Лекарите искат поне 30% за доболнична помощ и по-малко бюрокрация
Лекарите искат поне 30% за доболнична помощ и по-малко бюрокрация
Лекарите искат поне 30% за доболнична помощ и по-малко бюрокрация
04.03
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
Лекарите искат поне 30% за доболнична помощ и по-малко бюрокрация

Лекарите искат поне 30% за доболнична помощ и по-малко бюрокрация

Представяме ви акценти от обществената дискусия за промени в здравеопазването, провеждаща се в три панела - болнична помощ, доболнична помощ, лекарствена политика

Акценти от трите панела (болнична/доболнична помощ/лекарствена политика) на виртуалната обществена дискусията за промени в здравеопазването:

Проф. Петко Салчев дм – директор на дирекция в НЦОЗА:

Някой да е помислил дали може да се направи български вариант на ДСГ и съответно Групер? Мога да отговоря с НЕ. ДСГ е специфичен математически модел, който определя относителното тегло на всяка диагноза спрямо всички останали и микса от диагнози и процедури, и на базата на това и предварително изчислена национална цена определя и съответната стойност, която трябва да се заплати след групирането на всички данни. Тази стойност може да варира според тежестта на заболяването, според вида на заболяването, според придружаващите заболявания, според видовете процедури, приложени при лечението, според....  ДСГ не е панацея при финансирането на болниците на база на индивидуалното потребление на пациента, но е математически модел за обективизиране на реално влаганите средства при лечението на пациентите.

гл.ас.д-р Магдалена Баймакова дм

С респект и уважение към всички споделили мнение по темата, след запознаване с всички коментари до момента, намирам за най-стойностно изказването на д-р Виктор Новачков.

Цитат (д-р Виктор Новачков): "Всъщност някой чувал ли е, знае ли някой, каква е ЦЕЛТА на Реформата в здравеопазването? За реформата всички говорят. Никой обаче не казва каква е ЦЕЛТА. Какво искаме да постигнем (конкретно) с тази реформа. Какви са Пътищата за нейното провеждане и Задачите, които трябва да се решават. През какви Етапи трябва да се премине?" - край на цитата.

Считам, че трябва да се върви от стратегическото (общото, голямото) към тактическото (малкото, частния случай). В тази връзка работещия принцип е:

(1.) Ясно и конкретно дефинирана ЦЕЛ на Реформата в здравния сектор.

(2.) Ясно и конкретно дефинирани ЗАДАЧИ.

(3.) Ясно и конкретно дефинирани МЕТОДИ/СПОСОБИ за постигане на набелязаната Цел и Задачи.

(4.) Ясно и конкретно дефинирани ЕТАПИ (времево измерими) за постигане на Целта и отделните Задачи.

(5.) Ясно и конкретно дефинирана ФИНАНСОВА И РЕСУРСНА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ на целия процес по Реформиране на здравния сектор.

(6.) Други.

Всичко това липсва в програмите на политическите партии, поради което резултатът ще бъде този, който всички наблюдаваме в момента - ширещ се хаос, "реформи" на парче и по "лични мотиви", решаване на проблемите по специалности (всяка сама за себе си) и много други хаотични и некоординирани управленски действия.

Без ясно и конкретно дефинирани ЦЕЛ, ЗАДАЧИ, МЕТОДИ/СПОСОБИ, ЕТАПИ, ФИНАНСОВА И РЕСУРСНА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ на една здравна реформа, няма как да търсим резултат различен от сегашния - недоволни Пациенти, недоволни Лекари (с малки много добре заплатени изключения), недоволни Медицински специалисти, пълен хаос и мъгла.

Дано скоро изгрее Слънце над небосклона на Българското здравеопазване. За жалост, до сегашния опит и история не дават значим повод за оптимизъм, но все пак е добре да не се губи Вярата и Надеждата в по-добрия утрешен ден.

