Държава, организации и лекари обединяват усилия срещу измамите с храни
Държава, организации и лекари обединяват усилия срещу измамите с храни
Държава, организации и лекари обединяват усилия срещу измамите с храни
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Държава, организации и лекари обединяват усилия срещу измамите с храни

Държава, организации и лекари обединяват усилия срещу измамите с храни

Очаква се нов закон, както и санкции за невярна или непълна информация върху етикетите

Умишлени пропуски или наличие на заблуждаващо съдържание, както и необосновани здравни претенции – това са част от нарушенията при етикирането на храните, за които потребителите трябва да са добре информирани.

Освен това на българското законодателство му трябва адекватна нормативна база, така че да приложи цялата тежест на европейското законодателство в сферата на измамите с храни.

Около това се обединиха участниците в дискусионния клуб „Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя“, организиран от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС). Форумът се проведе в пресклуба на Конгресния център на Международния панаир в Пловдив вчера.

Дискусията беше подкрепена от министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков, омбудсмана Мая Манолова, директора на Българската агенция за безопасност на храните д-р Дамян Илиев, председателя на Комисията за защита на потребителите Маргарит Маргаритов, представители на браншовите съюзи, лекари и експерти.

Мисията на събитието беше да се набележат мерките, които трябва да предприемат производителите и регулаторните органи, за да се научат потребителите да различават измамите с храни. 

При откриването на дискусията министърът на земеделието и храните проф. Христо Бозуков заяви, че в България още няма ясна нормативна база за степенуване на деянията като измама, подвеждане, заблуда на потребителите, както и санкции за невярна информация на етикета. Според него правен вакуум има и на ниво Европейски съюз. В изготвения нов проект на Закон за храните обаче, за пръв път е разписано какво е измама с храна и е предвидена санкция за нарушителите. 

По време на форума се съгласува отворено писмо до министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков, в което организациите настояват за експертно съдействие и бързо влизане в сила на промените в Закона за ДДС, които освобождават от данък дарените храни с изтичащ  срок на годност. Усилията на омбудсмана Мая Манолова и браншовите организации са насочени към изработване на нормативна база за прилагане на цитирания закон.  

Документът беше връчен на министъра на земеделието и храните проф. Христо Бозуков от Мариана Кукушева, председател на НБСХС, и омбудсмана Мая Манолова. Писмото е подписано и от Българския червен кръст, Българска хранителна банка, Асоциацията на месопреработвателите в България, Асоциацията на млекопреработвателите в България, Националната асоциация на млекопреработвателите, Съюза на пивоварите в България, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

На дискусията омбудсманът Мая Манолова изрази убеждение, че е необходима спешна промяна в законодателството, отнасящо се до контрола на храните. Според нея в момента Законът за храните е трудно четим и трудно разбираем за редовите граждани. Изисква се специална подготовка плюс юридическо образование, за да бъдат разбрани текстовете, които визират състава на храните и тяхното етикиране, по простата причина, че всички те препращат към няколко европейски регламента. Излиза, че потребителят трябва да има пред себе си наръч от европейските регламенти, за да се увери какви са изискванията към етикирането и състава на храните, обясни Мая Манолова. Тя наблегна и на несъответствието между размера на глобите в сега действащия закон и оборота на нарушителите. 

Емил Георгиев от Федерацията за защита на потребителите подчерта, че липсата на достатъчно контрол създава условия за развитие на сивия сектор. Той даде за пример съдържанието на нишесте в много млечни продукти и месни консерви, за което потребителите не подозират.

Според Мариана Кукушева, която беше модератор на дискусията, българският пазар на храни се развива под мотото „Няма изписан алерген – няма проблем“.  Тя даде за пример широко дискутираната тема за глутена в хлебните и тестени изделия. Глутен има не само в пшеницата, а и в много други земеделски култури, като овес, ечемик, както и в готови храни, но той не е обявен на етикетите, обяви председателят на НБСХС.

Според доц. д-р Даниела Попова, Началник на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ, твърде много се спекулира с темата за глутена в хляба. Същевременно хората с доказана алергия към тази съставка са относително малко. Това не означава, че останалите трябва да се лишават от прием на качествени зърнени изделия и продукти. 

Тя изтъкна и друга важна тема, която засяга сектора: появата на псевдомедицински специалисти и диетолози, които наложиха мода на „здравословното хранене“. Покрай тях много чужди храни като чия, киноа навлязоха на пазара, а същевременно ние си имаме български продукти и организмът ни е пригоден да възприема именно тях, поясни доц. Попова. 

Атанас Урджанов, председател на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България, и Димитър Маджаров, председател на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“, споделиха, че проблеми от този род съществуват и в техните браншове. Контролът трябва да бъде засилен, потребителят информиран, а изборът на храна винаги е индивидуален.

Проф. Йордан Гогов, експерт по храните, даде конкретни примери за измамите, на които всеки ден са подложени българските потребители: фалшив многозърнест и ръжен хляб, смилянски боб от Китай, магданоз „от градините на баба“, произведен в Етиопия.

Според д-р Любомир Кулински, директор на Дирекция „Контрол на храните“ към Българската агенция по безопасност на храните, в настоящия закон за храните липсва адекватна наказателна рамка за нарушителите в полето на измамата с храни. Това е предвидено да се случи в проектозакона за храните, който мина само на първо четене в предишното Народно събрание.

Участниците още веднъж подчертаха колко е важен за тях новият Закон за храните, в чийто център е заложено здравето на потребителя.

В края на дискусията организаторите обявиха, че поставят началото на поредица от форуми, на които браншови организации, лекари, контролни органи и експерти да дискутират по набелязаните болезнени теми за обществото ни и заедно да променят ситуацията в България.

Реклама

Мнения