Десет причини, поради които не бих станал здравен министър
Десет причини, поради които не бих станал здравен министър
Десет причини, поради които не бих станал здравен министър
Сиво, черно и свещица - публицистика от проф. Златимир Коларов
Сиво, черно и свещица - публицистика от проф. Златимир Коларов
Страница
Десет причини, поради които не бих станал здравен министър

Десет причини, поради които не бих станал здравен министър

Текстът е публикуван във в. „Словото днес“, бр. 16 (728), 10.Х.2013, год. XVII, стр. 3

Искам да подчертая ясно – никой не ми е предлагал да ставам какъвто и да е министър!!! Поводът за настоящия текст е една забавна случка: мой познат бил на преглед в болница „Токуда“. Непознат колега му казал, че ме спрягат за Министър на здравеопазването в Служебното правителство (б.р. към момента на писане на този текст). Ентусиазиран, моят познат ми позвъни и ми честити номинацията. Аз охладих ентусиазма му, като казах, че никой не ми е предлагал, а и НЯМАМ НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ ДА СТАВАМ КАКЪВТО И ДА Е МИНИСТЪР, ОЩЕ ПОВЕЧЕ – НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. За да го изведа от неловката ситуация от прибързаната му реакция, провокирана от неточната информация, поясних защо:

Като преподавател с над тридесет години стаж като асистент, доцент и от години като професор мога да обобщя, че в Университета студентът се запознава със същността и смисъла на основните понятия и постановки в съответната специалност и след дипломирането в голяма степен е неподготвен за пълноценното им реализиране в практиката, т.е. съответният млад специалист има знания, но му липсва опит. Не случайно след завършване на Университета медиците специализират още 4-5 години под вещото ръководство на квалифицирани специалисти, за да добият нужния клиничен опит в съответната специалност. За да се изгради един специалист и да достигне средно ниво на подготовка, независимо от сферата, за която се подготвя, са нужни пет години обучение и минимум пет години практика, в които да се запознае с проблемите, да вникне в същността им, да види реалните им измерения и въздействия от тясно научната до широко практическата им страна, т.е. да се сблъска с „подводните камъни” на реалния живот в съответната специалност. Аз нямам нито научната подготовка, нито практическия опит, за да бъда министър. Интересна е практиката досега в България – с единични изключения, хора, тотално неизвестни за общността, без нужния ценз, познания и опит, се появяват на първите страници на вестниците като министри на здравеопазването и започват менторски да обясняват какви са проблемите ни в системата и как ще ги решат, без да са се сблъскали преди това с тях. Това, че някои от тях са завършили някъде задочно и имат издадена някъде диплома за мениджмънт, евентуално здравен, не означава нищо – от запознаването с понятията до пълноценната им професионална изява ги делят минималните пет години практика в мениджмънта и още толкова във висшите му сфери, като ръководство на отрасъл, система, министерство... Не може и не трябва да кацнеш на върха на пирамидата и да размахваш крила като орел, без да си тръгнал от основата и да си се „бъхтал” години по пътя си нагоре. Само тогава би могъл да осъзнаеш мястото си в системата и възможностите си да я реформираш, да я доразвиеш, да си ù полезен.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО НЯМАМ НУЖНИЯ ЦЕНЗ, ПОЗНАНИЯ И ОПИТ, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА СЪМ КОЛИБРИ, КОЕТО СЕ МИСЛИ ЗА ОРЕЛ – казах тогава на моя близък.