С уважение към всички във форума

д-р М. Баймакова, дм

Доц. Петър Руев – УНГ в б-ца Тракия парк в Стара Загора:

1. Въвеждане на "Електронна карта на пациента".

2. Премехване на монопола на "касата".

3. Определяне на осигурителния пакет.

4. Остойностяване труда на лекарите.

Д-р Петко Загорчев – председател на Етичната комисия в БЛС: Допуска се огромна грешка.

Цялото съсловие параноично се е вгледало в НЗОК и дефицитите в болниците по клинични пътеки.. Исканите и отказани от НЗОК 24 000 000 лева не са причина и изход от това.

Нашият дефицит идва от дейности, които не са задължение на НЗОК. Да, Надзорният съвет на НЗОК знае, че пътеките са недофинансирани и създават условия за системна грешка.

В този дефицит обаче финансираме недифинансирането на болничната помощ от МЗ- дефицитът от недоплатените спешни отделения е 500 000 лв годишно.- плащаме ги от парите от клинични пътеки,така е с ТЕЛК, центрове за хемотрансфузия и др.

За МЗ е чудесен параван да ни противопоставят, абдикирайки от държавно делегираните им функции

проф.Тоньо Шмилев д.м. - педиатър

Лично аз мисля, че трябва да се промени един основен принцип на здравеопазването - финансирането. Не може при положение, че ОПЛ получава възнаграждение за брой пациенти, записани при него, а не за конкретна работа с тях да очакваме кой знае каква работа от него. Днес независимо колко деца ще прегледа, от здравната каса той получава едно и също възнараждение (децата са освободени от пациентска такса). ОПЛ няма никаква полза от тези пациенти, особено ако те са новородени, кърмачета и дори тези до 2, че и 3 год. възраст, където заболяванията се развиват много бързо. Особено в края на работната седмица, той независимо от всичко ще предпочете да ги изпрати в болница. И като пише диагноза "пневмония", нека да откажат да хоспитализират кърмачето и да го върнат в домашна обстановка. То остава без необходимото медицинско наблюдение и както се казва не дай боже да развие наистина пневмония (да не забравяме, че това е най-експлоатираната клинична пътека в болниците и нека някой да докаже, че детето няма или не е имало пневмония).

Защо не се направи равносметка колко от хоспитализираните деца наистина се нуждаят от това. А може би 50 до 70 % от хоспитализациите могат да се избегнат и да се спестят много средства, които отиват за храна, ток, вода, болнично бельо и други подобни, които иначе се плащат от близките. Ами скъпите лекарства, прилагани парентерално, с допълнителни консумативи за това. Ами излишните рентгенографии (диагнозата пневмония, не се признава от касата, ако детето няма рентгенография), ами необходимостта от кръвногазов анализ, излишни биохимични изследвания, ами вътреболничните инфекции, които не се регистрират и които водят до рехоспитализации и нови разходи, разбира се пак остойностени от здравната каса. Това са все средства, които могат да бъдат изразходвани много по-рационално.

А какво да кажем, за работещите в многобройните болници. Никой няма да върне от там дете изпратено за хоспитализация, защото броят на хоспитализираните и клиничните пътеки определят ще има ли заплати и какви ще бъдат те. Лекарите, които работим там само не сме тръгнали по улиците да събираме пациенти. Сякаш основен принцип за педиатрите е "Тази година всяко българско дете да бъде хоспитализирано поне веднъж, а догодина ако може два пъти". Да така е, защото това определя заплатите ни. Работя в клиника над 40 год. До въвеждането в сила на клиничните пътеки в клиниката, в която работя годишна се хоспитализираха около 2700 деца. Сега годишно хоспитализираме към 5500-6000 деца. Не по-малко интензивно работят всички останали болници, в които има детски клиники или отделения. При това положение разбира се ще изпълним по-горе посочения приз, но и пътеките остават недофинансирани и за да си заработим заплатите сме принудени да препускаме, да вършим голяма по обем раота, но къде отива качеството. Пациентът става КП №. Диагнозата се свежда до тва да определим КП, по която ще го изследваме и лекуваме. Няма диференциална диагноза. Смея да кажа, че вклиниката в която работа се опитваме да не работим по този начин, но как стоят нещата в многобройните МБАЛ и особено новооткритите?

