ЦЗПЗ: Националната здравна карта е просто още един лимит
ЦЗПЗ: Националната здравна карта е просто още един лимит
ЦЗПЗ: Националната здравна карта е просто още един лимит
CredoMedia: in focus
CredoMedia: in focus
Компания
ЦЗПЗ: Националната здравна карта е просто още един лимит

ЦЗПЗ: Националната здравна карта е просто още един лимит

Тя трябва да бъде отменена, смятат от организацията*

Мнозина залагат на Националната здравна карта като инструмент на държавата за регулиране на предлагането на медицинска помощ в страната. „Съобразно потребностите на населението”, както пише в документа.    

На първо място, можем да се съгласим, че такова нещо като „държавата” в случая няма. Националната здравна карта се определя и изменя от комисия, оглавявана от министъра на здравеопазването, и с членове, в огромното си мнозинство, пряко подчинени или зависими от министъра на здравеопазването. За разлика от „държавата”, министърът не е абстракция, той си има имена, интереси, приятели и неприятели, последователи и противници. Точно на този политик сме дали правото да решава на практика еднолично, къде каква медицинска помощ може да се предлага. 

На второ място, ако се прочетем по-внимателно в закона, ще разберем, че темата с „потребностите на населението” е само претекст, добро оправдание за истинската същност на Националната здравна карта. Тази същност най-добре се вижда от сключените договори на болниците с НЗОК. 

Министърът вече е определил „броя на леглата” на болницата с Националната здравна карта. Когато касата сключи договор с болницата, на базата на този определен брой легла, тя лимитира броя на лекуваните болни. Така, ако министърът е определил 1 легло за кардиология и минималният престой на болния според клиничната пътека е 5 дни, то болницата не може да отчете повече от 6 пациента в месеца. 

Физическият брой на леглата (креватите) в болницата няма никакво значение. Няма никакво значение дали 6 или 16 болни са искали да постъпят за лечение в тази болница, защото касата няма да плати за лечението на повече от 6. 

Ето това представлява Националната здравна карта - лимити върху дейността на болниците, определени еднолично от министъра на здравеопазването. 

Ако в дадената болница лимитът е свършил, трябва да платиш или да отидеш в друга. Това показва как, чрез Националната здравна карта министърът на здравеопазването на практика отнема правото на пациента да избира къде да се лекува, че даже и правото му да се лекува безплатно, ако е здравноосигурен.       

Националната здравна карта, освен че пречи на пациенти и лекари, е потенциален източник на корупция. Както се видя, един човек определя коя болница колко пациенти да лекува. Този човек може да изменя здравната карта, когато си иска и както си иска. Може ли този човек да измени здравната карта срещу добро заплащане? Колкото рестрикцията на леглата е по-голяма първоначално, толкова по-вероятно е да се стигне до плащане.

Националната здравна карта трябва да бъде отменена. Тези, които я защитават или не разбират смисъла ѝ, или просто искат да се възползват от нея.

*Коментарът е публикуван на сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването

Реклама

Мнения