В последните двадесет и няколко години от промените нито един здравен министър не изкара мандата си докрая. Стана неписано правило здравният министър да е бушонът, който гори, когато нещо припари под краката на министър председателя, независимо кой е той и коя партия го подкрепя. При последното правителство абсурдът стигна до безумие – смяната на четирима министри за четири години е много за която и да е система. Министърът още не се е огледал, не си е „изпил в кабинета кафето”, както се казва, и на вратата му чука следващият... При подобни чести смени страда не само системата, но и обществото – финансово, морално..., компрометира се не само съответният министър председател, но и политическата система и съответната политическа прослойка, спекулира се с търпението на народа. И още нещо, типично българско, балканско – винаги падналият министър си тръгва охулен, очернен, подигран. Със сигурност няколко от здравните министри, които познавам лично, бяха честни хора и нямаха настройката, желанието и времето да злоупотребят с поста и властта, но въпреки това в медиите се завъртяха черно-жълти новини в тази насока, без каквото и да е основание, базиращо се не на експертни оценки и правни доказателства, а на догадки в стил „по презумпция”, че не може да си министър и да не сгафиш някъде да не откраднеш нещо, защото не е възможно след „като си си натопил ръката в меда, да не я оближеш” – показателни балкански мъдрости за манталитета на живеещите тук, около нас, на Балканите и най-вече в България.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПОРЕДНИЯТ ОЧЕРНЕН ОТ ХУЛИ И ДИМ БУШОН, ОБИРАЩ ЛУФТОВЕТЕ И ПРИКРИВАЩ ГРЕХОВЕТЕ НА ДРУГИ, КОИТО КРАДАТ НЕОБЕЗПОКОЯВАНИ В МОМЕНТА – казах тогава на моя близък.

За да стигнеш, трябва да знаеш откъде тръгваш и откъде да минеш – това важи за всички сфери, от личния до обществения живот, т.е., за да успееш в което и да е начинание, трябва да имаш логично, хладно и безпристрастно изградена стратегия, а не политически пристрастия и нереализуем популизъм. Както се казва, проблемите трябва „да се поставят на масата” и да се решават един по един, като се тръгне от най-наболелите и се върви към по-маловажните, а не системата да се остави на „самоход” с идеята на некадърния ръководител, че ще се решат сами. Винаги съм казвал, че забавянето не решава, а задълбочава проблемите. В този смисъл стратегия означава приемственост, всеки следващ да надгражда системата, като върви в посоката на предшествениците си, а не си мисли, че от него започва летоброенето и хората преди него са били глупци, каквато е практиката досега в България.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО НЕ САМО ЛИПСВА, НО И НЯМА НАСТРОЙКА В ОТГОВОРНИТЕ ФАКТОРИ В СТРАНАТА ЗА СЪЗДАВАНЕ И ОТСТОЯВАНЕ НА ПРИНЦИПИТЕ НА СТРОЙНА, ЛОГИЧНА, ПОСЛЕДОВАТЕЛНА ЗДРАВНА СИСТЕМА В РАМКИТЕ НЕ НА ЕДИН МИНИСТЕРСКИ МАНДАТ, А ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАПРЕД – казах тогава на моя близък.

От многото разнопосочни проблеми, натрупани в последните двайсет и няколко години, два са сред най-съществените – липсата на здравна карта, която да очертае реалните наличности и нужди в страната, оттам и планиране на здравните ресурси и здравни кадри в дългосрочен план, т.е. за да решиш проблема, трябва да знаеш какъв е той. За съжаление свидетели сме точно на обратното – стихийно, нелогично, продиктувано от тъмни финансови интереси строене на болници, дублирането и триплирането им с налични други добре функциониращи здравни звена и заведения, което поражда трудно коригируем дисбаланс – наличие на голям брой болници в големите градове и липсата им в малките, които покриват трудно достъпни планински територии. Наскоро прочетох във в. „Труд“ или „Преса“, че в линейки по пътищата из Родопите са загинали няколко десетки болни, неуспели да стигнат навреме до спасителната близка „станция” на Бърза помощ поради закрити болници и здравни пунктове. Фактът е убийствен, в конкретния смисъл на думата. Липсва и планиране на здравни кадри – проблемът разгледах подробно преди време в сходен публицистичен текст, публикуван във в. „Quo vadis“.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО ЛИПСВА И НЯМА ТЕНДЕНЦИЯ ДА СЕ СЪЗДАДЕ СКОРО (ИЛИ ИЗОБЩО?) ЗДРАВНА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ДА ОЧЕРТАЕ НАЛИЧНОСТИТЕ И НУЖДИТЕ ОТ ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ, УСЛУГИ И СПЕЦИАЛИСТИ И ДА НАБЕЛЕЖИ МЕРКИ ЗА ТЯХНОТО ЗАДОВОЛЯВАНЕ – казах тогава на моя близък.