Вярно е, че показателят детска смъртност достигна за 2016-та год. към 7/1000, и може би една от причините за това е по-доброто наблюдение в болнична обстановка. Но при едно друго финансиране това може да се реализира и в домашна обстановка. Но тогава ще има средства, които могат да се дадат, за други здравни услуги и за консумативи, които близките на болните са принудени да плащат. И отново ще има работа за всички, възнагражденията сигурен съм няма да паднат, а ще нарастнат, но и качеството на работа може да бъде по-добро, обучението на студентите по медицина и квалификацията на педиатрите и ОПЛ също ще са по-добри. А това са изключително важни неща.

Цялата дискусия в панел БОЛНИЧНА ПОМОЩ може да проследите ТУК

Д-р Георги Ставракев – акушер-гинеколог

Защо не се приложи структурата на финансиране на Холандия, страната която за 4 поредни години е безапелационен първенец в класацията на индекса на европейския здравен потребител. Ако се анализират основните разлики в структурата на финансиране на Българското и Холандското здравеопазване, ще се види,че за извънболнична помощ (за джипита и специалисти) се отделят поне 30%, а не 15%,както в България. За БП се отделят не повече от 35%, а не 55% както е в България, за лекарства се дават 18-19%, а не 25-30%, като в България. Ако не започнат неотложни промени в относителния дял на структурното финансиране на секторите в здравната ни система, ПИМП, СИМП , БП и лекарства, нищо няма да се промени за вбъдеще и парите никога няма да стигат за болниците и за лекарствата, колкото и да ги увеличавате!?

д-р Галинка Павлова – УНГ, зам. Председател на БЛС

Да се регистрират ЛЗ с 0% ДДС, с цел не оскъпяване на медицинската услуга и едновременно с това даване на възможност на ЛЗ да ползват данъчен кредит приспадайки ДДС за медикаменти, консумативи , медицинска апаратура и др. Това ще даде възможност на ЛЗ да разполагат с повече финансов ресурс с оглед модернизиране.

д-р Якуб Делиибрямов – специализант

Ключът за една финансово ефективна здравна система е развитието на доболничната помощ. В момента в България пирамидата е обърната с основата нагоре, както междувпрочем и в много други неща. Биват хоспитализирани лица, които могат спокойно да бъдат третирани в доболнични условия. Ако се направи статистика, може би около 40-50 % от тези болни няма да отговарят на критериите за хоспитализация, а това са ужасно много пари, които могат да бъдат използвани по други направления.

д-р Десислава Кателиева - Председател на Национална асоциация на работещите в спешна медицинска помощ

От Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ отправихме въпроси към всички институции. Все още обаче нямаме никакъв, дори неформален, отговор на нашите питания. Надяваме се да бъдем подкрепени от колегите от други сфери на здравеопазването .Искаме да знаем каква е позицията на кандидатите да ни управляват.

д-р Николай Кьорев - ОПЛ

Според мен трябва да се сложи горна граница от 1500 здравно осигурени пациенти при ОПЛ. по този начин всеки лекар ще може лично да обърне внимание на пациентите си.Освен това трябва да има регламентиран платен отпуск за ОПЛ като касата осигурява заместник. Да се въведат амбулаторни пътеки остойностени естетствено и подплетени със стандарти, за да се намали свръххоспитализацията.

