Публикация

Д-р Ст. Кацаров: Регистрацията по Tърговския закон не пречи на лечебните заведения

Д-р Ст. Кацаров: Регистрацията по Tърговския закон не пречи на лечебните заведения

*Коментар на д-р Стойчо Кацаров, председател на Управителния съвет на ЦЗПЗ


Една лъжа, повторена много път, започва да се възприема, като истина от хората. Така ще стане и с мантрата, че болниците не трябва да се регистрират като търговски дружества. 

Проблемът е, че дори да се възприема от мнозинството като истина, лъжата си остава лъжа. Какви са фактите?

Законът указва, че лечебните заведения могат да се регистрират като търговски дружества, кооперации или лекарите да работят като свободна професия. Това са само юридически форми, нищо повече. Ролята им за организацията и развитието на здравната система е силно преувеличена. 

Не юридическата регистрация е причината за натрупаните дългове от болниците. Болницата с най-големи дългове е ВМА, а тя не е и никога не е била регистрирана като търговско дружество. Центровете за спешна помощ също не са регистрирани като търговски дружества, от което не следва, че работят ефективно, а недоволството от тях е много по-голямо от това към болниците. 

Под каквато и форма да са регистрирани лечебните заведения, никой няма да се съгласи да се харчат безконтролно пари и да се трупат дългове, нали?  

Апологетите на това болниците да не са търговски дружества обаче, не казват какви да станат. Какво в здравеопазването би се променило, ако например болниците се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вместо по Търговския закон? 99% от лекарите и пациентите няма дори да разберат, че болницата се е пререгистрирала по друг закон. 

Здравето и животът не са стока. Регистрацията на болниците по Търговския закон не ги прави стока. Болниците не продават, нито пациентите си купуват здраве или живот. НЗОК заплаща за оказаната медицинска услуга, а не за килограм или за метър здраве. НЗОК заплаща за лекарства и медицински изделия – стоки, произвеждани и доставяни от търговци. Защо и тях не „изгоните от храма”?  

Болниците в България за дълго време не са били регистрирани по Търговския закон. Такъв модел на здравеопазването е въведен насилствено след 1944 г. и просъществува до 1999 г. 
Болниците тогава не бяха търговски дружества. Лекарите работеха по разпределение, пациентите се лекуваха по местоживеене. Не можеш да избираш нито болницата, нито дори участъковия лекар. Заплатите на медиците се определяха от трудовия стаж и длъжността, без значение дали пациентите ги търсят или не. Заплатите на медиците бяха мизерни. С изключение на болниците за политическия елит, повечето бяха истински коптори.

Пациентите се лекуваха с два антибиотика - генерици, държавно производство. Чаршафите, вилиците, лъжиците и храната се доставяха от вкъщи с любезното съдействие на близки и роднини. 

Такова здравеопазване ли искаме? Това ли е скритата цел на кампанията срещу регистрацията по Търговския закон? Болниците да станат част от държавната/общинската администрация, а лекарите и сестрите да станат със статут на чиновници? Тогава да се наредим на опашката пред гишето. 

Много политици може би виждат своя интерес, защото те ще управляват тази новата здравна администрация. Следователно кампанията може би се води не само от глупост, но и от корист.

Дейността на болницата не зависи от вида на юридическата регистрация, а от цялостната организация. Само честна конкуренция между доставчиците може да доведе до по-високо качество и по-ниска цена на медицинските услуги. Регистрацията по Търговския закон не само не пречи, тя е условие за развитие на конкуренция и предпоставка за по-добро здравеопазване. 

 

*Мнението е публикувано на сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ).

Коментари