Никой от реалните виновници за катастрофалното положение в страната не понесе отговорност. Много от тези, които преди години чертаеха и реализираха промените в здравната система, се спотаиха и изчезнаха от полезрението на камерите и прожекторите, пред които преди това позираха и менторски обясняваха на специалистите и на народа гениалността си да въведат една отдавна компрометирана система като тази на общопрактикуващите лекари, когато в страната нямаше обучени поливалентни специалисти, които трябваше „от раз” да се грижат за здравето на няколко хиляди човека 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, докато се групират в общи практики и се реши проблемът със спешността. Реалността в България сега е истинските виновници да не се винят и съдят, а негативните въздействия от активните им действия да се прехвърлят върху невинни хора, най-често върху здравния министър.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО НЕ ИСКАМ ДА БЪДА ОБВИНЯВАН И СЪДЕН ЗА ЧУЖДИ НЕДОМИСЛИЦИ И ГРЕШКИ ОТ ТЕЗИ, КОИТО СА ГИ ДОПУСНАЛИ И ОТ ЖАДНИ ЗА ЖЪЛТИ НОВИНИ ЧИТАТЕЛИ И НОВИНАРИ – казах тогава на моя близък.

Крайно недостатъчните 3.75%, заделяни от брутния вътрешен продукт за нуждите на здравеопазването в България, при минималните 6% необходими, за да функционира системата пълноценно – този проблем съм го дискутирал и друг път на страниците на в. „Quo vadis“ и няма да влизам в детайли. Ще кажа само, че не съм убеден, че повишаването на процента ще реши проблема с финансирането на болниците, защото ще се повишат и апетитите на „нездравословни” структури и интереси в сянка, които сега строят нови болници безогледно, без да се интересуват от реалните нужди и финансови ресурси на страната, с идеята да се отреже колкото се може по-голямо парче от и така малката „пица” на бившия министър Дянков.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО, ОТ ЕДНА СТРАНА, ПАРИТЕ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НЕ СТИГАТ, А ОТ ДРУГА – НАЛИЧНИТЕ ПАРИ НЕ СЕ УПРАВЛЯВАТ И РАЗПРЕДЕЛЯТ ПРАВИЛНО И СПРАВЕДЛИВО – казах тогава на моя близък.

Съществен проблем е мизерното заплащане на лекари, сестри и санитари и следващото от това тяхно емигриране в страни с висок стандарт. До няколко години, когато ще отпаднат напълно ограниченията за свободно движение на хора и стоки в Европейския съюз, процесът ще се засили, ако не се вземат спешни мерки максимално бързо, както се казва – „още на часа”! И сега на много места здравната система е оголена откъм здравни специалисти, след няколко години ще бъде напълно „разсъблечена” и ще бъде много трудно да се намерят желаещи лекари и сестри да работят в България. Тогава ще трябва да търсим специалисти от Африка и Азия, но не е сигурно, че ще дойдат в страната при сегашните заплати. Така че вдигането на заплащането е неизбежно, въпросът е ръководните и отговорни кадри на здравното министерство и страната да го направят максимално бързо, преди българските специалисти да са се „разхвърчали” по света и системата да затъне в пълен колапс.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЧАКАМ, НО НЕ ПОЛУЧАВАМ ПОЛАГАЩОТО МИ СЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯТА И ТРУДА МИ И НЕ ВИЖДАМ ПРОДРОМИ (СИГНАЛИ, ПРЕДСКАЗВАЩИ СИМПТОМИ), ЧЕ НЯКОЙ СЕ Е ЗАМИСЛИЛ НАД ПРОБЛЕМА И ИМА ЖЕЛАНИЕ ДА ГО РЕШИ ПО ЕДИНСТВЕНИЯ ПЕЧЕЛИВШ ЗА БОЛНИТЕ, ЛЕКАРИТЕ И СТРАНАТА НАЧИН, КАТО ПОВИШИ ЗАПЛАТИТЕ НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ – казах тогава на моя близък.