д-р Димитър Ленков – Акушер-гинеколог

В доболничната помощ положението е страшно. Разкъсани са връзките между ОПЛ и доболничните специалисти. Между тях и болничните лекари ,защото така е по-удобно на управляващите да ни разделят и манипулират. Като начало -трябва да се извърши остойностяване на всички дейности в доболничната помощ /това не толкова трудно ,преди 10 години колеги от Пловдив сложиха началото/.На всички лекари в доболничната помощ да се заплаща за извършена дейност, а не на едни за капитация, а на други за дейност .Възстановяване на кабинети за неотложна помощ, където лекари срещу заплащане да преглеждат пациенти ,с оплаквания ,които не са за ЦСМП .Изваждане на дейности от болничната в доболничната помощ/както ни съветват експерти на Свет. банка/ Възстановяване на домашен стационар и други съществували полезни практики, естествено срещу реално остойностяване. И още много неща-но и това като начало стига.

д-р Николай Брънзалов – Вътрешни болести

Докато системата на здравеопазването е обърната обратно няма да има здраве за българите от здравеопазването .Вижте бюджета на НЗОК. ПИМП 6%. Каква профилактика и диспансеризация се прави? Да ама Болнична помощ -здраво перо. Какъв е обемът на проф. преглед - нищожен. Естествено и цената му нищожна. Нека да има повече болни в България, за да са пълни болниците. А за критериите за качество нека да не говорим повече. Те са цената да има с какво да се ""Примири уж" БЛС, за да подпише финансово изгодния за останалите групи (СИМП и БП) НРД2017 г .и да се запази договорното начало. ФИЛОСОФИЯТА НА НРД трябва да се промени .ако щете и Здравноосигурителния модел в България.

д-р Николай Брайнов – вътрешни болести

Според мен, по-малко злоупотреби ще има, ако самите пациенти разполагат с отделна партида и сами да могат да избират как да я използват и контролират, макар и за някакъв основен пакет с услуги. По този начин ще отпадне напрежението да разпределяме средства ,които не достигат за всички. Това обстоятелство настройва пациенти срещу лекари и ни поставя като буфер между хората и институциите. Като наблюдавам, колко работят и внасят осигуровки и колко се ползват от тях, това към настоящия момент е невъзможно да се случи. Това са много непопулярни ходове за политиците ,защото ще излязат много неудобни истини. Работя като ОПЛ от самото начало и много правителства се смениха, а общо взето обстановката е сходна.

д-р Николай Колев – ОПЛ

За съжаление с този нищожен процент от средствата за здраве ,които са отделяни за финансиране на доболничната помощ като цяло едва ли може да мечтаем за кой знае какви кардинални промени. В ПИМП-непрекъснато поставяне на нови административни затруднения/наричани промени/ и замръзнало финансиране. В т.нар капитация вкарани безкрайно количество остри прегледи, освобождаване от единствения регулиращ механизъм/потребителска такса/най-големите ползватели ,непрекъснато променящи се условия на работа правят неслучайно неатрактивна дейността там за млади лекари. В СИМП-ниска цена на прегледа финансиран от публичния фонд, неизвеждане на дейности които спокойно биха се извършвали извънболнично за сметка на значително по-скъпата болнична помощ и адекватно финансиране.

д-р Лалчо Дражев

Относно проблема с направленията, които не са толкова малко, както постоянно се твърди, личното ми мнение е следното:

-  важно е НЗОК ясно да осведоми ЗОЛ ,че направление се издава по необходимост,преценена от лекар , а не по желание на пациента,както е вече 16години.

- добре би било да има лимитиране на потреблението на самия пациент

- безобразните искания на ТЕЛК за нови консултации, при ясно доказани хронични заболявания

- концентрирането на диспансерни дейности при ОПЛ води до извършването на излишни дейности на пациенти,които в момента нямат нужда от тях

Цялата дискусия в панел ДОБОЛНИЧНА ПОМОЩ може да проследите ТУК

доц. Димитър Калайков - педиатър

Договарянето на лекарствата за болниците трябва да става централизирано, първо ще се постигат по-ниски цени и второ ще се икономисва немалък финансов ресурс.

