хуманно отношение към хората и събитията, трябва да го осъзнае като вътрешна потребност.

Ако здравите хора имат малко повече кураж и човеколюбие, нека да даряват”,

призовава Петър Петров, който е кръводарявал в продължение на 30 години. И не само той, но и голяма част от близките му.

И никога през това време не са се страхували, че могат да се заразят с някаква болест, каквито митове се носят из публичното пространство:  „Здравословно, не е опасно. Всички инструменти се отварят пред очите ти, а лекарите винаги ще спрат неподходящия кръводарител”.

Колкото до самия акт – Петър е на мнение, че всичко е въпрос на възпитание, вътрешно убеждение и ценностна система:

„Който има желание, нека не се страхува и да кръводарява. Защото не е важно само да вземаш и продаваш, важно е и да даваш”.

Прикачени файлове

Реклама

Мнения