Отчайващо е късогледството на ръководителите на страната и здравното министерство в последните двайсет и няколко години и неосъзнаването на отдавна доказания факт, че здравната политика и здравната система са част от сигурността на страната, че здравеопазването има и солидна социална функция, касаеща не само здравето, но и живота на милиони хора, че не трябва да се фаворизира само финансовата страна на проблемите на здравната система, защото сега инвестираме в здравето на нашите деца и внуци като станат на нашите години, че това е нашата отговорност днес за бъдещето на България.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО НИКОЙ ДОСЕГА НЕ ПОЕ ОТГОВОРНОСТТА И РИСКА ДА „ТРЪГНЕ СРЕЩУ ПОТОПА (НЕ ПОТОКА!)”, КАТО АКЦЕНТИРА НЕ САМО ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ, НО И НАЙ-ВЕЧЕ ВЪРХУ СОЦИАЛНИТЕ ЗАГУБИ НА СТРАНАТА И НАРОДА ОТ НЕДАЛНОВИДНАТА ПОЛИТИКА НА ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ СИ, КОИТО СЕ ИЗЖИВЯВАХА КАТО ОРЛИ И НАПУСНАХА СЦЕНАТА КАТО КОЛИБРИ – казах тогава на моя близък.

Въпреки присъщия ми позитивизъм с уклон към оптимизъм, в случая с реформирането на здравната система в страната съм тотален песимист. Не искам да пророкувам, но системата е пред разпад в настоящия ù вид – не искам да „жълтея” с подобни констатации, но „батакът” е тотален. Въпреки това, всички, които сме в системата на предния ù фронт – лице в лице с болния, „лекуваме на инат”, въпреки ограниченията и абсурдите на здравните пътеки, които финансират здравните заведения според броя на преминалите болни и от години сме в конфликт на интереси с интересите на болните – ако лекуваме болните евтино, ще получим повече и обратното. Въпреки този здравен и финансов абсурд огромният брой лекари продължаваме да лекуваме по познания и съвест.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗАЩОТО НЕ ВИЖДАМ НАСТРОЙКА В УПРАВЛЯВАЩИТЕ И ФИНАНСИРАЩАТА ИНСТИТУЦИЯ ДА СЕ ПРОМЕНИ МЕХАНИЗМЪТ НА ЗАПЛАЩАНЕ НА ЗДРАВНИТЕ РАЗХОДИ И ЛЕКАРСКИЯ ТРУД, Т.Е. ВСЕКИ БОЛЕН ДА „ВЪРВИ” КЪМ ЗДРАВНОТО ЗАВЕДЕНИЕ С НУЖДИТЕ И ПАРИТЕ СИ, А НЕ СПОРЕД ДОГМАТИЧНА СХЕМА, КОЯТО ЛИШАВА ЛЕКАРЯ ОТ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЛЕКУВА АДЕКВАТНО РЕАЛНИТЕ НУЖДИ НА БОЛНИЯ, КОИТО СА РАЗЛИЧНИ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ БОЛНИ И В РАЗЛИЧНИТЕ ЕТАПИ ОТ РАЗВОЯ НА БОЛЕСТТА ПРИ ВСЕКИ БОЛЕН – казах тогава на моя близък.

Няма по-приятно и удовлетворяващо преживяване за един лекар от това да види резултата от труда и безсънните нощи над книгите и в болничните стаи – излекувания болен.

НЯМА ДА СТАНА ЗДРАВЕН МИНИСТЪР, ЗА ДА НЕ ЛИША БОЛНИТЕ ОТ СЕБЕ СИ И СЕБЕ СИ ОТ ТЯХ, ЗАЩОТО ЗА ТОВА СЪМ УЧИЛ, ЗА ТОВА СЪМ СПЕЦИАЛИЗИРАЛ, В КРАЙНА СМЕТКА ТОВА МОГА ДА ПРАВЯ НАЙ-ДОБРЕ – ДА ЛЕКУВАМ И ПОМАГАМ – казах тогава на моя близък.

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg

 

 

 

Реклама

Мнения

24 фев 2017 16:51
Петър Галев
24 фев 2017 16:51

Поздрави за проф. Коларов за емоционалния, но и много точен анализ! Както всички можем да се уверим, написаното от него през 2013 г. е валидно с пълна сила и днес. И за да не стоим още 4 години на едно място или дори да се върнем назад, нека всеки лекар и медицински специалист да предложи от позицията на своя опит как да се излезе от порочния кръг. За първи път кандидатите да ни управляват влизат в продължителна професионална дискусия с медицинската общност - без анонимни посетители и без ограничения във времето, броя на участниците или изказванията. Очакваме ви в дебата за доболничната помощ, болничното лечение и лекарствената политика в CredoWeb!