Иван Димитров - Председател на УС на Федерация "Български пациентски форум" (ФБПФ)

Темата е много сериозна и наистина е важно да се вникне в нея в името на сигурността на българските граждани! За съжаление през последните 10-12 години, през които аз лично се сблъсквам с проблема лекарствена политика или по точно казано правене на политика в лекарствената политика виждам само една жертва - ПАЦИЕНТА! Няма лошо да съществуват всички видове лекарства на пазара - иновативни, генерични, биологични и биоподобни, но за нас като пациенти е важно да бъдем лекувани от лекарите си според моментното ни състояние , а не от чиновници и администратори (което се е случвало и се случва и сега).

д-р Бисер Георгиев - ОПЛ

Лекарствената политика на НЗОК трудно ще се случи поради това,че се прави разпокъсано без ясна и дългосрочна визия на управляващите.По принцип мисля,че ДДС за лекарствата трябва да е доста по-малко от ДДС на останалите стоки и услуги.

Важно е да има право на избор,както пациентите,така и лекарите с какво да лекуват.Трябва да има както оригинални,така и генерични лекарства.И не бива касата или МЗ да ограничават този избор.Не трява да се заравя и че лекарите носят отговорност за провежданото лечение, а не някои чиновници.

Относно паричните средства в системата мисля,че трябва да се увеличи нивото на здравните вноски и оттам постъпленията в НЗОК

Цялата дискусия в панел ЛЕКАРСТВЕНА ПОЛИТИКА може да проследите ТУК

Поканете приятел в CredoWeb

Поканете Вашите колеги и приятели

Коментари

д-р.д-р. Веселка Христамян.До тук мненията на д-р. Баймакова и на проф. Шмилев, биха дали насока в комбинирано мисленето по тематиката. Само рамкирам:Цел-Максимална ефективност на прилаганата методология на здравеопазване в РБългария.Превенция на заболеваемост на гражданите на РБългария.Задачи- Промяна на неефективната част от законовата уредба на стуктура и функция в системата на здравеопазване.Промяна на законова уредба за статуса на публично-държавните здравни заведения.Промана на законовите задължения на частно финансирансираните здравни заведения. Създаване на електронен лекарски рейтинг регистър. Създаване на електронна пациентска здравна карта.Периодична аргументирана ревизия на медицинските стандарти. Обезпечаване на постоянен повишаващ квалификацията си ресурс на медицински специалисти. Актуализиране и създаване на критерии дифиниращи спешна, доболнична и болнична помощ. Създаване на законова уредба осигуряваща модел на превенция и профилактика на здравето.Методите на постигане на това, според мен са тема на обстоен национален медицински диспут. От всяко едно аргументирано предложение или идея, може да се вземе рационално, ефективно, работещо зрънце или да се направят базисни изводи. По отношение на етапността на прилагане за необходимите промени , смятам че трябва да има публично обявяван анализ след всеки всеки етап от реформа.

2 мар 2017 21:04
д-р Елка  Димова
2 мар 2017 21:04

Отдавна ,според мен,трябва да се промени достъпът на деца до специалист в доболничната помощ. В момента без лимит е насочването им само към педиатър и това,обикновено ,води до т.н. "източване" законно на касата.В повечето случаи е ясно,че детето е за консулт при офталмолог примерно / или УНГ ,или кожен.../,но ОПЛ го насочва към педиатър,защото за там лимит няма. Педиатърът отчита преглед като регистратор и издава ново направление към нужния специалист.Двойно плащане за лечение всъщност само от един специалист.В голяма част от случаите. А да не говорим какво става ,ако и лимитът на педиатъра е изчерпан и не може да пренасочи детето.И ,за да спре поне това безобразие , е необходимо да се промени само една дума в наредбите-Че са без лимит направленията ЗА ДЕЦА КЪМ СПЕЦИАЛИСТ В ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ,а не само към педиатър